Лаури Миливитра от "Грийнпийс": България е с най-мръсен въздух в ЕС

Качеството на въздуха у нас от години следи Лаури Миливитра - водещ анализатор, част от глобалния екип по замърсяване на въздуха на "Грийнпийс".

Автор е на десетки проучвания в сферата на качеството на въздуха и енергетиката. Участник е в международни конференции в целия свят. Голяма част от опита си трупа в Азия.

От години обект на негово изследване е и въздухът в България. Първото му впечатление от София е, че въздухът е силно замърсен и се диша трудно. Затова и носи маска.

Живял съм в градове като Пекин и Джакарта. Бил съм и в Полша. Лично съм ставал свидетел на вредите от мръсния въздух. Имал съм разговори с много родители, които са притеснени за ефекта над децата им. Някои от тях споделят, че вследствие на това децата им са развили астма”, разказва Лаури Миливитра.

По статистика на Световната здравна организация всяка година над 4 милиона са смъртните случаи в резултат от замърсяването на атмосферния въздух.

Почти толкова висока е и смъртността, причинена от дима на готварски и отоплителни печки в домакинствата. Сред най-честите причинени заболявания са рак на белите дробове, инсулт и заболявания на сърцето.

„За да решим тези проблеми, имаме нужда от това хората, които ни управляват да действат. Като граждани трябва да изискваме от тях решения и ние също да трябва да сме активни, за да защитим собственото си здраве. Може да носим маски. Така, освен да защитим здравето си, показваме и на всички останали, че приемаме проблема на сериозно”, казва още Лаури Миливитра.

Той коментира пред Би Ти Ви основните проблеми, свързани с качеството на въздуха у нас.

Живея във Финландия, където зимата е много студена. Едно от решенията, които имаме, са термо бомби. Те могат да бъдат инсталирани индивидуално от домакинствата или централно за жилищни блокове като част от програми на управлението. При нас те имат доста голям успех”, споделя Миливитра.

„Най-важното нещо е транспортът да бъде възможно най-атрактивен за хората, за да могат те да го използват - било то метро, трамвай, автобус или пък каране на колело и електрически скутери. Има много варианти за придвижване, които замърсяват по-малко и заемат по-малко място. Мотористите, например, трябва да започнат да си плащат за паркоместа”, смята експертът.

"Мисля, че броят на измервателните станции в София трябва да бъде увеличен. Трябва да има и станции, които са на основни пътища и да показват замърсяването, което идва от транспорта. Разбира се това включва и систематично проследяване на резултатите, за да се уверим, че нивата на замърсители спадат”, обясни Лаури Миливитра.

„Преди 2012 г. имаше много проблеми с мониторинга на качеството на въздуха в Китай. След 2012-а правителството създаде 500 станции за проследяване на качеството на въздуха в цялата страна. Всички от тях доставяха информация в реално време”, разказа още той.

„В Гърция, например, ситуацията е като в България. Те имат стари предприятия, които не отговарят на европейските стандарти и трябва да инсталират нови филтри. За жалост това не се случва в момента. Малко по-добре изглежда обстановката от тук, но и Гърция има все още дълъг път, който трябва да извърви”, обясни Миливитра.

В Европейския съюз България има най-високо средно ниво на замърсяването с фини прахови частици, следвана от Полша. София е най-силно замърсената столица в Европейския съюз, казва експертът.