Край на евтиното хапване на Витоша: Постната чорба в хижите удари 5 лева, кебапчето - 3
Планинарите възмутени, че търговците превзеха планината и го удариха на печалба
Хижите на Витоша приключиха с планинарския уют и евтиното хапване. Времената, в които всеки, тръгнал на излет е добре дошъл, независимо от джоба си, и може да се подкрепи с евтина чорба и топла скара без значение на парите в джоба, са приключили. Сега повечето хижи, повечето от които наети от нови собственици, продължават да поддържат кухня, но цените са меко казано надуги, оплакват се планинари.
Затова и повечето, особено по-възрастните почитатели на природата, вече сядат пред хижите и вадят от раниците приготвена от къщи храна, за да похапнат и да се подкрепят по време на прехода в гората.
В повечето заслони, цифрите са почти еднакви. Вместо супа от коприва или лапад за 2 лева, например, сега дори купичка таратор се предлага за 5 лева. Въпросните чорби, които бяха традиция в планината, вече почти не се приготвят. Боб чорба също няма как да хапнете за по-малко от петарка.
Ако искате да опитате нещо готвено с месо, се налага да извадите около 10-ина лева. Свинско със зеле струва толкова, гювеч с месо е на същата цена.
Добрата стара традиция да хапнеш двойка или тройка скара с лютеница или картофки май също отпада. В момента 1 кебапче струва 3 лева и в най-забутаната хижа на Витоша. Пържените картофки пък вървят по 6-7 лева. Цената е независимо от скромния вид на столовите.
Дори кафето в планината вече се продава като в над среден клас заведение в центъра на София. На "Златните мостове", дървено кафене на спирката продава ободрителната напитка почти за 3 лева, а крем карамелът върви по 5.
„Удариха го само на печалба, планинарският дух изобщо го няма, настаниха се търговците. Надули са цените до безобразие, така че малцина да могат да си позволят да хапнат и пийнат нещо”, възмутени са по-скромните туристи.
Вероятно не точно така стоят нещата с „планинарите”, които форсират лъскави джипове до най-високите места на Витоша, или пък пристигат направо, за да обядват на чист въздух, без дори да се разходят по пътеките.
„Навремето повечето хижи в планината дори стояха отключени, за да дадат подслон на всеки, който има нужда. Пари туристите оставяха според възможностите си.”, припомниха си старите традиции в планината.
Други пък разказват как някои хижари вадели от всичко, което има в кухнята без конкретни цени и всеки слага в чинийка колкото прецени.
