Любомир Дацов разкри къде ще се препънем с бюджета

Въпреки трусовете в политическия живот и напрежението около евентуално преформатиране на управлението, икономическите експерти остават уверени, че стратегическият път на България към еврозоната остава стабилен. Според икономиста и член на Фискалния съвет Любомир Дацов макрорамката на страната е достатъчно устойчива, за да издържи на временни политически сътресения, а фискалният план, изпратен към Европейската комисия, вече задава ясна посока за следващите години.

"Дори при политически трусове влизането на България в еврозоната не е застрашено“, заяви Дацов пред Би Ти Ви В. Според него процесът е тясно свързан с Фискално-структурния план, който България е представила пред Европейската комисия. Документът определя параметрите на фискалната политика за следващите четири години и съдържа ясен график за ограничаване на разходите и поддържане на финансова стабилност.

"В плана за 2026 г. е заложено нарастване на нетните разходи с около 4%, което означава, че дори при общо увеличение на разходите в бюджета с около 7%, трябва да финишираме с определени резултати в края на тези четири години“, уточни икономистът. Изключения са възможни само при "много рязка смяна на правителството или екстремни събития".

Политиката на „по-свободно харчене“ в Европа вече се оценява като неефективна. "Доколкото виждам Европейската комисия и министрите на финансите в ЕС подкрепят по-твърда фискална дисциплина, защото се видя, че разхлабването не работи“, коментира Дацов.

Коментарът на икономиста идва на фона на изявлението на Бойко Борисов от ГЕРБ за възможно преформатиране на правителството и ролята на партията в управлението. Борисов дори намекна, че ГЕРБ може да остане „фиктивно“ във властта, за да не служи „като параван“. Въпреки това Дацов е категоричен, че подобни политически маневри нямат пряко отражение върху ключови макроикономически процеси, освен ако не доведат до „рязка смяна на курса“.

Той припомни, че макроикономическата стабилност на България се базира върху строга фискална рамка и задължения, поети пред европейските институции. По думите му дори при краткотрайни политически турбуленции държавата има механизми, които гарантират непрекъснатост на процесите по интеграция в еврозоната.

По-сериозната тревога на Дацов е свързана не толкова с еврозоната, колкото с предстоящото изготвяне на бюджета за следващата година. "Имаме 10-15 дни до внасяне на бюджета за 2026 г. в Народното събрание. При нормални обстоятелства политическата рамка трябва вече да е ясна“, подчерта икономистът.

Той обясни, че липсва яснота относно ключовите параметри на бюджета, включително макроикономическата рамка, върху която бизнесът изгражда своите прогнози и решения. "Нямаме яснота дори за най-общите параметри, за макрорамката, с която ще функционира държавата. Това е едно от водещите задължения на държавата – без нея бизнесът няма на какво да стъпи“, посочи Дацов.

В коментара си за политическата ситуация икономистът изрази скептицизъм към сегашната коалиционна формула. "Винаги съм се чудил какво прави ГЕРБ в тази коалиция", каза той, като направи паралел с НДСВ по времето на Тройната коалиция – когато партията остана в управлението, за да осигури стабилност при влизането в ЕС, но плати висока политическа цена.

"ГЕРБ в момента поемат негативите за всякаква глупост, която се случва в държавата", обобщи Дацов, подчертавайки, че по-чистите коалиции са „по-устойчиви и по-разбираеми за обществото“.

Той коментира и икономическите спекулации, свързани с дълговете на „Булгаргаз“ по договора с турската компания „Боташ“ и исканията за по-високи възнаграждения на младите медици. "Няма връзка между тези две теми. „Боташ“ не е бюджетен разход, а разход на държавно дружество", каза Дацов. "Когато едно държавно дружество системно е на загуба, то трупа дълг. Ако не се намери решение, то просто фалира", посочи той.