Литературата празнува с „Радецки марш“
„Радецки марш“ – един от десетте най-добри романа в германоезичната литература на ХХ век отново е в българските книжарници. Близо 40 години този шедьовър на австрийския писател Йозеф Рот в превод на Елена Матушева-Попова бе библиографска рядкост у нас, но благодарение на издателство „Лист“ вече е достояние на мнозина.
Тази седмица на Панаира на книгата пред НДК е срещата на читателите с второто издание на романа. Преводът е същият, както в изданието от 1981 г., но с нова редакция, осъществена от проф. Ана Димова – най-изтъкнатия познавач на творчеството на Йозеф Рот с днешна дата у нас.
Действието в „Радецки марш“ се задвижва от подвига на един словенски селянин, който спасява живота на своя император, а на другата сутрин се събужда благородник. Наследниците му растат с мисълта, че най-важното в живота е да служат на Негово Величество. Йозеф Рот пише романа си през 1932 г. С историята на три поколения на рода Трота той разказва за упадъка и разпадането на Хабсбургската империя. Между страниците на „Радецки марш“ авторът поставя и толкова болезнената за днешната ни действителност тема за пренаписването на историята и присъдата на времето.
От героите на романа само първият Трота променя хода на историята, и пак единствен той се отказва от мястото си в нея, защото не е съгласен с подмяната на истинската история.
„Радецки марш“ е третото заглавие от Йозеф Рот с емблемата на „Лист“ след романа „Гробницата на капуцините“ и сборника с новели и разкази „Легенда за светия пияница“. Издателството отново повери корицата на Дамян Дамянов, автор на художественото оформление и на останалите творби на Рот в каталога на издателството.
Йозеф Рот (1894 – 1939) е австрийски журналист и писател, чието творчество е сред върховете на европейската класика.
Ражда се и израства в еврейско семейство в Швабенхоф край Броди, Източна Галиция. Следва философи и германистика в Лемберг (днес Лвов) и Виена. През 1916 г. се записва като доброволец в австро-унгарската армия и попада в руски плен. След войната работи като журналист във Виена и в Берлин, а през 1924 г. става редактор във „Франкфуртер Цайтунг“. През 1932 г. излиза най-известната му творба – романът „Радецки марш“ за възхода и упадъка на едно семейство и една империя. През 1987 г. в чест на писателя е учредена наградата за международна публицистика „Йозеф Рот“.