Малки момичета обвиняват баща си в убийството на майка им, но живеят с него

Две много малки момичета – 6-годишната Данимира и Мелани, на 4 г., са частни обвинители по делото срещу подсъдимия за убийството на майка им техен баща.

Децата имат и граждански искове от по 200 000 лв. срещу него за непоправимата загуба, но в същото време живеят в дома му в пловдивското село Сухозем. Те не помнят майка си – Данимира е била на 4 години, а Мелани – на няколко месеца, когато на 11 септември 2020 г. 20-годишната Красимира Куковска е простреляна смъртоносно. Първоначално баща им Любомир Петров представя случилото се като самоубийство, но впоследствие е задържан и изправен пред съда за умишленото умъртвяване на майката на децата си. След година и 10 месеца в ареста той беше пуснат на свобода и сега се грижи за двете момичета, пише 24 часа.

Те нямат баба и дядо по майчина линия – родителите на Красимира умират, когато тя е едва 16-годишна. Но нейните баба и дядо – Дойка и Кольо Колеви, са живи и макар да са възрастни,

имат желание да отгледат Данимира и  Мелани, дори са завели дело за правата

над тях. Но то е спряно, докато не приключи наказателното производство за убийството на Красимира. А близо 4 години след фаталната дата то още е на първа инстанция. Така сложната ситуация, в която за момичетата се грижи евентуалният убиец на майка им, може да продължи още дълго.

Животът на Красимира Куковска е кратък и е белязан от голяма трагедия. Тя живеела с родителите си Ивелина и Делко в село Бегово. Те били инициативни и работливи хора: първо имали фурна, после се захванали със селско стопанство – гледали пшеница, рози, слънчоглед и други култури и били състоятелни. Вечерта на 13 юни 2016 г. обаче на път към Казанлък в местността Стражата край Калофер се блъснали челно с аудито си в идващ насреща влекач. Ивелина загинала на място, Делко починал по-късно.

Красимира останала сираче, но макар и непълнолетна, се опитвала с помощта на близки да  движи бизнеса на родителите си, контактувала с арендатори, плащала ренти и т. н. Когато станала на 18 години, се събрала да живее с връстника си Любомир и бързо му родила първата дъщеря, а след това – и втората. Красимира имала няколко банкови сметки, в които постъпвали големи суми от субсидии и контрагенти, отделно през 2019 г. тя получила от застраховател над 170 000 лв. като обезщетение за смъртта на майка си.  

Тези пари намалявали бързо, защото жената купувала скъпи подаръци на мъжа си – коли и всякакви вещи. Когато през май 2020 г. се родило второто им дете, Красимира установила, че парите от родителите ѝ почти са се стопили, събрала смелост и казала на Любомир, че трябва да ограничи разходите си. Двамата имали търкания и  преди, но след като престанала да го глези, скандалите зачестили.  

Любомир бил свикнал да разполага с пари и да получава всичко, което поиска. Затова станал груб и един ден през лятото на 2020 г., докато двамата чакали пред банков клон, той стиснал до болка ръката на Красимира и ѝ казал:

“Искам да ми направиш пълномощно, за да мога да се разплащам и разпореждам с всичко!” Тя отказала категорично с думите: “Това ще се случи само през трупа ми. Ако ти трябват пари, аз ще изтегля и ще ти дам.” След този разговор отношенията между двамата охладнели дотолкова, че те спели в отделни стаи в къщата на Красимира в Бегово и живеели като съквартиранти.

На 4 септември 2020 г. Красимира заявила на Любомир, че отива за 3 дни на море, и го предупредила да се изнесе от къщата ѝ, докато се прибере. На 7 септември се върнала и останала неприятно изненадана, че Любомир още е там. Обяснила му, че не желае повече да живеят заедно, и поискала от него на момента да си събере багажа и да се маха. Казала му, че няма да му пречи да вижда децата. Той си тръгнал с част от вещите си, но не ѝ оставил ключовете за дома.

На сутринта жената уведомила работниците си, че  с Любомир се разделят и за всякакви проблеми трябва да се обръщат само към нея. Призовала ги да не му дават никакви пари назаем, защото ще трябва да си ги търсят от него. На 10 септември вече бившият ѝ партньор я подложил на истински телефонен тормоз - само до обяд ѝ позвънил 9 пъти, като сипел заплахи.

На следващия ден контрагент се обадил на Любомир, за да напомни, че очаква да му бъде заплатена извършената жътва на слънчоглед. Последвал нов разговор с Красимира, която обяснила на Любомир, че няма да му даде никакви пари и лично ще се разплати с човека за жътвата.  В този момент според прокуратурата лишеният от достъп до парите мъж решил да инсценира самоубийството на Красимира, за да остане цялото ѝ имущество негово като законен представител на децата. На 11 септември той я помолил да разговарят, тя отказала и той се промъкнал в къщата ѝ през нощта. Куковска се събудила и Любомир я застрелял с въздушна пушка, която се намирала в стаята.

Първата версия на Петров била, че тя се е самоубила, но пушката била намерена облегната на стената. След това сменил обясненията си и заявил, че смъртта е настъпила при случаен изстрел, докато двамата се боричкали.

Още преди да го заподозрат, успял да вземе телефона на Красимира и да изтрие чатовете. Прибрал от чантата ѝ и карта към банкова сметка, в която знаел, че има доста пари. Започнал да тегли различни суми и така на 14 и 16 септември се сдобил с общо 4000 лв. Прибрал си и тунингованото “Ауди А4”, което се водело на негово име. Погребението на Красимира било на 15 септември и на всички направило впечатление, че цялото семейство на Любомир се държи дистанцирано и никой не е скръбен. А самият той дори не се сбогувал с жена си.

Делото за убийството тече при закрити врати, за да не се изнасят в публичното пространство данни от живота на двете малки деца. То се забави, защото се наложи смяна на прокурора заради съмнения в предубеденост – първият обвинител Анелия Трифонова си беше позволила да участва в следствен експеримент. Вторият прокурор Галина Андреева-Минчева повдигна на Петров обвинение и за тегленето на пари след смъртта на Красимира без съгласието на децата и се наложи материалите за мародерството да бъдат отделени в друго дело. То също не върви гладко, защото веднъж вече беше връщано от Апелативния съд на Окръжния. И при второто завъртане на първата инстанция Петров призна вината си и беше осъден на година и половина условно с изпитателен срок от 36 месеца и глоба от 4000 лв.

“Действията на подсъдимия Петров следва да се характеризират като изключително укорими, доколкото същият е решил да се облагодетелства финансово по престъпен начин, нанасяйки вреда и ощетявайки собствените си деца, и то с относително висока сума”, е записано в мотивите към съдебното решение. То не е окончателно и процесът ще продължи пред апелативните магистрати в Пловдив.