Когато лъжата танцува върху раменете на истината

„В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог…“ (Йоан 1:1-18 VBG). От библейски времена ние вярваме в силата на думите, готови сме да подчиним своите действия и стремежи на онова, което четем и чуваме. Лукави са пророците, способни да ни оплетат в мрежите си от лъжи – там, където с времето започваме да се чувстваме уютно в невидимите  им затвори, с усещането, че сме защитени, но и предвидими в припознаването на лъжата като собствена истина.

На 3 май отбелязваме Световния ден на свободата и печата.

Свободата на словото е пряко свързана с правото да заявим интелекта си на мислещи същества. Разумът ни е даден, за да отсяваме важното от плявата, за да достигаме до истината и да я виждаме такава, каквато е – без пера и фльонги, без излишни метафори и трудно разбираеми аналогии.

Фалшивите новини ни превърнаха в хора, които воюват помежду си с оръжието на празнословието. Лесно е да застанем на страната на обвинителя, когато умело владее манипулацията. Поднесена на тепсия, дезинформацията отнема от енергията да помислим, преди да приемем казаното за неопровержима истина.

Съмнителни сайтове формират убеждението ни за справедливост, без да се налага да ставаме от удобните си канапета в хола. Демагогията придоби такава мощна сила, че телевизорите сякаш се превърнаха в оръдие на измамата, освен когато гледаме пореден епизод от сериал с твърде съмнителна художествена стойност.

Лицемерното изопачаване на факти и обстоятелства все се шири в интернет пространството. Електронните медии днес са такава сила, че единствено мислещите с главата си изпитват съмнения за всичко, което четат или виждат от малкия екран на техническите си устройства.

Свободата на словото е израз на възможността да споделяме мнения, тя е мерилото за нашата съвест, защото който изразява свободно себе си, няма нужда от хапче за сън. Да си верен на истината, означава да си способен да се съсредоточиш върху важните неща. Светът се променя и става по-добро място единствено, ако славим неговата красота чрез истината, в това число като обръщаме внимание на причините, които потенциално биха довели до неговата гибел.

Свободата на словото ни дава правото и да мълчим. Защото е по-добре да замълчиш, вместо да изречеш глупост. Защото откровено изказана глупост дезинформира и кара лъжата да танцува върху раменете на истината.

Да си свободен, означава да мислиш. У когото мисъл липсва, той се упражнява в разсъждения по теми, които нито може да разбере, нито да предотврати. Такъв човек пие ракията си вечер, гледа информационната емисия новини и радостно потрива ръчички, убеден в правотата на своите възгледи. Поне докато не му свърши шопската салата.

Поетът Добромир Банев специално за Lupa.bg