КУРИОЗ! СРС осъди...СРС за отказ от правосъдие
Софийският районен съд (СРС) е осъден да плати 1500 лева на жена, която е чакала 5 години, за да бъде написано решението по дело за непозволено увреждане, което е завела срещу голям хипермаркет. Още преди да дочака решението, тя завела и иск за 10 000 лева по Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ) срещу съда за бавно правосъдие, разказва "Лекс". Така Софийският районен съд осъжда сам себе си и обявява, че нерешеното за 5 години дело за непозволено увреждане е отказ от правосъдие.
На жената са присъдени 1000 лева за неимуществени вреди, защото районният съд преценява, че не е претърпяла вреди, които да са извън обичайните. Втората инстанция - Софийският градски съд увеличава обезщетението на 1500 лв. Това решение не е окончателно и може да се оспори пред Върховния касационен съд.
Сагата започва през октомври 2010 г. след инцидент в хипермаркет. Докато пазарувала, жената приклекнала до щанд, за да разгледа стоката и не видяла идващ електрокар, който при маневра до нея изпуснал европалет върху стъпалото на левия ѝ крак. На жената ѝ прилошало от болка, отишла и в "Пирогов", където ѝ обяснили, че няма счупване, но кракът ѝ бил посинял и с оток, а близо месец имала болки.
През есента на 2013 г. завела делото срещу магазина, което било насрочено за разглеждане за октомври 2014 г. След 4 заседания в началото на 2015 г. съдът обявил, че ще се произнесе в срок, т.е. 1 месец. Това обаче не се случило до септември 2019 г. Тогава делото било разпределено на друг съдия, който отменил хода по същество, насрочил ново заседание и в крайна сметка, едва на 13 януари 2020 г. търговската верига била осъдена да плати на пострадалата 5000 лева. Решението не било обжалвано и влязло в сила, но това се е случило близо шест години и половина след завеждането на иска.
Още през декември 2019 г., преди да излезе решението срещу хипермаркета, Софийският районен съд се самоосъжда. В решението е записано, че няма натовареност, организационни проблеми, намален човешки ресурс или правна сложност на делата, които да оправдаят такова забавяне, след като делото вече е обявено за решаване. И че по същество това поведение представлява отказ от правосъдие, обяснява съдия Даниела Попова.
И допълва, че държавата е длъжна да организира съдебната си система така, че съдилищата ѝ да могат да отговарят и на изискванията за разглеждане на делата в разумен срок. Според Попова няма ефективен механизъм и гаранции, че сроковете се спазват, особено в най-натоварените СРС и СГС, което е резултат от неспособността на държавата да разпределя делата ефикасно.
След това съдията обяснява дългогодишния проблем с натовареността на съдилищата, като подчертава, че най-важно е да има законодателни промени – за подсъдността, за централизираното разглеждане на някои дела, организационни промени за ефективно ползване на човешкия ресурс и бюджетни. Заради това, пише съдия Попова, гражданите нямат гаранция за решаване на делото им в разумен срок, а дисциплинарните производства срещу съдиите често са без ясни критерии поради неизпълнение на основно задължение на държавата да им осигури нормални условия на труд.
