Камък „ ражда ” деца

Само в Западните Родопи има десетина скални процепа или дупки в скалите, които от незапомнни времена се използват за лечебни цели. Смята се, че тракийското племе беси е поставило началото на това „лечение”. Точният ритуал за него е познат само на една-зве жени от най-близкото селище. Те пък получават знанието от баби, майки или сестри. Едно от най-популярните места за подобен тип лечение е светилището на змията над сатовчанското село Крибул. От скоро се носи лечителската слава и на една друга провиралка в същия район – над село Долно Дряново в община Гърмен.

Там жена на средна възраст със звучното име Кадифе помага на вярващите в оздравителната сила на камъка и скалната дупка. От край време се носи поверието, че  камъкът над Долно Дряново лекува уроки, уплах и безплодие. Затова някои се шегуват, че скалата ражда, но само ако жената пристъпи към нея с искрена вяра и силно желание да стане майка. Ритуалът за зачеване се изпълнява само по пълнолуние и задължително при пълно мълчание.

Все още сериозни учени са скептични към подобен род вярвания и действия, но физици, химици, геолози и други представители на точните знания постоянно доказват невероятните свойства на скалните дупки. Оказва се, че в най-тясната част на провиралките магнитното поле е най-силно. Тепърва обаче трябва да се изучава как точно действа то, за да има толкова десетки и стотици случаи на оздравели хора след преминаване през скалните отвори.

„Показвам ритуал за здраве и помагам на хората да минат през превирачката. Пари не вземам, колкото обичат оставят в касичката за болни деца и възрастни от селото”, казва баба Кадифе от Долно Дряново. Тя не отказва помощ. Тайната на ритуала за здраве наследява от баба си и от още една жена от селото. Когато застава пред скалния процеп, баба Кадифе почуква нежно по камъка и шепне: „Идеме да ни дадеш лек. Молиме да ни помогнеш. Тя носи със себе шише вода, кибрит и вестник, който пали и пуска в процепа. После дошлите да търсят здраве преминават три пъти през провиралката. Жената измива лицата им с водата, която е донесла и изляла в една от каменните ниши. После молещите за здраве настъпват с крак  червен конец, който баба Кадифе опъва вертикално до ръста на човек. Ако е дете, червеният конец се отпуска, за да е по дълъг, заради това, че детето ще расте. После завързва конеца на храстите в близост до камъка. После се тръгва по друг път, различен от този, по който се е стигнало до провиралката, като се върви от високото към ниското. През цялото време се мълчи, за да може камъкът да чуе желанието и молбата на нуждаещите се.

„Който иска да остави лев, два, пет или десет, за да е спокоен, че си е платил ляка. Тези пари ги ползваме единствено и само за болни деца и хора от селото, правим им подаръци на Нова година и други празници, помагаме и за купуване на лекарства. За себе си нищо не искам, имам си всичко, и къща, и пари, и деца. С мъжа ми много се разбираме през целия ни живот. Така възпитахме и децата ни. А човек, който дава, двойно му се връща. От залъка сме си делили, за да помогнем на много наши близки и съселяни. Не съм оставила човек на пътя, не съм пуснала от дома ми да си тръгне някой гладен”, разказва баба Кадифе край древния камък с магическа сила над село Долно Дряново.