Класната на БСП

Номер 1 - отличен (6)! Седни си! Номер 2 - с очи към стената, с вдигнати ръце, забележка и последно предупреждение. Това не е другарката ви класна от едно време, която ви караше да стоите мирно и кротко на чина и да не задавате излишни въпроси, особено по възможност и да не вдигате пръсти в знак "СДС", нищо, че после самата тя гласува за него.

Това е Корнелия Нинова. Председателят на БСП, защото лидер може да е само онзи, който се интересува и от аутсайдерите на класа, и от отличниците, и от двойкаджиите и ги води заедно към матурата. Та, председателят на БСП упорито е влязъл в ролята на даскалица с отявлен интерес към уравниловката, към задоволяването на масата и е силно повлияна от старошколската педагогика на силно придържане към учебния материал и нито йота кривване от него. Защото лошо, отрядният председател може да се ядоса. Това е класната на едни към 180 "ученици", които трябва неизменно да следват модела: "Защо не може това? - Защото аз така казвам" и никога не бива да си позволяват да искат повече, да доказват себе си повече, да научат повече. С други думи, каквото нареди другарката, това и става. Та така и с Нинова.

Извадила тя едни, според нея христоматийни, примери как в Европа правели шефовете на партийните семейства и седнала да ги прилага към нейните пионерчета. Значи, щом Жозеф Дол се отказал доброволно да е евродепутат, щом е шеф на Европейската народна партия, значи и Сергей Станишев, щом е президент на Партията на европейските социалисти, би трябвало да даде път другиму за следващия мандат социалистически български представители в Европарламента. Защо? Защото така казвам. Щом бившият шеф на ПЕС Пол Нируп Расмусен не бил евродепутат, що трябва и наследникът му да се "бута" в страсбургските сесии? Защото така казвам. Нищо, че датчанинът съвместява двата поста в продължение на 5 години само в 2 от последния му мандат като соцлидер е отказал да се занимава с депутатство. Но явно даскалската логика - "другите така правят", работи в т.нар. широко партийно ръководство на БСП, а именно пленумът, и вътрешната опозиция по-добре да мълчи, че забележката в дневника на другарката е в кърпа вързана.

Нещо повече, както в не толкова далечното минало, в което Корнелия Нинова не е била член на нито една партия, преди да засвидетелства демократичната си принадлежност не на БСП, а на СДС, другарките в училище имаха навика да мислят не само за образователния, но и за личностния процес. Намаленото поведение в казуса кое кротуващо пред ръководството пионерче ще измести изявилото се и непослушно другарче е пар екселанс връщане към крайно недемократичните процеси от "онова време".

Надали е случайно, че класната мисли не само за политическата реализация на подопечните й, но и за техния вътрешен мир, иначе защо така загрижено ще съветва колектива да "освободи Станишев от неудобството" хем да умува как да намери баланса между националните политики, водени от партиите-членки на ПЕС и голямата европейска формация, хем да изразява правилно позициите на родната БСП пред ЕП? Ами ако го умее, за разлика от другите в класа? Отговорът е ясен - хайде, няма нужда от твърде напредничави ученици. Отличниците трябва да се съобразяват с двойкаджиите, не обратното, нали така беше в "онова време". И последно, да дадем думата и на истината. А тя е много красноречива и простичка, но крайно недолюбвана от радетелите на комунистическия подход на (пре)възпитание, който със сигурност, нито Станишев, нито Елена Йончева, прилагат върху децата си. А именно - четирима са представителите на БСП в Европейския парламент в последния му мандат - Станишев, Петър Курумбашев, Момчил Неков и Георги Пирински.

Момчил Неков, когото същото това ръководство, напиращо Станишев да се откаже сега от кандидатурата си за евродепутат, на принципа: "да дадем шанс и на другите", горещо молеше младия Неков преди 5 години да се откаже. Момчето беше избрано с преференцията 15/15 и малко случайно попадна в Брюксел/Страсбург. Само че от тези четири имена на представители на БСП там, именно той и именно Станишев успяха да постигнат своите немалки успехи. Единият се бори за приема на България в Шенгенската зона, за по-отворена комуникация със страните извън ЕС, за по-малко "Европа на две скорости" и за трайно намаляване на младежката безработица. Другият успя да постигне по-справедливи субсидии за българските фермери, бачка като вол в името на нашите пчелари и го е еня за нашите кози и крави. За другите двама много не чухме. 5 години.

Нали Корнелия Нинова не иска просто да се раздават постове? А когато насреща си има двама успешни българи, откъде идва борбата й да суспендира работата им и да ги запрати - единия в централата на ПЕС, другия - обратно в кайсиевите градини на Силистра, а на тяхно място, за да има уж справедливост, да назначи, буквално назначи, новите хрантутници на Брюксел. Впрочем, в дясното това го играем отдавна и пак ни се очертава да е същото с имена като Светослав Малинов и Владимир Уручев.

Важното е класните ръководители да строяват и да пращат по олимпиади (в случая избори) най-послушните и най-верните. Онези, които носят учебника си в гладка подвързия, а не онези, които пишат в тетрадката си, може би не съвсем подредена и изящна, бъдещето. Тук не става въпрос за Елена Йончева, а за принципа, по който тя, отличната ученичка, номер 1, бе изпратена на състезанието. Става въпрос за това, че номер 2, авангарден и непокорен в очите на класната, бе изправен в ъгъла с вдигнати ръце. Може би все пак той знае повече?