Камала Харис разочарова американците

Като първата цветнокожа жена, избрана на поста вицепрезидент на САЩ, Камала Харис със сигурност вече има място в историята. Но след първата година на поста си, редом до обиграния президент ветеран Джо Байдън не е сигурно, че името й ще бъде записано със златни букви. Новачка на това поприще, тя не може да се похвали с отчетливи постижения, които да трасират политическото й бъдеще.

Година по-късно Харис все още се лута в търсене на най-подходящата ниша и в налагане на публичен образ, който да отговаря на възложената й роля и обяснява несполуките си с това, че все още е "чуждо тяло" във Вашингтон, където е жертва на расизъм и сексизъм.

Проучване на агенция "Галъп" през декември, цитирано от Асошиейтед прес, показа 44 процента одобрение за дейността на Харис, сходно с актуалния рейтинг на президента Байдън.

По-късно одобрението за Харис се смъкна до 38,6 на сто - нещо невиждано за вицепрезидент в края на първата година от мандата му, отбелязва "Фокс нюз".

През януари в. "Ню Йорк таймс" беше обявил проекта си "Отразяване на Камала Харис", посветен на историческия й възход до вицепрезидент, но впоследствие изданието даде заден ход и дори изостави акаунта в "Инстаграм", посветен на Харис, отбелязват наблюдатели.

С встъпването си в длъжност вицепрезидентката беше натоварена с тежки и неблагодарни задачи като същевременно поведението й на дясна ръка на Байдън непрекъснато беше обследвано под лупа, без, според анализатори, да получава достатъчна подкрепа от Белия дом. Е, прессекретарят на президента Джен Саки е категорична, че Харис е не само жизненоважен партньор на държавния глава, но и смел лидер, заел се с ключови предизвикателства, пред които страната е изправена - от правата за гласуване до причините за миграцията.

А високопоставеният служител на Белия дом Рон Клейн заяви, цитиран от британския в. "Гардиън", че стартът на Харис е бил най-бързият и най-силният, който е виждал.

Харис донякъде стана жертва на обстоятелствата, защото паритетното съотношение на силите между демократи и републиканци в американския Сенат я блокира за дълги периоди във Вашингтон. От нейния решаващ глас (или "златен пръст") зависи изходът от решаващи гласувания в горната камара (вицепрезидентът изпълнява и длъжността Председател на Сената).

Според началника на кабинета на вицепрезидента Ал Гор - Рой Нийл, цитиран от Асошиейтед прес, за един вицепрезидент не е лесно да блесне дори и при най-добри условия, а сегашните условия не са най-добрите.

Сътрудници на Харис изглежда са давали да се разбере, че вицепрезидентката много внимава да не задминава президента и никога да не си присвоява заслугите за успехи на администрацията. И макар в частни разговори да споделя откровеното си мнение с държавния глава, публичната й роля е да осигурява успеха му.

Но тази закономерна роля на "втора цигулка" разочарова привърженици на "предишната" Харис, които ревностно я подкрепяха в битието й на искрен и прогресивен глас в Сената.

Сега обаче, тя се превръща в големия отсъстващ. Както отбелязва Селия Бeлин от изследователския институт "Брукингс" за "Гардиън", през цялото време досега Харис е останала скрита и извън полезрението на повечето европейци. "Мисля, тя че е доста под радара", е оценката на анализаторката.

Много от начинанията, възложени на Харис, не могат да намерят бързо и видимо решение, а може да се окажат и бомби със закъснител. Вицепрезидентката председателства Националния космически съвет, движи законопроекта за избирателните права и действа срещу първопричините за миграцията към южната граница на САЩ.

Именно дейността й по овладяване на кризата с мигрантите стана причина Харис да бъде критикувана и отдясно, и отляво.

Републиканците я обвиняват, че не е направила достатъчно, тъй като струпването на чужденци по границата с Мексико продължава. А демократи от по-лявото крило са недоволни, след като по време на пътуването си до Мексико и Гватемала миналата година Харис направо заяви на мигрантите "да не идват".

Това даде повод на друг прогресивен глас в средите на демократите - Александрия Окасио-Кортес, цитирана от АП, да заяви, че тези думи на Харис са били разочароващи.

Първата година на Харис показа, че тя се учи в движение, но изграденият й рефлекс на прокурор, по-късно и на законодател, засега не й помага да налучка верния тон на "втората цигулка" в президентската институция. Иначе, тя разполага с внушителен екип от сътрудници, но още през първите 365 дни сред служителите й започна текучество, засегнало и директора по комуникациите й, както съобщи изданието "Политико".

Заради пандемията и необходимостта от нейния "златен пръст" Харис не беше в състояние да пътува достатъчно в чужбина, а дипломатическите й ангажименти се осъществяваха често онлайн или по телефона. До момента Харис е участвала в 15 важни гласувания в Сената - най-много в съвременната история на САЩ, отбелязва АП.

Сътрудници на Харис изтъкват, че тя е изиграла решаваща роля при вземане на някои президентски решения, включително това за изтегляне на американските войски от Афганистан.

Но хаотичното изпълнение на това решение се оказа пирон в репутацията на Байдън и дори с времето той да успее да го извади, дупката от него ще остане.

Обявявайки в интервю за Си Ен Ен, че е била последният човек, останал с Байдън в кабинета му, преди той да реши какво да предприеме, Харис сама си нанесе политическа рана, която трудно ще бъде излекувана.

Харис беше "засечена" и за това, че в продължение на почти 100 дни така и не отиде на границата с Мексико. Според Браян Флъд от "Фокс нюз" обаче, през юни Харис е склонила да посети Ел Пасо, просто за да уталожи нагнетеното от републиканците напрежение и да си направи фотосесия далеч от епицентъра на кризата.

През септември Харис беше взета на прицел и заради това, че отиде в Калифорния, за да агитира в подкрепя на губернатора Гавин Нюсъм, докато жители на щата продължаваха да се опитват да напуснат Афганистан.

Стигна се дотам републиканци да насърчават хората да се подпишат под петиция с искане Харис "да си върши работата", припомня "Фокс нюз".

Може би най-запомнящата се медийна проява на Харис беше в интервю за Ен Би Си през юни. Тогава на въпрос на водещия Лестър Холт, защо още не е ходила на границата с Мексико, Харис отговори през смях "Е, аз и в Европа не съм била", в момент, когато на южната граница нямаше нищо смешно.

След заявеното от президента Байдън, че "ограничено нахлуване" на Русия в Украйна ще предизвика по-мек американски отговор, Харис беше питана и по тази тема в друго интервю за Ен Би Си.

На въпрос на водещата Савана Гътри дали има определена площ от украинска територия, която Путин може да завладее, а САЩ да си затворят очите за това, и дали заплахата от санкции ще има ефект, Харис отговори, че няма да прави психоанализа на руския президент. Тя все пак изтъкна, че всяка атака срещу украинския суверенитет ще се смята за агресивно действие и за него ще бъде платена "тежка цена".

Оценката за Харис като вицепрезидент накара анализатори да цитират думи на политици от миналото, които са били на нейния пост. Вицепрезидентът на Удроу Уилсън - Томас Маршал, преди години казал, че

"да си вицепрезидент е като да си с каталептичен пристъп; не можеш да говориш, не можеш да се движиш, не изпитваш болка, напълно осъзнаваш какво се случва, но не участваш в него".

В днешното дигитално време обаче, такава анонимност на вицепрезидента е неприложима и Камала Харис не може да не е знаела с какво се захваща, приемайки поста. Особено като се има предвид и напредналата възраст на ветерана Байдън. Година след началото на мандата Харис е като нож с две остриета.

От една страна, тя донякъде отклонява вниманието на критиците на президента от неговите действия и поема удари, насочени срещу него. А от друга - разубеждава със собствените си действия републиканците да се домогват до евентуален импийчмънт на Байдън.

Защото тогава Харис, изградила си репутация на сенатор с обаяние и впечатляващи ораторски качества, който увлича аудиторията, и на държавен обвинител, който не се колебае да бъде брутален, ще стане първата жена президент. И вече ще бъде "първа цигулка", дори без да има нужда от нови избори.

Но ако Байдън реши да се оттегли по своя инициатива и Харис заеме мястото му, това би дало на демократите безценни позиции преди следващите президентски избори през 2024 г., на които вицепрезидентката ще бъде тяхното "ново" лице.

Тогава никой няма да си спомня, че в надпреварата за номинацията на Демократическата партия преди предишния вот напористата Харис се представи зле, а Байдън беше предпочетен, защото изглеждаше умерен.

Затова сега мнозина стискат палци на Джо Байдън и очакват със свито сърце резултатите от междинните избори в САЩ на 8 ноември, когато общата картина на политическия връх във Вашингтон ще се промени. Но дали ще е за добро?