Каква беше изминалата 2019 г.?

Информационна агенция „Фокус“ публикува някои от по-важните акценти от изминалата 2019 г., обхващащи работата на институции и политици, по-важните събития в държавата, срещи и посещения.

Сагата с Изборния кодекс

Със сагата с изборното законодателство започна политическата година. На 14 февруари, макар и пленарното заседание да не започна от първия път повече от 12 часа, парламентът работи по промените по Изборния кодек, които се приемат 100 дни преди вота през май. Промените в Изборния кодекс бяха внесени в деловодството на Народното събрание от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ на 16 ноември 2018 г. Преди тях изменения внесоха и от „Воля“.

На вниманието на депутатите бе поставен общ законопроект, който бе приет на 12 декември миналата година. Най-спорния текст бе вдигането на прага на преференциите изборите. Депутатите решиха за евровота преференциите да са валидни, ако кандидатът е получил действителни гласове не по-малко от националната избирателна квота. За парламентарните избори предпочитанията ще се считат за валидни, ако кандидатът е получил действителни гласове не по-малко регионалната избирателна квота.

 След приемането на този текст от ВМРО призоваха президентът да наложи вето на Изборния кодекс в частта за преференциите. В рамките на дебата от БСП също призоваха президентът да наложи вето на целия Изборен кодекс. Държавният глава наложи вето на промените в Изборния кодекс, като ветото му бе преодоляно. ГЕРБ от своя страна внесоха нови промени в Изборния кодекс и върнаха стария праг на преференциите.

БСП напусна парламента

Изборните промени бяха последвани от напускането на парламента от социалистите. На 17 февруари БСП реши да напусне парламента. Това реши Националният съвет на партията. В началото на заседанието лидерът Корнелия Нинова призова левицата да напусне парламента с аргументите, че законодателният орган се ползва едва с 8% доверие, налице е тежък лобизъм в интерес на фирми и олигарси и се правят задкулисни партийни договорки.

„Парламентът не е превърнат в място, където се водят спорове за политики, а място, където се водят жълти спорове, обидни дебати“, заяви Нинова. Предложението ѝ беше одобрено със 74 гласа „за“, 33 „въздържал се“, и трима „против“. От партията поставиха условия, при които биха се върнали в пленарната зала - отпадане на последните изменения в Изборния кодекс и пристъпване към изпълнение на законовото изискване за избор на нова Централна избирателна комисия. Решението за връщане бе взето на 28 май 2019 г. така повече от три месеца опозицията не присъстваше на заседанията.

България подкрепя Македония по евроатлантическия й път

На 20 февруари 2019 г. парламентът единодушно подкрепи присъединяването на Северна Македония към НАТО. Със 140 гласа „за“ беше ратифициран Протоколът към Северноатлантическия договор за присъединяването на страната. „За“ гласуваха ГЕРБ, „Обединени патриоти“, ДПС, „Воля“ и независимите депутати. Ратификацията мина без гласовете и присъствието на левицата в пленарна зала.

На 10 октомври 44-ото Народно събрание прие декларация за Северна Македония и Албания. "За" декларация гласуваха 129 народни представители, "против" - 4 и "въздържали се" - 1, с което тя бе приета. Народните представители подкрепиха редакционната поправка на лидера на НФСБ Валери Симеонов в декларацията за възстановяване на българските военни гробища в Македония. Проектът на декларация бе входиран на 9 октомври и бе подписан от почти всички парламентарно представени сили. Подписите си под текстовете на декларацията са положили председателят на ПГ на ГЕРБ д-р Даниела Дариткова, заместник-председателят на ПГ на „БСП за България“ Драгомир Стойнев, председателят на Комисията по външна политика и депутат от ГЕРБ Джема Грозданова, депутатът от ВМРО Юлиан Ангелов и Полина Цанкова – Христова от „Воля“. Основни моменти в приетата декларация са, че България запазва последователната си подкрепа за поставяне на реалното начало на процеса на присъединяване към ЕС на Северна Македония и Албания със започването на преговори на двете страни. В проектодокумента се изтъква, че българският парламент ще продължи да следи за напредъка на изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония, както и за прилагането на Закона за малцинствата в Албания.

Чрез декларацията Народното събрание призовава официалните представители на Република Северна Македония да прилагат ефективно, без забавяне и на добра воля Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г., да се придържат стриктно към чл. 8 от Договора, а именно към „обективното, основаващо се на автентични и основни на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития, да се въздържат от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т. нар. „македонско малцинство“ в България, включително и в международни организации като Съвета на Европа и многостранни формати.

Дмитрий Медведев в България

На 4 и 5 март в България бе премиерът на Руската федерация Дмитрий Медведев. Първо той се срещна с министър-председателят Бойко Борисов. Визитата на руския министър-председател Дмитрий Медведев започна с церемония по официалното посрещане от премиера Бойко Борисов на пл. Св. „Александър Невски“ в София, след което председателят на руското правителство поднесе венец пред Паметника на Незнайния войн.

Премиерите Борисов и Медведев проведоха разговори на на четири очи в сградата на Министерския съвет, последван от пленарна среща на двете делегации. Основните теми, които бяха обсъдени между българската и руската страна са свързани със сътрудничеството в енергетиката, икономиката и туризма. На 5 март министър-председателите Бойко Борисов и Дмитрий Медведев ще откриха Българо-руски бизнес форум в областта на туризма.Среща с руския премиер проведе и президентът Румен Радев. Президентът Румен Радев ще се срещне с руския министър-председател. Държавният глава и гостът имаха среща на четири очи, след което бяха предвидени пленарни разговори на двете официални делегации.

Новата ЦИК

На 20 март 2019 г. парламентът избра ръководство на ЦИК. За председател на специализирания орган бе избрана Стефка Стоева. „За“ кандидатурата й гласуваха единодушно 141 народни представители. Стоева бе предложението на ПГ на ГЕРБ за ръководство на ЦИК. За заместник-председатели на Комисията бяха утвърдени Силва Дюкенджиева, доц. Таня Йосифова и Кристина Цанкова-Стефанова. Дюкенджиева бе предложението на БСП, а кандидатурата на доц. Йосифова бе издигната от „Обединени патриоти“. Кристина Цанкова-Стефанова бе предложена от "Воля". За секретар на специализирания орган бе избрана Севинч Солакова, номинирана от ДПС.

Останалите членове на комисията бяха назначени от президента въз основа на предложение на парламентарно представените партии и коалиции, както и на партиите и коалициите, които имат избрани евродепутати, но не са в парламента. Новоизбраният председател на ЦИК Стефка Стоева заяви, че ще положи всички усилия да цари нормална работа в комисията, гласът на всеки избирател да бъде честно и вярно отразен.

Папата у нас
На 5 май 2019 г. папа Франциск пристигна на официално посещение в България по покана на министър-председателя Бойко Борисов, отправена по време на посещението му във Ватикана на 25 май 2018 г. През първия се ден в България папа Франциск се срещна с министър-председателя Бойко Борисов, президента Румен Радев, българския патриарх Неофит и представители на Св. Синод.

На 5 май Светият отец произнесе от българската столица и традиционната си неделна молитва „Царица Небесна“ и отслужи неделна Света литургия.

Първа копка на газовия интерконектор

22 май 2019 г. премиерите на България и Гърция Бойко Борисов и Алексис Ципрас правят първа копка на газовия интерконектор. Междусистемната газова връзка ще доведе до реално разнообразяване на източниците на природен газ – чрез него ще получаваме азербайджански природен газ от Трансадриатическия газопровод, освен това през интерконектора България ще може да получава доставки и през терминала на Александруполис за втечнен природен газ от САЩ, Катар, Алжир, Израел, Египет и други.

Газовата връзка между България и Гърция е с дължина 182 км, от които 150 км са на българска територия. Тя започва от Комотини, Гърция и се свързва с българската газопреносна система на Стара Загора. Техническият ѝ капацитет е от 3 до 5 млрд. куб. м. Общата стойност на проекта е 220 млн. евро. „Реализирането на междусистемната газова връзка между България и Гърция ще има ключова роля за целия регион и за Европа“, заяви министър-председателят Бойко Борисов на среща с гръцкия премиер Алексис Ципрас преди официалния старт на изграждането на интерконектора между двете страни. По думите му проектът е от стратегическо значение не само за нашите две държави, но и за цяла Европа, включително и за страните от Западните Балкани.

По време на срещата двамата правителствени ръководители отбелязаха и ключовото значение на междусистемната газова връзка като част от общите балкански проекти и посочиха важното значение на строежа и на пътищата, жп линиите, пристанищата, дигиталната инфраструктура за свързаността и стабилността на Балканите. „Колкото по-добре се развиват тези наши общи проекти, толкова по-добре е за инвестициите, за туризма, за пътникопотока, за товарите“, заяви още Бойко Борисов.

Евроизбори 2019

На 26 май за четвърти път България избра своите представители в Европейския парламент. В изборите участваха 3 партии, 8 коалиции и 6 независими кандидати>. Общият брой на регистрираните кандидати за евродепутати бе 318, а местата в европарламента – 17. По данни на Централната избирателна комисия от секционните избирателни комисии ГЕРБ печели 31.07 % от гласовете, БСП – 24.26%, ДПС – 16.55%, ВМРО – 7.36%, „Демократична България“ – 6.06%.

ГЕРБ се раздели с Цветан Цветанов

Непосредствено след евровота на 30 май 2019 г. след разговор с председателя на ГЕРБ Бойко Борисов Цветан Цветанов подаде оставка от всички ръководни постове в партията. Оставката бе депозирана и приета от председателя на ГЕРБ Бойко Борисов. Причината за това бе скандалът с апартаментите. Сагата започна с двата апартамента на председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов. За имотите му беше внесен сигнал до прокуратурата от гражданско сдружение „БОЕЦ“. БСП веднага настояха НАП и КПКОНПИ да разследват случая и премиерът Бойко Борисов да вземе отношение.

Борисов благодари на Цветан Цветанов за свършената работа през годините. След това Цветанов благодари за 13-те години съвместна работа в ГЕРБ. "Изградихме един функциониращ и работещ политически модел, който винаги се е водил само от обществените интереси на всяко едно населено място, на всяка община, на всеки регион, на България и нашите съграждани", заяви Цветанов. По думите му това е доказано със силната евролиста на ГЕРБ.

„След разговор с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов прецених, че по-правилното е да подам оставка. Обмислях това решение достатъчно дълго, но го правя днес, защото за мен ГЕРБ е на всички членове и симпатизанти. За мен беше важно да запазя хладнокръвие и мълчание по време на кампанията, защото изборната победа беше общата ни морална удовлетвореност от съвместната ни работа през годините“, обяви Цветан Цветанов.Мястото на Цветан Цветанов начело на парламентарната група зае д-р Даниела Дариткова.

Корнелия Нинова остана начело на БСП

Резултатите от евроизборите доведоха до конгрес на БСП на 16 юни. Корнелия Нинова пое цялата отговорност за резултатите от евровота и подаде оставка като председател на партията.

Съгласно Устава на БСП конгресът е органът, който може да констатира оставката й. Междувременно седмиците преди свикване на конгреса редица структури на партията от цялата страна подкрепиха Корнелия Нинова и изразиха несъгласие с нейната оставка. Сред тях са организациите на БСП в Стара Загора, Пазарджик и редица други. Впоследствие на конгреса тя оттегли оставката си.

Субсидиите на партиите

На 4 юли със 119 гласа „за“, 71 „против“ и 16 „въздържал се“ парламентът намали размера на партийната субсидия от 11 лв. на 1 лв. за действително получен глас. Предложението бе подкрепено от 90 депутати от ГЕРБ, 15 от ДПС, 7 от „Обединени патриоти“ и 7 от "Воля". Против гласуваха 69 народни представители от ПГ на БСП, по един от „Обединени патриоти“ и ДПС. 15 народни представители от „Обединени патриоти“ и един независим депутат гласуваха с „въздържал се“.

Парламентът прие окончателни промени в Закона за политическите партии, с които партиите и коалициите трябва да върнат надвзетите субсидии от 2016 година насам. През декември народните представители промениха субсидията на 8 лв. след като приеха промени в Закона за държавния бюджет за следващата година.

Хакерската атака в НАП

На 15 юли срещу компютърната система на Националната агенция по приходите бе осъществена хакерска атака. Ден след това премиерът Бойко Борисов свика извънредно заседание на Съвета за сигурност към Министерски съвет.

След него стана ясно, че атаката е засегнала 3% от общата база данни на НАП. Дни по-късно Софийска градска прокуратура повдигна обвинение на 20-годишния мъж, задържан за хакерската атака срещу НАП. Разследването е стартирало след извършени спешни оперативно издирвателни мероприятия от служители на отдел „Киберпрестъпност“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ – МВР.

Парламентът създаде Временна комисия за атаката срещу НАП. Проекторешението е внесено от председателят на ПГ на ГЕРБ д-р Даниела Дариткова и група народни представиетли. "За" създаване на комисията гласуваха единодушно 171 народни представители. Съгласно решението срокът на действие на комисията е до три месеца. Работата на комисията бе удължавана от Народното събрание.

Договора за F-16 блок 70

На 19 юли парламентът ратифицира на второ четене международните договори за закупуване на 8 самолета F-16 блок 70. Предложението за гласуване на второ четене направи председателят на Комисията по отбрана и депутат от ГЕРБ ген. Константин Попов и то бе прието от пленарна зала. Международните договори са четири на брой и са подписани от американска страна на 13 юни 2019 г. и от българска на 11 юли 2019 г. Договорите обединяват доставката на цялостния заявен пакет на обща стойност 1 256 153 980 щатски долара.

Законът влиза в сила след обнародването му в „Държавен вестник“. Дебатите продължиха близо 4 часа. В началото им лидерът на БСП Корнелия Нинова поиска премиерът Бойко Борисов да дойде на дебатите. Според нея премиерът трябва да каже кой го е упълномощил да поема ангажимента самолетите да се платят накуп. Председателят на Комисията по отбрана ген. Константин Попов от своя страна поздрави премиерът Бойко Борисов за смелостта и че не е пожалил усилия да се стигне до етапа на сделка за F-16.

Според него е време е нашата изстрадала армия да получи заслуженото. Коалиционните партньори в лицето на "Обединени патриоти" изразиха различни мнения. В подкрепа на сделката за F-16 се изказаха само депутатите от ВМРО. От ПП "Атака" и НФСБ бяха против тях, а лидерът на НФСБ Валери Симеонов определи министрите Красимир Каракачанов като герои от Клетниците на Виктор Юго. Депутатът от атака проф. Станислав Станилов изрази мнение, че със закупуването на F-16 се отваря вратата за ядреното оръжие в България.

ДПС изразиха подкрепа на сделката и посочиха, че тя ще затвърди евроатлантическата ориентация на страната и ролята и в реигона. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов заяви, че това е решителна крачка към модернизация на Българската армия. Според него ако БСП са били на власт, са щели да купят същия самолет. Малко след ратификацията на договорите президентът Румен Радев наложи вето. Президентът върна за ново обсъждане международните договори. Сред мотивите на му са, че е липсвало обществено съгласие по темата, както и че ратификацията е трябвало да измине цялостния път по Конституция и да бъде разгледана и приета на две гласувания в отделни заседания на Народното събрание. Дебатите по ветото продължиха малко над 2 часа.

„За“ повторното приемане на ратификацията на международните договори гласуваха 128 народни представители, „против“ – 73 и „въздържали се“ - 3, с което ветото бе преодоляно.

Африканската чума по свинете

През лятото бе пикът на заболяването африканска чума по свинете. В края на юли бяха въведени извънредни мерки за сигурност и ограничаване на Африканската чума.

Това се случи след заседание на Епизоотичния съвет в Министерски съвет. Бяха отпуснати и 28 млн. лв. трансфер към Министерството на земеделието за изплащане на обезщетения, компенсации и всичко свързано с прилагането на мерките за борба с африканската чума по свинете от Българска агенция по безопасност на храните.

Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева се среща с еврокомисар Витянис Андрюкайтис в Брюксел, за да го запознае с предприетите у нас мерки за чумата по свинете. През това време напрежението заради болестта африканска чума по свинете обхвана цялата страна и въпреки ваканцията с темата за чумата се ангажираха и политици и институции. Заради заболяването бе обявено бедственото положение в Свищов и в Силистра.

Коалиция „Обединени патриоти“ остана без „Атака“

Цяла година раздорите в малката коалиция не стихваха. Кулминацията бе свалянето на Волен Сидеров от председателското място на ПГ на „Обединени патриоти“. На 4 септември 2019 г. „Атака“ напусна окончателно парламентарната група на „Обединени патриоти“ и депутатите на партията станаха независими.

На 30 октомври Народното събрание прекрати правомощията на Волен Сидеров като депутат. "За" оставката му гласуваха 149 народни представители, "против" - 9 и "въздържали се" - 8, с което тя бе приета. Оставката на Сидеров бе входирана в деловодството на парламента на 24 октомври. Сидеров бе избран от 31-ви Многомандатен избирателен район - Ямбол от листата на "Обединени патриоти. След напускането си на Народното събрание лидерът на „Атака“ влезе в Столичния общински съвет.

Първо посещение на премиера в Южна Корея

От 24 до 27 септември министър председателят Бойко Борисов бе на официално посещение в Република Корея. Визитата на българския министър-председател Борисов се проведе в навечерието на 30-тата годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете страни през 2020 г. Това бе първото посещение на български министър-председател в Република Корея.

Целта на посещението на министър-председателя Бойко Борисов бе разширяване на сътрудничеството между България и Република Корея в политическия, икономическия и културния диалог между двете страни. В рамките на визитата българският премиер Борисов проведе срещи с премиера на Република Корея Ли Нак-йон и с президента на Република Корея Мун Дже-ин. Министър-председателят Борисов посети и Центъра за научноизследователска и развойна дейност на компанията „Hyundai Motor Group“ в гр. Хуасонг, както и Университета за чужди езици „Ханкук“ в Сеул.

Откриха разширението на трасето на „Балкански поток“

На 21 октомври 2019 откриха разширението на газопреносната мрежа по трасето на „Балкански поток“, който е продължението на „Турски поток". Газопроводът ще свързва турско-българската и българо-сръбската граница и по план трябва да е готов за по-малко от две години.

"Най-важното е, че върху тези площи вече се засява пшеница, царевица и вече не ги виждаш тръбите. Казвам го заради еколозите. На практика, за една година няма разлика в хумуса на почвата. Селскостопанските производители могат да използват почвата, както намерят за добре, заяви на откриването премиерът Бойко Борисов. Енергийният министър Теменужка Петкова каза, че "Балкански поток" ще даде възможност за диверсификация на маршрутите на газ. Посланикът на Русия у нас Анатолий Макаров отбеляза, че днес се открива изключително важен за България проект.

Без мониторинг за България

На 22 октомври стана ясно, че Европейската комисия предложи отпадане на мониторинговия механизъм за България. Това стана ясно след последния за мандат на настоящата Европейска комисия доклад за наблюдението на правосъдната ни система и борбата с корупцията. Въпреки че доскоро се смяташе, че Румъния изпреварва България по повечето от препоръките на ЕК, сега се оказа, че това не е точно така, тъй като в настоящия доклад Румъния е разкритикувана поради липса на напредък в борбата с корупцията.

Според документа пък България е постигнала „достатъчен“ напредък по отношение на ангажиментите в съдебната система и борбата с корупцията. Въпреки това десетки разследвания за две години на високопоставени политици все още не са довели до значими присъди. Комисията ще вземе окончателно решение за прекратяване на механизма за мониторинг след консултации с държавите-членки и Европейския парламент. България ще трябва да продължи последователно да работи по преобразуването на ангажиментите, отразени в този доклад, в конкретно законодателство и за по-нататъшното им прилагане, като страната ни ще трябва да наблюдава непрекъснатото прилагане на реформата с новосъздаден съвет за мониторинг. Румъния - която е четвърта в индекса на корупцията, пред Унгария и Гърция - беше подложена на критики за противоречиви промени в наказателното законодателство, одобрени от правителство, свалено след вот на недоверие.

Местни избори

Осмите местни избори се проведоха в България след приемането на новата конституция на страната от 12 юли 1991 година. Изборите за местна власт бяха насрочени за 27 октомври с указ на президента Румен Радев.

Централната избирателна комисия (ЦИК) изнесе данните от балотажа за местните избори при обработени 100% от изборните протоколи. Най-активни са били гласуващите в Белене – 78%, а най-ниска избирателна активност е отчетена във Варна – 24%. На първи тур активността в страната бе 48.98 %. На първи тур на местните избори кметове бяха избрани в Бургас, Велико Търново, Враца, Габрово, Кърджали, Монтана, Стара Загора, Хасково и Кюстендил.В София при 100% обработени протоколи Йорданка Фандъкова от ПП ГЕРБ (СДС) има 49.98%, а опонентът й Мая Манолова, издигната от инициативен комитет, - 45.13%.

Първо посещение на Бойко Борисов при Тръмп

На 25 ноември министър-председателят Бойко Борисов е на официално посещение в САЩ, където бе приет за първата по рода си среща в Белия дом от американския президент Доналд Тръмп.

В рамките на разговора на двамата лидери, премиерът Борисов и президентът на САЩ Тръмп обсъдиха стратегическото партньорство между двете страни и развитието на двустранното сътрудничество, отбелязвайки силните и трайни отношения, които съществуват между двете страни. Акцент бе поставен върху начините за засилване на общите за двете страни интереси в областта на сигурността в контекста на северноатлантическото партньорство, върху енергийната диверсификация, както и върху други актуални теми.

Нов главен прокурор

На 18 декември 2019 г. новият главен прокурор Иван Гешев встъпи в длъжност. Гешев беше единствен кандидат за поста, а процедурата около избора му провокира поредица от протести и контрапротести. Той бе избран на 24 октомври с 20 гласа от Пленума на ВСС за главен прокурор.

По закон решението за избор на главен прокурор трябва да вземе Пленумът на Висшия съдебен съвет. То се счита за прието, когато се гласува с мнозинство не по-малко от седемнадесет гласа от членовете с явно гласуване. В избора участваха 24 магистрати. „За“ кандидатурата на Гешев гласуваха 20 магистрати, „против“ –4 и „въздържали се“ -0, с което то бе прието. Кандидатурата му не бе утвърдена от първия път с указ на президента Румен Радеви и се наложи повторното гласуване на Гешев от ВСС.

Разпоредбите на Конституцията отреждат на главния прокурор мандат от 7 години без право на повторно избиране. Съгласно Конституцията главният прокурор е този, който осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Сотир Цацаров оглави КПКОНПИ

На 11 декември 2019 г. със 165 гласа "за", 30- "против" и 3-ма "въздържали се" депутатите решиха Сотир Цацаров да оглави КПКОНПИ. Цацаров бе предложен за поста от управляващата коалиция. Съгласно процедурните правила за избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът получил най-много гласове „за“. "За" кандидатът на ПГ на "Воля - Българските родолюбци" Симеон Найденов гласуваха 12 народни представители, "против" - 42 и "въздържали се" - 136, с което той не бе приет.

Мястото на КПКОНПИ бе овакантено след като изненадващо в последния работен ден на депутатите през лятото досегашният председател Пламен Георгиев подаде оставка.

Водната криза в Перник

На 18 ноември 2019 г. започна режимът на водата в Перник. На 21 декември в Перник бе обявено бедствено положение. Това се случи след заседание на Кризисния щаб. Бедствието е за срок от 7 дни и е във връзка с водната криза. По-късно бедственото положение бе удължено за един месец.

Заради кризата с водата отстранени бяха областният управител на Перник Ирена Соколова и управителят на ВиК – Перник. Министерският съвет отпусна 2,7 милиона лева на Община Перник за проект, свързан с реконструкция на утаителите на пречиствателната станция за питейни води, която обслужва Перник и околните села, По-късно стана ясно, че общината ще получи 30 млн. лева на 31 декември за справяне с водната криза. Заради водната криза от БСП обявиха, че ще искат вот на недоверие.

Оставки в кабинета

В края на годината преброихме и рокадите в кабинета. Заради скандала с апартаментите бяха подадени две оставки в кабинета. Министърът на правосъдието Цецка Цачева проведе среща с премиера Бойко Борисов, след която е подала оставката си. В следобедните часове по искане на министър-председателя и зам.-министърът на младежта и спорта Ваня Колева се раздели с поста си.

Седмата министерска оставка в кабинета „Борисoв 3“ стана факт по-малко от две седмици преди европейските избори. Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов депозира своята оставка, след като започна разследване за злоупотреби с европейски средства в Държавен фонд „Земеделие” по времето, когато институцията е ръководена от него. В мотивите за решението си Порожанов посочва, че не желае атаката срещу него да влияе на работата на правителството.

На 29 ноември министър-председателят Бойко Борисов поиска и прие оставката на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Кадровото решение на премиера е въз основа на натрупани във времето основания. Министър-председателят Борисов счита, че темповете, с които Министерството на труда и социалната политика работи, не отговарят на обществено-политическите очаквания.