Какви избори, бе? Благо пак се развежда!

Докато кънчовците, Първан Симеонов, Митко Ганев, Мира Радева и останалите адепти на социалните науки смятат десетични запетайки, мандати и промили, аз ще ви дам един твърд процент. 99,99 на 100 е сигурно, че бракът между Благой Георгиев и младата старлетка Полина ще приключи с развод по взаимно съгласие преди Корнелия Нинова да бъде изхвърлена с шутове от опозицията на „Позитано“ 20. Злите езици шушукат, че джукестата брюнетка дори вече се е изнесла от общия си дом с ритнитопковеца и виден застъпник за светостта на християнското семейство.

Знаете ли, малко ми е жал за Благо. Не е като да не се старае момчето да намери любовта и брачното щастие. Пробва черни, пробва руси, пробва трътли, пробва гимнастички, пробва най-долни курви и отдадени католички, путинистки и соросоидки, веганки и кебапчийки. Несполуките му на интимния фронт са категорично доказателство, че отчаяно търси там, където никога няма да открие щастието. Малко да ви прилича на клетия български избирател, който в неделя пак бръкна в торбата със сливите и извади… дедовия?

Методът на пробите и грешките вероятно е най-примитивният начин за решаване на проблеми, родил се още в неолитните пещери, когато косматите ни прародители тествали дали ако подадат ръка на саблезъбия тигър, той ще я стисне, или ще я отхапе. При навлизането на по-висши психични процеси в общественото ни развитие той би трябвало да отстъпи път на алгоритмите, симулациите, обоснованите научни предположения. Да, ама не. Когато застанем пред урната, пак се превръщаме в миришещи на прясно одрана кожа, пот и лайна неандерталци. И пробваме, за да видим какво ще стане.

Пробвахме Царя и Иван, пробвахме Бойко, Яне Янев, Бареков, Марешки, Джамбазки, Слави, Копейкин и Стефан Янев. И продължаваме с опитите. Точно както Благой Георгиев продължава да надува коремите на знайни и незнайни плеймейтки, бръмчалки и футболни златотърсачки. И после като последен загубеняк плаща тлъсти издръжки от все по-бързо топящите се авоари, завоювани в безметежните години под крилото на щедрия му другар Рамзан Кадиров.

И докато Благо има да храни само 4-5 детски гърла, избирателят налива като обезумял в ненаситните търбуси на евтини популисти, ченгеджийски проксита, кремълски пионки и алчни местни лобисти. И никога не се уморява да се довери на поредния очевиден кретен и психопат, който само след месец ще псува и проклина до девето коляно.

През всичките тези години на прехода българите непрестанно търсят уж нови лица, чисти политици, необременени от миналото, генетиката, психическо заболяване или финансов интерес. И винаги бързо се разочароват от тях, като отново започват да се озъртат за поредните различни, млади, свежи, неопетнени.

И избирателят, и Благо трябва най-после да се научат, че не са им нужни девственици. И у политика, и у половинката ти, най-важното качество е надеждност. Пък ако ще и да е най-дъртата и сбръчкана брантия, трябва да можеш да разчиташ на нея, когато ножът опре до кокала. Или до газа. Или до бомбата на Владимир.