Какви са били погребалните ритуали на траките?

Сведенията за погребалните ритуали на траките учените черпят главно от археологическите находки, докато писмените сведения в произведенията на античните автори са съвсем оскъдни. Двата вида източници заедно дават насоки за тълкуване не само за ритуалите и обредите по погребването, но и за отношението към и вярванията на траките за смъртта и обезсмъртяването.

Писмените сведения за погребалните ритуали на траките се откриват в произведенията на Херодот на и римския хронограф Помпоний Мела.

Херодот пише за гетите:

„За безсмъртието си те мислят така: не вярват, че умират, но мислят, че починалия отива при при бога Залмоксис. Някои от тях го наричат Гебелейзис. На всеки пет години избират един, който пращат пратеник при Залмоксис и му поръчват това, от което се нуждаят. Изпращат го така: неколцина от тях, определени за това, държат копия, други пък улавят пратеника за краката и ръцете, размахват го във въздуха и го хвърлят върху копията. Ако умре, прободен от тях, вярват, че богът е благосклонен; ако не умре, те обвиняват пратеника и казват, че е лош човек. Поръчки му дават докато е жив.”

За вярата в обезсмъртяването на гетите Помпоний Мела пише:

„Траките имат различни имена и различни обичаи. Някои от тях са диви и посрещат твърде охотно смъртта, особено гетите. Това се дължи на различните вярвания: едни вярват, че душите на умрелите ще се възвърнат, други, че душата не загива, ако и да не се възвръщат, но преминават в по-щастлив живот, а пък трети, че душите умират и че така е по-добре, отколкото да живеят по-нататък.

Поради това някои траки оплакват ражданията и окайват новородените, обратно – погребенията носят празничен характер и като свещенодействия се славят с песни и игри.”

Херодот пише за този обичай по-подробно:

„Травсите постъпват във всичко друго като останалите траки. Само при раждане и смърт вършат следното: сродниците насядат около новородения и го оплакват, че щом веднъж се е родил, ще трябва да изтърпи толкова много злини и при това изреждат всички човешки тегла. Умрелият пък погребват в земята с радост и веселие като изброяват от колко мъки се е отървал и вярват в пълното му блаженство.”

Погребалните ритуали на траките били различни за различните тракийски племена, както и за различните социални прослойки. Херодот в едни свои записки пише, че се различават погребенията на бедните и богатите:

„Богатите се погребват така: трупът държат изложен и три дни наред колят разни животни и се угощават, като по-напред оплакват умрелия, а след това го погребват като го изгарят или просто заравят в земята. После издигат могила като устройват разни състезания. При това най-големи награди се определят за единоборство според значението му. Тези, които живеят над кресонците, постъпват така: Всеки има много жени. Когато някой умре, става голям спор между жените му, пък и приятелите му да узнаят коя от жените му е била най-любима. И тази, на която се падне тази чест, тържествено се занася на гроба, където се принася в жертва от най-близкия си роднина и след това се погребва заедно с мъжа си. Останалите жени пък скърбят твърде много, защото това е голям позор за тях.”

Този обичай е описан и от Помпоний Мела. Според него състезанията, които се организират от мъжете по време на погребението, целят да освободят останалите живи съпруги на покойника и да осигурят правото им на нов брак. Макар да не е доказано по археологически път, това сведение е достатъчно да се съди, че вярата в безсмъртието е част от разбиранията на траките.

Археологически сведения за погребалните ритуали на траките

Те ни дават доста по-богата информация за тракийските погребални ритуали. Археологическите находки включват материали, свързани с погребалния ритуал (различни произведения на изкуството и предмети със символично значение), както и гробни съоръжения и погребален инвентар.

Херодот също описва двата начина на погребение при траките – изгаряне и трупополагане в земята, като първото било преобладаващо през първи и втори век пр.н.е.

Изгарянето на тялото на починалия се прилагало независимо от пол и социален статус и било свързано с култа на траките към слънцето и огъня. Според техните вярвания огъня пречиства и освобождава душата от всичко земно и тленно.

При труполагането тялото било поставяно в гроб или могила основно в легнало положение с ръце покрай него, но също се открива и поставено в свито положение, като лактите допират коленете, а китките – брадата. То се свързва с култа към Богинята-майка, като полагането на покойника в земята било символ на поставянето му в нейната утроба. Траките вярвали, че този ритуал също пречиства душата и я освобождава, като и осигурява съществуване в друга форма и измерение.

Много произведения на тракийското изкуство изобразяват този преход на душата към сакралния свят. Такива произведения се намират в Казанлъшката гробница и са част от украсата на всички тракийски гробници. Траките смятали, че тези изображения помагат на душата да премине в сакралното и го пазят от външния свят.

Един от символите на прехода към сакралното е венецът, който се открива в много богати погребения. Смята се, че е символ на власт и висок социален статус. Гробният инвентар включвал погребални дарове, произведения художествени занаяти с различно значение. Сребърните, златни или бронзови предмети се срещат в значителна част от по-богатите гробници, като всеки си има своето значение и връзка с божественото. Чашата от бронз, злато или сребро, например, била знак за богоизбраност. Керамиката се среща често в погребалните ритуали – панички, чашки, кани, балсамарии, урни, и др.

Много от сцените в гробниците изобразяват конник, който получава символите на властта от жена. Смята се, че значението на сцената е: „еликата богиня-майка въвежда в посвещение царя-жрец, сина на Сина и от свещения брак и го поставя в доктринална позиция на безсмъртен антроподемон.

Другият археологически вид данни свързани с вярата на траките в безсмъртието са гробниците и погребалния инвентар, които са много разнообразни при траките. Голяма част от гробниците са били използвани и като хероони или мавзолеи. В тях са били извършвани практики с основна цел обезсмъртяване на душата.

Траките били погребвани с дрехи и всички техни накити, като някои от тях са били еднакви за мъжете и жените – златния венец и златната диадема, а най-разпространеният накит са били обеците. Пръстените също се срещат често, а гривните много рядко. Много характерни за погребенията от края на четвърти началото на трети век пр.н.е. били нагръдниците и за двата пола. По-рядко се срещат ризници и шлемове.