Ледът на Арктика може да се стопи още през 2027 г.

Според ново научно изследване, първото лято, в което почти целият морски лед в Арктика ще се стопи, ще настъпи съвсем скоро – още през 2027 година. Това събитие, което би променило фундаментално облика на Северния ледовит океан, е тревожен знак за глобалното затопляне и последиците от емисиите на парникови газове, пише Метео Балканс.

Международен екип от учени, включително климатолога Александра Ян от Университета в Колорадо Боулдър и Селин Хойзе от Университета в Гьотеборг, използва напреднали компютърни симулации, за да прогнозира кога Арктика може да преживее първия си ден без лед. Този момент няма да доведе до мигновени катастрофални промени, но ясно ще покаже, че природната среда в Арктика се е трансформирала драматично.

„Арктика без лед през летния ден е свидетелство за това как човешката дейност променя Земята,“ коментира Ян. „Тази промяна показва, че емисиите на парникови газове са повлияли една от най-важните екосистеми на планетата.“

Арктика е регион, който се затопля около четири пъти по-бързо от средната стойност на планетата. Този феномен, известен като „арктическо усилване“, се дължи основно на загубата на морски лед, който иначе отразява слънчевите лъчи. При неговото топене, по-тъмната океанска вода абсорбира повече топлина, което ускорява процеса на затопляне.

Данни от Националния център за данни за сняг и лед показват, че през последните десетилетия арктическият морски лед намалява с около 12% на десетилетие. През 2023 година минималното покритие на морския лед беше едва 4,28 милиона квадратни километра – значително под средните стойности от края на миналия век.

Първият ден без лед: Колко скоро?

Екипът от учени използва данни от над 300 компютърни симулации, за да определи кога може да настъпи първият летен ден без лед. Резултатите показват, че това може да се случи в периода между 2027 и 2043 година. В най-екстремния сценарий, първият ден без лед е възможен още след три години.

Едно от най-значимите открития е, че серия от екстремни метеорологични явления, като необичайно топла есен или зима, може да ускори този процес. Такива събития вече са се случвали, като през март 2022 година, когато температурите в някои части на Арктика бяха с цели 50°F над нормата.

Какво означава това за планетата?

Топенето на морския лед ще доведе до сериозни последици както за климата на Арктика, така и за целия свят. Освен че ще повиши глобалните температури, липсата на лед ще промени метеорологичните модели, ще засегне океанските течения и може да доведе до по-чести и интензивни екстремни климатични явления.

„Всяко намаляване на емисиите на парникови газове може да отложи тези промени,“ подчертава Ян. Това би дало на учените и правителствата повече време да се адаптират към новите реалности.

Какво можем да направим?

Експертите предупреждават, че значително намаляване на емисиите може да забави момента, в който Арктика ще остане без лед, и да смекчи последствията от глобалното затопляне. Въпреки тревожните прогнози, изследователите остават оптимисти, че с бързи и решителни действия може да се избегнат най-лошите сценарии.

Научното изследване е публикувано в престижното списание Nature Communications, като резултатите ще бъдат представени и на годишната среща на Американския геофизичен съюз във Вашингтон.