Когато мечтите станат на пух и прах...

С наближаването на Световно първенство в Катар започват да нахлуват спомени от предишни издания на най-големия футболен форум на планетата. Едни от тях са свързани триумфи, а други - с падения и пропуснати възможности.

Ще се върнем назад към онези тимове, които не успяха да оправдаят големите очаквания и останаха на крачка от жадуваната световна купа.

Бразилия (1950)
Бразилия е домакин на първото след 12-годишна пауза Световно първенство през 1950-а и феновете в страната очакват единствено и само победа. Предишните три шампионати на планетата са спечелени от Уругвай (1930) и Италия (1934 и 1938).

Турнирът в Бразилия е единственият и до днес, в който няма голям финал. Вместо добре познатите директни елиминации втората фаза е заменена от финална група, в която се играе всеки срещу всеки, а спечелилият потока бива провъзгласен за световен шампион.

"Златистите" се нуждаят от реми в последния си мач срещу Уругвай на митичния "Маракана" в Рио де Жанейро, за да грабнат трофея. Те обаче губят мача след обрат от 1:0 до 1:2 и трябва да се задоволят със среброто.

Унгария (1954)
Унгария пристига на финалите в Швейцария през 1954 година като отявлен фаворит за световната титла. Тимът прави сериозна заявка още в груповата фаза, където разгромява Западна Германия (8:3) и Южна Корея (9:0).

В 1/4-финалите "могъщите маджари" слагат край на надеждите на Бразилия, елиминирайки "селесао" след победа с 4:2. Със същия резултат, но след продължения, те се справят и със съпротивата на уругвайците в следващия кръг.

В мача за трофея Ференц Пушкаш и компания се изправят отново срещу Западна Германия и всички очакват не по-различен резултат от този в срещата им в групите. Всичко тръгва по план за "маджарите", които водят с 2:0 до 8-та минута, но хубавото за тях свършва дотук. Немците показват непримирим дух и стигат до немислим обрат след три безответни гола.

Португалия (1966)
Португалия с неподражаемия Еузебио в редиците си е слагана сред основните претенденти за златото преди Световното първенство в Англия през 1966 година. Иберийците печелят всичките си двубои в групата, в това число срещу Бразилия с резултат 3:1.

На старта на елиминациите те правят зрелищен обрат срещу Северна Корея, заличавайки пасив от 0:3 преди да триумфират с крайното 5:3. Еузебио нанизва цели четири попадения във вратата на азиатците, а в последствие става топ реализатор на турнира с девет гола.

Домакинът Англия обаче успява да сложи край на победния ход на "мореплавателите" след успех с 2:1 в 1/2-финалите. Великият Еузебио никога не достига до финал на световно първенство през славната си кариера.

Полша (1974)
Полша постига впечатляващите шест победи на Мондиал 1974, но въпреки това дори не играе в големия финал. Тимът подчинява съставите на Бразилия, Аржентина, Италия, Швеция, Югославия и Хаити.

Вдъхновена от капитана си Кажимеж Дейна и спечелилият "Златната обувка" Гжегож Лято Дружина полска отбелязва 16 гола по време на турнира и допуска само пет. Дори шампионът Западна Германия завършва с по-скромен актив.

В последния си мач от втората групова фаза срещу Маншафта Дейна, Лято и сие отстъпват с минималното 0:1, което ги лишава от участие в мача за титлата. Те все пак стигат до малкия финал и го печелят, а у дома са посрещнати като герои.

Нидерландия (1974 и 1978)
Уникалният стил на Нидерландия, в чийто състав блестят имена като Йохан Кройф, Йохан Неескенс и Джони Реп, става запазена марка, известна като "тотален футбол". Тимът от "ниската земя" повежда с 1:0 във финала на СП 1974 срещу Западна Германия с гол от дузпа на Неескенс, но след това някак си съумява да загуби с 1:2.

Това е тежък удар за отбора, който преди това е записал страхотни победи срещу Бразилия, Аржентина и Източна Германия. Чудото на "оранжевите" обаче не е от онези, които траят само три дни.

Лалетата се завръщат на финалите четири години по-късно жадни за реванш. Те отново се класират за големия финал, но за тяхно съжаление пак остават на губещата страна, отстъпвайки този път срещу Аржентина с 1:3 след продължения.

Бразилия (1982)
По-добре красива загуба, отколкото грозна победа! Не само малко онези, които вярват, че отборът на Бразилия от СП 1982 е най-добрият, който страната някога е имала. За тогавашната селекция се говори много повече, отколкото за състава, триумфирал на Мондиал 1994.

Благодарение на изумителна си мощ в атака Бразилия тръгва с три безответни победи на финалите в Испания през 1982-а, в които забива 10 гола. Серията на "селесао" продължава с убедителна победа над големия дразнител Аржентина с 3:1 във втората фаза.

Ахилесовата пета на бразилците е в отбрана и от нея по най-добрия начин се възползва Италия. Паоло Роси забива хеттрик във вратата на южноамериканците и носи победата на своите с 3:2. Зико, Едер, Сократес, Фалкао и компания дори не влизат в топ 4.

Франция (1986)
Воден от капитана си Мишел Платини тимът на Франция се отправя към Мексико'86 с амбиции да вдигне трофея. Отборът играе открит и атакуващ футбол, а освен това е изпълнен с увереност след триумфа на Евро 1984.

Петлите прескачат лесно групата си след победи над Унгария и Канада и реми срещу СССР. Те съкрушават Италия с 2:0 на старта на елиминациите, а след двубоя им срещу Бразилия в 1/4-финалите, техните фенове започват да мечтаят за световния връх.

Платини и колегите му съкрушават "селесао" след дузпи, а в следващия кръг ги чака тест срещу Западна Германия. Коравият бундестим печели с 2:0 и праща французите в малкия финал, в който те надвиват съседите от Белгия.

Англия (1990)
Мнозина поставят тима на Англия от Мондиал 1990 над този, покорил световния връх през 1966-а. Феновете все още пазят топли спомени от геройствата на състава на Боби Робсън, в който блестят имена като Гари Линекер, Питър Шилтън и Брайън Робсън.

Трите лъва завършват първи в групата си, въпреки че събират четири точки от девет възможни. Те прескачат 1/8-финалите след драматична победа над Белгия с 1:0 с гол на супер резервата Дейвид Плат в края на продълженията.

Възпитаниците на Робсън слагат край на приказката на сензацията Камерун в следващия кръг, подчинявайки "лъвовете" с 3:2 с два гола на Линекер от 11-метрови наказателни удари. Линекер отново поразява целта в 1/2-финала с Германия, но Бундестима печели дуела след "рулетката на дузпите".

Италия (1990)
Домакинът на финалите през 1990-а Италия е нахъсан да зарадва "тифозите" със световната купа. Тимът е почти непробиваем в отбрана, като в шестте си срещи в турнира отбелязва осем гола и допуска само един.

Валтер Дзенга е под рамката в състава на "Скуадрата", а пред него са "железните" Франко Барези, Джузепе Бергоми и Паоло Малдини. В предни позиции отборът също разполага с изключителни фигури в лицето на Роберто Баджо и Тото Скилачи.

В 1/2-финала срещу Аржентина, игран във втория дом на Диего Марадона - Неапол, "адзурите" повеждат в резултата и се дърпат назад, след което обаче не могат да отговорят на изравнителния гол на Клаудио Каниджа. При последвалите дузпи стражът на "гаучосите" Серхио Гойкоечея прави две спасявания и разбива сърцата на италианците.

Аржентина (2006)
Всички се страхуват от четата на Хосе Пекерман преди финалите в Германия през 2006 година. В състава на "селесте" са Ернан Креспо, Хавиер Савиола, Карлос Тевес и безкрайно талантливия Лео Меси.

Аржентинците стартират с победа срещу Кот Д’Ивоар, след което размазват Сърбия и Черна гора с 6:0. В 1/8-финалите срещу Мексико те трябва да играят продължения, в които ги спасява Макси Родригес.

Южноамериканците водят с 1:0 в дуела с Германия в следващата фаза, когато Пекерман прави три необясними смени в рамките на 10 минути, в това число на Креспо. Домакините изравняват чрез Мирослав Клозе, а в последвалите дузпи са безгрешни и печелят с 4:2.