Каскадьорът и ММА боец Цветан Чолев пред Lupa.bg: В „Братя“ играя себе си

Ако срещу вас се изправи мъж с впечатляваща физика, който се занимава с бойни спортове, работи като бодигард, на пръв поглед е мълчалив и гледа строго, не бързайте веднага да си правите изводи що за човек е той преди да поговорите с него. Защото зад строгото изражение може да се крие личност с творчески таланти, за които изобщо и не подозирате. Lupa.bg среща читателите си именно с такъв човек – ММА боеца и каскадьор Цветан Чолев, по прякор Върколака. Зрителите на хитовия сериал „Братя“ веднага ще разпознаят в него Огнян - бдителния гард на главния герой Денис Топал/Драгомир Донков, изигран от талантливия актьор и певец Владимир Михайлов.

В първото си интервю, в което разказва за себе си, дадено ексклузивно за Lupa.bg, Цветан Чолев споделя много любопитни истории от своя житейски и професионален път като спортист и актьор. А най-изненадващото е, че той е и професионален художник. Читателите на Lupa.bg за пръв път ще узнаят кой всъщност е Цветан Чолев, с какви спортове се е занимавал, какво е усещането да се биеш на ринга, нормално ли е да отправяш закани към съперника си и как трябва да приемаш победата и загубата. Нашият усмихнат събеседник открехна вратата и какво е да си гард и какви отношения може да си позволиш да поддържаш с шефа си. Ще узнаете откъде идва прякорът му Върколака, дали се е бил за жена, какво мисли за ролята си в „Братя“, колко дълго се готви за сложна каскада в американските продукции, в които се снима и коя е най-голямата му мечта.

- Цецо, как започна снимки в сериала „Братя”? Допада ли ти ролята на бодигарда Оги? Трудно или лесно се охранява боса Денис Топал?

- До „Братя” имах няколко проекта на Краси Ванков, в които участвах като епизодик и в един момент те ми се обадиха и ми казаха: „Имаме конкретна роля за теб, която ще ти допадне – като визия, като манталитет и като характер”. Така стигнах до „Братя”. Аз дълги години съм работил като охрана, така че не беше много трудно да вляза в ролята. По-скоро играех себе си в доста голяма част от времето.

- Не пускаш никого да припари до Денис Топал?

- Не, не. Има някои моменти, които не са точни и реални, както трябва да бъде, но все пак е филм. Не можем да направим всичко едно към едно. Но общо взето не пускаме никого до Денис.

- Героят на Владо Михайлов готин шеф ли е? Как го оценяваш като филмов образ?

- Във филма е готин като шеф – държи се така, както трябва да се държи един бос. Трябва да се държи добре с хората, които работят за него, защото ако няма лоялност от негова страна към подчинените му, съответно и обратната връзка няма да я има и пазенето отива на кино, грубо казано. Така че добре се отнася. Имаме добър тон на разговор, опитваме се да пресъздадем силна връзка между Оги и Денис. Ние се разбираме без много да си приказваме.

Героят на Цветан Чолев в сериала "Братя" - Огнян пази зорко Денис Топал, в чиято роля е Владимир Михайлов

- А как е извън снимачната площадка?

- Извън терена се разбираме много готино. Зад кадър е много забавно, когато сме на едно място и сме се събрали тримата – аз, Влади и Марти (Мартин Димитров, б.а.), който играе Радо Андреев. Получават се много забавни моменти. Даже понякога не можем да влезем в образ преди да започнем да снимаме.

- На теб харесва ли ти сериалът?

- Допада ми сериалът. Аз съм работил в такива среди и смятам, че в сериала се доближаваме много до действителността. В същото време се опитваме и да не сме толкова близо, за да може да се получи и кино. Защото ако нещата трябва да се правят, както са в действителност, няма да можем да видим нищо. От тази гледна точка „Братя” ми допада. Има моменти, в които бягаме логически от нещата, но това не зависи от мен и е в името да се заснеме добра сцена.

Цветан заедно с Мартин Димитров и Владимир Михайлов в сцена от сериала

- Ти си много добър каскадьор. Липсва ли ти, че в крими сериала няма много каскади?

- Да, определено ми липсва и бих искал да има малко повече екшън. Предполагам, че и на зрителите би им харесало повече, ако има повече екшън ще е много по-интересно и ще е много по-зрелищно и визуално ще се възприема по-добре от хората. От страна на каскадьора, не на актьора, ми липсва тази динамика – да има нещо по-живо, по-избухващо на екрана, но все пак сме крими сериал, а не тотален екшън. А и сега е вмъкната тази мистична нишка с появата на нова героиня - Юлия.

Героите от "Братя" са тежко въоръжени

- Взривът с колата на финала на първия сезон беше много вълнуващ и зрелищен.

- Да, това беше най-избухващото. За съжаление моя колега загина, но ние бързо го заместихме с друг.

- За теб като бодигард какво е най-важно като връзка с човека, когото охраняваш? Какви са твоите изисквания към него? Тук опираме до психология и до физически дадености едновременно, до взаимно доверие и лоялност.

- Основното е да има доверие и уважение от двете страни, защото говорим за хора, които са на високо ниво, за които по един или друг начин има опасност за живота. И ако този човек не ти се довери, когато му кажеш „Няма да излезеш през тази врата, а ще излезеш през друга” или „Мини от другата страна на колата”, когато аз му кажа откъде да мине – той трябва да ми се довери, че наистина трябва да мине оттам или да направи даденото нещо, защото това е в негов интерес и за негова безопасност. От тази гледна точка нареждаш на шефа си какво да прави. От друга страна ти трябва да уважаваш шефа си, защото все пак той ти е шеф и не можеш да си правиш всякакви волности. С течение на времето се получава тази специфична връзка между гард и съответния шеф.

С Влади Михайлов се разбираме прекрасно и на снимачната площадка и извън нея, споделя Цветан Чолев

Това, което правим с Влади пред камерата се разбираме без много-много приказки. Опитваме се да го пресъздадем точно това нещо, като отношение между гард и шеф. Самият охранител трябва да си знае мястото – т.е. кога може да остане в помещението, където е шефът му и кога не трябва да е вътре. Това се получава в процеса на работа, когато се научат хората, с които работи даденият човек – ти знаеш кога можеш да останеш вътре, кога не е удачно, ако не се усетиш шефът ще ти даде знак.

Колкото неща трябва да знаеш за бизнеса му, има и неща, които не трябва да знаеш. Това вече е от гледна точка на шефа – колкото и да ти има доверие, не може да ти има 100 % доверие. Не знае дали това, което чуеш и видиш дали няма да изтече. Но вече, когато си приближен, както в случая сме Оги и Денис, го има този момент на доверие – т.е. шефът ти има доверие, че от теб няма да изтече информация.

Актьори и каскадьори позират преди да чуят "Камера: Работи!"

- Мълчанието е злато, както се казва.

- Да, мълчанието е злато, особено в тези среди. И буквално мълчанието си е живот.

- Как се получи при теб 4 в 1 – спортист, гард, каскадьор и актьор? Би ли разказал малко повече за себе си.

- Аз тренирам от дете. Първоначално бях волейболист. Треньорите впоследствие решиха, че съм неперспективен за волейбола.

- Защо така?

- Защото за волейболист съм нисък. Малко са хората като Мартин Стоев, които са на моя ръст и стигат до големи постижения в този спорт. След като ме прецениха, като неперспективен се прехвърлих в борбата. Аз идвам от спортно семейство – майка ми е волейболистка, баща ми е борец и двамата национални състезатели. Така че пред мен стоеше въпросът – или единият, или другият спорт. Прехвърлих се в борбата. Не съм излизал на международна сцена, което ми беше мечта.

Поради стечение на обстоятелствата трудно се съвместява да работиш и да тренираш качествено, защото аз тогава работех, като охранител в заведения и цяла вечер не спиш, след това на сутринта ставаш, тренираш, не се получава. Оттам се прехвърлих да тренирам бойни изкуства – това ми беше детска мечта. Започнах с джиу-джицу, муай-тай и започнах да се бия. Реших, че това ще е нещо мое. Както всеки спорт съм имал и победи, и загуби. Много хора са ми казвали: „Ти една година се биеш, една – не.“

Цветан Чолев (вдясно) умее отлично да върти и меча

- Явно така чувстваш, че трябва да се случат нещата.

- Да, така го чувствам. Повече ми е за тръпката, за усещането, за самия процес на подготовката. После, като влезеш в клетката или излезеш на ринга – тръпката си е тръпка. Адреналинът си е адреналин.

- Като начинаещ каскадьор си учил при инструктора на „Бързи и яростни“.

- Това беше малко след това. Когато започнах да се занимавам с каскадьорство аз буквално отидох, защото бях изпаднал в депресия. Бях в дупка и в социалните мрежи видях един мой съотборник борец от ЦСКА, че прави салта, скача и му писах и го питах къде се случва това. Оказа се, че е в НСА при треньора Емил Видев. Много го уважавам, защото много неща научих от него. Страхотен е като инструктор. Започнах малко по малко да ходя, да се уча, да се разнообразявам и там започнах с акробатики, паданията от високо и от ниско. В един момент Видев ме извика за един музикален клип. И се получи много готино. Беше на попфолк вълна, но клипът се получи много приятен според мен. Това ме запали към каскадьорството като цяло и започнах да ходя по-редовно да тренирам, да чакам нещо да изскочи. След това разбрах, че в Киноцентъра се организира курс за каскадьори с Адам Хортън и там ходих до края на курса. Падания, ставания, стрелби, промушвания... И така останах в Киноцентъра. Правя хореографии, каскади към различни филмови продукции.

Актьорът като спец ченге в американска филмова продукция

- Харесва ти да правиш това и явно ти е тръпка.

- Да, харесва ми. Ако мога да цитирам Джони Деп, някой му е казал да стане какъвто иска, когато е бил дете и той станал актьор. Фактически ти си всичко, което искаш. И по тази логика и при мен се получи същото, защото биеш се с меч, стреляш с оръжие, с лък, биеш се ръкопашно, падаш от високо, правиш много неща, които хем са наужким, хем не са много наужким и в същото време всичко, което съм правил през годините в спорта в каскадьорството аз го обединявам в едно. И се получава много приятно. Всичките знания, които имаш и всички физически възможности ги слагаш в една паничка.

- Трябва и силна психика и съобразителност, за да прецениш как и с каква сила да удариш, къде да удариш.

- То не е до психика, по-скоро е до концентрация, защото има моменти, в които наистина трябва да има съприкосновение с дадения човек.

- Говорим за киното, нали?

- Да, за киното. В реалния бой ти трябва концентрация да стигнеш до противника и да го удариш наистина силно. В киното ти трябва концентрация дотам, когато имаш съприкосновение с дадения човек, колко трябва да удариш. Има си техники на ръката, кога да я дръпнеш, кога да свиеш юмрука докрай. Това са наглед дребни неща, които не се забелязват от камерата, но се получават ефектни. Много хора се психират от камерата и от факта, че ги снимат.

- Имал ли си моменти, в които на снимачната площадка не си преценявал достатъчно добре силата на удара или пък ти си усещал силен удар?

- Случвало се е. Даже и на тренировки наскоро се случи и изядох много тежък тупаник. Момчето се приближи много близо до мен, не се усети на какво разстояние е. Случва се да ударим неправилно. Винаги тези неща се получават без да искаш.

На тренировка е по-приемливо да се случи, на снимачната площадка – не. Защото представете си, че вие сте партньор на Брус Уилис или на Том Круз и в момента, в който ти го фраснеш и той припадне, дотам приключва и работата ти. Просто ставаш и си заминаваш. Затова на сет е недопустимо да се случат подобни неща и една подготовка за една хореография за дадена сцена във филм отнема доста време.

Наскоро снимах една каскада в Киноцентъра – снимачният ден беше един, а подготовката беше 30 дни.

Ако се стигне да се ударим, по някакъв начин трябва да се събере човек, да продължи да играе, докато камерата не каже „Стоп!“ После може да падне, да припада, да плюе кръв, зъби, каквото му дойде, но трябва да се стегне. Има много каскадьори, които правят много тежки каскади с коли, падат, удрят си ребрата, продължават да отиграват, колкото и да боли. Тук вече трябва да работи психиката, че трябва да изнесеш дадената сцена. След като камерата каже „Стоп!“ може да дойде медицински екип и да те прегледа – можеш ли, не можеш ли. Евентуално някой да те замести.

Цветан прави сложна каскада по време на снимки в Киноцентъра

- На хората, които не са на „ти“ с ММА борбите винаги прави впечатление грубите закани между съперниците преди мача от рода на „Ще те смажа“, „Ще ти скърша врата“, „Ще те смачкам“. Понякога се използват и обидни думи. Като човек, който неведнъж е попадал в подобна ситуация би ли казал нормално ли е подобно поведение - да се изправяш на спортния ринг срещу противника си и да отравяш кръвожадни закани.

- Има спортове и спортове. В случая ММА, колкото е спорт, толкова е и шоу. И в този случай трябва да ги има тези неща. Подобни закани подклаждат зрителя, понякога самите бойци се подклаждат един друг. В същото време трябва да имаш уважение към човека отсреща. С много хора, с които съм се бил на ринга или в клетката сме врагове. Аз искам да го ударя, той иска да ме удари. Но след това, извън ринга, ние сме приятели. Може да седнем, да изпием по една бира, да се прегърнем. Най-важното в спорта, без значение дали е тип бокс, ММА шоу или е в борбата, където ги няма тези закани, е все пак да се запази взаимното уважение.

Много хора гледат Конър Макгрегър, защото той прави най-голямо шоу. Всичките му закани са преди мача. След всеки мач той отива, поздравява и прегръща съперника си, което за мен е много важно – ти да имаш респект и да се държиш, както подобава. Не след мача да се хвърлят обиди и да не искаш да подадеш ръка на човека, с който си се бил. Случвало ми се е да се бия и да се боря с такива хора. Аз му подавам ръка, а той се врътва на другата страна.

- Как се чувстваш в такъв момент?

- Тогава искам да го ударя още повече. (смее се) Аз все пак проявявам някакво уважение към този човек, а в следващия момент едно такова действие все едно ти се изплюват в лицето. Така беше с последния човек, с когото се бих преди две години.

Понякога побеждавам, друг път на ринга получавам як тупаник, откровен е ММА боецът

- Имаш предвид мача ти с Александър Цонев ли?

- Да, с Александър. Имаше си заканата, имаше си играта, имаше шоу, в следващия момент аз паднах, защото се контузих. Просто се подхлъзнах, обърнах си глезена. Съдията видя това нещо и спря мача. Аз паднах – това се води технически нокаут. Аз не можех да продължа, защото не можех да стъпя на крака си. Александър скача, прави някакви жестове, че едва ли не ме е смазал. В следващия момент мен ме изкарват от ринга, не можех да стоя прав и да изчакам да му вдигнат на него ръката. Извън ринга той дойде зад сцената, погледна, подмина.

- Не те ли попита как си?

- Не, не го направи. Хора от моя екип отидоха да го поздравят, а той ги блъснал и казал: „Бягайте оттук.“ Това е неуважение и за мен е тъпо. Въпреки че с Александър се познаваме много отдавна. Тренирали сме в един отбор. Не разбирам подобно поведение. Както казах – аз съм от спортно семейство и съм научен да уважавам противниците си. В игра се палиш, без значение дали е волейбол, борба, самбо. Ти се палиш спрямо противниците си, защото искаш да ги надвиеш. В следващия момент ти пак си човек, ти не си спортист.

Да, има спортна злоба, има спортен хъс, яд те е, че си паднал. В повечето случаи мен ме е яд на мене си. Не на него. Окей, ти си тренирал повече, показал си повече в дадения момент или си бил в по-добра форма. Ти си ме победил и аз уважавам труда, който си хвърлил, защото за едно състезание, за един мач преди да се бия аз имам три месеца подготовка. Три месеца аз тренирам, тренирам, тренирам. Съответно съперникът ми прави същото. И аз трябва да уважа и неговия труд и едно такова „Бегай оттук, аз те смачках“ е глупаво.

След загуба най-много се ядосвам на себе си, казва спортистът

- В момента тренираш ли?

- Да, водя конденционни тренировки. Откакто започнах да тренирам други хора още по-добре започвам да разбирам кой човек от какво има нужда, защото всеки един човек е строго индивидуален за себе си и ако примерно твоята мускулатура реагира на 20 клека по един начин, на някой друг човек тези 20 клека ще са му малко или пък много. Научих и самото си тяло как реагира на дадени неща. На ден час и половина-два е достатъчно да тренирам за моята физика. Зависи и какво ще правя – дали ще правя сила, дали ще правя аеробни упражнения, дали ще правя кардио упражнения или хореография.

Когато тръгнеш да правиш хореография ти повтаряш едно и също нещо безброй много пъти. Докато в един момент тялото ти е автоматизирано и ти не го мислиш. В момента, в който тръгваш да замахваш ръката продължава да върви. И това също е натоварващо. Понякога правиш хореография по 4-5 часа, че и повече. Ставаш, падаш, ставаш, падаш, въртиш се насам-натам.

Дълги години Чолев е тренирал борба

- Вероятно хора като теб имате някакъв неписан кодекс на честта. В този смисъл да те попитам, ако примерно на улицата някой те напсува или те предизвика с нещо ти как би реагирал? Ще го удариш ли?

- Аз съм доста темпераментна личност и паля от четвърт.

- Изглеждаш спокоен.

- Много хора се лъжат по това. (смее се) И ако някой ме предизвика без повод наистина паля бързо. Не ми идва да го ударя, а направо да го завра в ауспуха на някоя кола. Стигало се е да се сбия с някого на улицата, особено когато съм работил като охрана. Това е било неизбежно. Гледам да не си изпускам докрай нервите, защото тогава вече ти причернява и стават големи фалове.

Много хора, в момента, в който се изправим един срещу друг, започват някак си да омекват и се опитват да разминат нещата с приказки. И аз предпочитам този вариант, отколкото да има физически сблъсък. Но стигне ли се до физически сблъсък предпочитам просто да го обезвредя по някакъв начин, да го натисна долу на земята и той да си знае, че по-добре да не продължаваме нататък, да се успокои и няма нужда от повече агресия и да спрем дотам.

Много-много рядко се е случвало да се стигне до грозни сцени. Неизбежно е. Има много агресивни хора, много глупави, които даже не си преценяват възможностите. Имало е и моменти, когато ти си обезвредил нападателя, така че той да не може да мърда, казал си му да престане, тръгваш, ставаш, той те напада в гръб и тогава вече е грозно. Аз съм човек, който съм подготвен за такива неща. Отсреща не знам кой е и гледам да не се изпускам, като цяло гледам да се размина без бой. За щастие около мен винаги е имало някой, който да ми притъпява нервите.

Цветан се радва на поредната си победа след ММА мач

- Като охранител в заведения сигурно си имал немалко случаи, в които си разтървавал пияни и надрусани клиенти.

- Имало е, разбира се. Повечето са били пияни. Най-парадоксалното е, че когато съм работил в заведение най-големите ми проблеми са правили пияни полицаи. Те си пият вътре и изведнъж изкарват карти: „Аз съм полицай.“ Мен не ме интересува ти кой си и общо взето въпросът „Ти знаеш ли кой съм аз?“ много ме е палил. Не ме интересува кой си. В дискотеките стават такива проблеми, защото човек като се напие му падат всякакви задръжки и започва да се мисли за нещо много повече, от което е. Особено по-платежоспособни клиенти се мислят за тотално недосегаеми.

Но там съм охрана и не мога да правя всичко. Моята работа е да го изведа от заведението. Нямам право да прилагам физическо насилие. Когато клиентът е по-агресивен идваме няколко човека около него, опитваме се да го успокоим с думи преди да го изведем от заведението. Въобще не е лесно. Идва ти скришом да го тупнеш някъде, за да спре да буйства.

- Такива клиенти застрашават другите в бара или в дискотеката.

- Да, това е най-лошото на дискотеките, защото там е тъпкано с хора и подобни агресивни индивиди застрашават сигурността на всички наоколо. Мятат чаши, скачат, блъскат. В дискотеките музиката е силна и понякога повечето дори не разбират, че ние до тях сме извели агресивен клиент. А той може да удари някого, този да падне, да си счупи нещо. Ние се опитваме да предотвратим подобни инциденти.

- Откъде идва твоя прякор Върколака? Виждам, че носиш и специален пръстен с вълк.

- Аз много обичам вълци. Те са ми любими. На гърба ми имам татуиран вълк. Когато започнах да се готвя за боя с Цонев се чудехме с моя екип как да стане по-интересно. Много мои приятели ми викат Вълчо и аз започнах да мисля нещо по тази линия. Братовчед ми е зъботехник и той ми направи една шина с остри зъби и оттам тръгна този прякор.

- Имаш ли брат или сестра?

- Имам брат. Той е волейболист. Даже в момента чакаме бебе. Другия месец ще ставам чичо. Брат ми играе в „Берое“ в Стара Загора. Той започна да се занимава с волейбол в ЦСКА, после замина и игра във Франция. Върна се тук. Една-две години беше треньор на момичетата в Казанлък и сега играе за Стара Загора. Жена му също е волейболистка. Тя спря да играе, защото чакаме бебето.

- Бил ли си се за жена?

- Не, не се е налагало да се бия за жена. Аз съм много против това нещо, защото все пак, ако тя не иска да бъде с мен или има някакви съмнения дали да е с мен или с другия, по-добре да ходи при другия. Имало е случаи, в които другото момче е искало да е с това момиче, с което съм аз. Започват едни закани, писаници. Всеки от телефона си е много смел. Казвал съм: „Добре, пич, ако тя иска да е с теб, да идва при теб! Защо трябва да стигаме до тези неща?“ Но навсякъде има нагли хора, които те предизвикват за нещо. Не смятам, че на такива хора е нужно нито да им се обяснявам, нито да им се доказвам. Ако момичето иска да е с него – вратата е отворена, да заминава.

Оги одобрява, че неговият шеф - Денис/Драго (Владимир Михайлов) се бори всячески да бъде с любимата си жена Лора (Йоанна Темелкова)

- Зададох ти този въпрос, за да направим паралел и с героите от „Братя“. Ти като зрител одобряваш ли борбата на Драго за любовта на Лора – жената на брат му Борис?

- Одобрявам от гледна точка на това, че любовта е най-силната емоция, която има. Не вярвам, че има човек, който да не е минал през някакъв любовен катарзис. Без значение дали е било момиче или момче. Всеки минава през някаква много силна любов, през много силна, емоционална, динамична връзка и когато човек е в това състояние да обича някого – в случая Драго е бил в затвора и това е била мисълта, която го крепи – че момичето, което го обича го чака отвън, одобрявам неговата борба. От друга гледна точка не я одобрявам, защото Лора е жена на брат му. Но там ситуацията е много специфична. Затова не мога да кажа: „Да, одобрявам напълно и не, не одобрявам напълно.“ И Лора си има нейните чувства към Драго.

Одобрявам заради това, че Драго е един човек, който е минал през затвора, там не е леко, това е време, през което ти си затворен, сам, заобиколен си от насилие и мисълта за любовта го е съхранила като човек. Защото колкото и да е мутренски бос и да се занимава с наркотици, все пак е човек. В сериала има много моменти, в които виждаме, че в даден момент той прави нещо, но го прави с нежелание. Това е и мисълта, която го е съхранила да е човек  - да има чувства, да продължава да има смелостта да усеща и да обича.

Защото има хора в тези среди, които са тотално студени. Той не изпитва жал, няма никакви скрупули. На съвсем друго ниво му работи мозъкът. Такива чувства спрямо жена си няма. Тя не е някакъв фактор, който да го спре да прави каквото и да било. Одобрявам, че се е съхранил като човек и че тази любов, през колкото и премеждия да е преминала, в един момент тя му е главната цел. Да стигне до тази любов – той иска да е спокоен, иска да си е с човека, с когото обича и да няма други глупости на главата.

Цветан в ролята на полицай

- Играл си и полицай. Беше ли ти сложно това превъплъщение?

- Не особено много. Когато си полицай имаш малко повече приказка с човека отсреща, защото ти трябва да контактуваш с дадената жертва или пък с престъпника. Така по можеш да си покажеш емоцията. Можеш да изразиш какво имаш в себе си в дадения момент. Превъплъщението става по-лесно.

Ролята на Оги на мен лично ми е малко по-сложна, въпреки че е нещо, което съм работил в действителност. А тя е по-сложна от кинаджийска гледна точка, защото трябва да покажеш на зрителя вътрешния си свят без думи. Понякога си правя майтап с режисьора и с оператора и ги питам: „Хванахте ли ми вътрешния свят?“ буквално ти трябва да го пресъздадеш само с физиономията си, без много приказки. И трябва да покажеш на драгия зрител какво мисли този човек в този момент и то даже не с физиономия, а с очи. Оги не е многословен. Зрителите не му знаят историята на този човек.

Пред очите им се развива историята на Драго, на Борис, на Лора. В един момент той хем е гард, който е като антураж, но пък от друга страна присъства до Денис постоянно по един или друг начин. Даже и да го няма той пак е там. Това е трудното на Оги. Кой е Оги, защо е там, какви са чувствата му спрямо Драго. И отговорите на тези въпроси аз трябва да ги дам само с лицето си. На позицията, която Оги заема – той не е само бодигард, той е и приближен за по-доверени неща, той също е човек, който разсъждава. Оги също е човек, който има някакъв морал и някои неща не му допадат. И не иска да ги направи. И това нещо също трябва да го покажеш.

Мисля, че беше през първите епизоди от втория сезон отиваме някъде двамата. Драго тръгва и Оги го пита: „Искаш ли да дойда и аз, да не стане нещо?“ Моята работа е да съм до него. И Драго отвръща: „Казах, чакай тук“. Да, ама на мен не ми харесва да чакам тук, защото той може и да не излезе оттам, където отива. Понякога влизаш в дебат, за тези неща със сценаристите и режисьора. (усмихва се)

Оги не е многословен, трябва да покажа на зрителя какво мисля само с очи, споделя Цветан за своя персонаж от "Братя"

- Покрай участието ти в „Братя“ спират ли те на улицата?

- Не са толкова често, но се случва. Някой път седи някой и ме зяпа. Говорим си примерно в някаква ситуация и човекът срещу мен казва: „Ей, човек, сещам се откъде съм те виждал.“ Но не ме спират толкова често, както спират Йоанна (Темелкова, б.а.) или Влади (Михайлов, б.а.) предполагам. Аз го пазя, аз трябва да съм малко по-инкогнито. (смее се) Но ми е приятно, ако ме спрат и ме поздравят за ролята.

- Имаш ли хоби извън спорта и киното? Как разпускаш, когато не работиш?

- Обичам да рисувам. Малко хора го знаят, предполагам, че сега повече хора ще разберат.

- Какво рисуваш?

- Аз съм завършил анимационно кино в Нов български университет при проф. Анри Кулев. Той ми беше ръководител на дипломната работа, която беше с върколаци между впрочем (смее се).

Когато не е на снимки или в спортната зала Цветан рисува комикси

- Тук ме изненада. Не подозирах за този твой талант. Мислех, че си завършил спортно училище и след това в НСА.

- Не съм завършил спортно училище. Завършил съм 81-ва езикова гимназия „Виктор Юго“ с английски и немски профил. Първата ми работа беше в Киноцентъра, рисувах сториборд и концепт. Паралелно започнах да уча и анимационно кино. И така изкарах три години в Киноцентъра.

Правил съм и анимационен филм, но предпочитам да рисувам комикси. Това ми е по-голямата страст. Вкъщи имам една камара кашони с комикси. Моят стил на рисуване не е традиционният, а в комиксова стилистика.

Най-големите рисувачи, не говоря за художници, са в комикс индустрията. Това за мен е една идея по-сложно от гледна точка на това, че ти трябва да пресъздадеш нещо, което го няма като герои, те не съществуват. Ти трябва да сглобиш нещо от 15 различни неща или пък да нарисуваш нещо аморфно, нещо което не съществува. В същото време, ако рисуваш даден герой, който е Супермен или Батман ти трябва да сложиш мускулче там, където няма и така да го сложиш, че то трябва да изглежда реалистично. Трябва да си много добър, като рисувач.

Чолев е от спортно семейство и се занимава с различни спортове

- Предвид впечатляващата ти физика и факта, че си ММА боец и каскадьор, бил си и охранител и вероятно е нормално хората да се изненадват, когато чуят и че рисуваш и се занимаваш с анимация. Вероятно робуваме на принципа, че човек, който се занимава с бойни спортове е по-далеч от творческите занимания, т.е. силата му е другаде. А очевидно ти абсолютно опровергаваш това клише.

- Хората по принцип ме преценяват по външността, т.е по това, което виждат и дотам им стига техния контакт с мен. И се държат по този начин, по който те виждат даденото нещо в мен. И се стига точно до този момент с теб, при който и ти възкликна: „Ама ти правиш и това, и това.“

Например в Киноцентъра едно от момчетата, което ръководи залата, един ден каза, че търси художник. Попитах го за какво му е. Трябваше да се направи една рисунка, която после да се отпечата на тениска. И аз казах: „Добре, дай аз да я направя“. И той започна да се смее: „Извинявай, на мен ми трябват хора, които наистина да могат да рисуват.“ Да, и той не знаеше, че рисувам. Аз предложих да му нарисувам нещо по картинката, която той иска и в момента, в който представих картинката, той възкликна: „Ама ти верно можеш да рисуваш“. „Да бе, човек, верно. Аз ти казвам, че мога да рисувам, а ти не ми вярваш“. На малко хора съм казвал, че рисувам. И когато разберат, че рисувам и ме питат: „Ама как така и борба, и бой, а и рисуваш.“

- Е, сега вече разкри и емоционалната си страна.

- Да, в рисуването влагам много емоция. Много пъти, когато ми е било криво, без значение дали съм ядосан или дали нещо ме мъчи, цялото това нещо го изливам на лист хартия. И дори най-хубавите ми рисунки, които някога съм правил, са били в някакво емоционално състояние, което не е било готино. А съм много самокритичен и някои мои рисунки не ми харесват. Даже и за ролята си, постоянно търча при режисьора, при оператора и питам: „Добре ли се получи? Хареса ли ви?“

Чолев се изявява и в американски хорър филм

- Гледаш ли анимационни филми?

- О, аз не спирам да гледам анимационни филми. Даже баща ми ми се смееше и ми казваше: „Ти на колко години стана, пък само детски филмчета гледаш.“ (смее се) Умирам за анимационни филми. Страшно много обичам да гледам и фантастика, хоръри и анимация. Постоянно гледам някакви комикси и подобни скици или картинки. Имам идея за мой комикс евентуално, в който ще присъстват доста вълци. Някой ден дано да го реализирам. Човек трябва да може да жонглира между няколко неща – да работиш и да си изкарваш парите за прехраната, а в следващия момент да правиш неща, които искаш да правиш и в някакъв момент то ще ти се отплати, че си го направил. А ако можеш да си изкарваш прехраната с това, което харесваш, е най-добрият вариант. За мен за всяко нещо си има време.

Снимки: Личен архив