Луксозно издание на „Парижката Света Богородица“ излиза у нас за тържественото откриване на „Нотр Дам“
Катедралата изгрява отново, за да вдъхва надежда на човечеството
Под свъсено и дъждовно небе се очаква тържествено да отвори врати най-прочутата катедрала в света – „Нотр Дам“. На 7 и 8 декември ще се състои официалното откриване на готическото здание след продължилата над 5 години реставрация вследствие на опустошителния пожар, потресъл целия свят през април 2019 г.
Речта на президента на Франция Еманюел Макрон е насрочена за късния следобед в събота в предверието на „Нотр Дам“, като там ще присъстват и огромен брой световни лидери и известни личности. В предния двор пък след 21 ч. ще се проведе концерт. А в неделя ще бъде отслужена литургия – първата след отварянето на храма.
По случай възстановяването на катедралата в България излиза луксозно издание на прочутата литературна класика, чийто главен герой е именно „Нотр Дам“ – романът „Парижката Света Богородица“ от Виктор Юго. Той е в превода на Лилия Сталева и е придружен с илюстрации от художника Анани Борисов, а дизайнът е на Капка Кънева. Специално за читателите си издателство „Кръг“ предлага два варианта на книгата – с различни корици, като едната е и с цветни порезки.
В цялата си близо 7-вековна история „Нотр Дам“ никога не е била затваряна – до пожара от април 2019 г. Именно тази катедрала е мястото, където Франция лекува раните си след трагедии и празнува триумфите си. През вековете „Нотр Дам“ устоява като по чудо на безброй посегателства, заради което и светът остана дълго смълчан, когато видя как огнената стихия поваля един от символите на Европа. Затова и този уикенд ще е особено специален за цивилизацията ни – парижката „Света Богородица“ изгрява отново, за да вдъхва надежда на човечеството.
Романът е публикуван през 1831 г. Действието се развива в Париж през Средновековието (1482 г.) по времето на Луи XI.
През 1830 г. Виктор Юго се сблъсква с непосилната задача, поставена му от неговия издател, за една година да напише романа „Парижката Света Богородица“. Крайният срок, в който трябва да предаде книгата, е февруари 1831 г. През лятото на 1830 г., след шест месеца на забавления и фрустрация към възложената задача, най-накрая започва работа по романа. За да спре да отлага писането, събира всичките си дрехи и ги заключва, остава само с един голям шал. Денонощно работи по книгата. На 14 януари 1831 г., две седмици по-рано от крайната дата, романът е завършен и публикуван.
Виктор Юго започва да пише романа „Парижката Света Богородица“ до голяма степен за да накара съвременниците си да осъзнаят стойността на готическата архитектура, която е пренебрегвана и често разрушавана, за да бъде заменена от нови сгради или промяна на части от постройки в по-нов стил.
Например, средновековните стъклени панели на катедралата са заменяни от бяло стъкло, за да пропускат повече светлина в църквата. Това обяснява големите описателни глави на книгата, които далеч надхвърлят изискванията на историята. Няколко години по-рано Юго вече е публикувал документ, озаглавен „Войната срещу разрушителите“, специално насочен към спасяването на средновековната архитектура в Париж.
„Парижката Света Богородица“ е първата художествена творба, обхващаща целия живот – от френския крал до парижките плъхове, по начин, който по-късно използват и Оноре дьо Балзак, Гюстав Флобер и много други, включително Чарлз Дикенс. Огромната популярност на книгата във Франция стимулира зараждащото се историцистко движение в тази страна и силно насърчава възраждането на готическата архитектура. В крайна сметка това довежда до значителни ремонти на катедралата през 19 век. Голяма част от съвременния вид на сградата е резултат от тези реновации. Аналогичен синтез между критика и поезия, история и всекидневие, език и архитектура търси Юго в „Парижката Света Богородица“.
