Маргарита Бакрачева пред Lupa.bg: Възрастта е сред главните причини майка да изостави бебето си

Доц. д-р Маргарита Бакрачева е психолог от Департамента по психология към Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките. Тя е лектор в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. В интервю за Lupa.bg тя споделите причините и главните мотиви на родителите да изоставят своите бебета, както и последствията, до които водят тези действия.

- Доц. Бакрачева, защо родители решават да изоставят детето си, какъвто е случаят в Пловдив и какви са мотивите за такова действие?

- Няма как да обединим всички тези родители под един общ знаменател, включвайки всички причини, поради които този развой на събитията е възможен. Всеки има своите лични причини да изостави детето си. Главните психологически мотиви идват, след като се отхвърлят социалните норми. Ако родителят е представител на общност, в която социалните норми допускат това, то минава над индивидуалните размишления, тъй като е нещо, което попада в рамките на допустимото. Оттам нататък вече може да се потърсят и индивидуалните мотиви на тези родители. Един от тях е много силен стрес, при който родителят осъзнава, че не може да полага грижи. Но това идва, след като се установи, че конкретната среда позволява този вариант. Също така има редица допълнителни фактори, които влияят върху подобно решение. Възрастта е една от главните причини една майка да изостави детето си.

Ако става въпрос за много млада, малолетна майка, вероятността тя да изостави бебето си е в пъти по-голяма.

Важно е да се отбележи дали става въпрос за първо или поредно дете и ако има нещо общо, то може да се потърси в стремежа на родителя да осигури едно по-добро бъдеще за детето, оставяйки го на друг да полага грижи за него.

- А това как се отразява на детето и не води ли до психологически травми у него? Ако е изоставено, разбере за това и бъде отгледано от приемни родители, как едно дете понася тази реалност?

- Има много предпоставки, които обуславят бъдещето на такова дете. В зависимост дали то е много малко, има значение дали то получава или е лишено от физически допир.

Липсата на гушкане води до много травми при сформиране на личността. Затова едно изоставено дете трябва да бъде осиновено само от хора, които са готови за създаване на такива близки взаимоотношения с детето в първите месеци от неговото отглеждане.

Бъдещата приемна майка трябва да има сила да даде топлина и тази така нужна за невръстното дете физическа закрила под формата на сърдечна прегръдка. Иначе фактът на осиновяването и разбирането за него от страна на детето винаги предизвиква много силен емоционален и психически стрес и стремеж да бъдат установени и намерени биологичните родители. И най-вече в психологически план се заражда търсене на отговор на въпроса: „С какво аз съм заслужил моите родители да не ме искат?”…

- В България кои са най-честите мотиви, поради които родителите изоставят децата си?

- Тези случаи минават под рамката на социалните норми на етническата и културната принадлежност. Така че отказът от изпълняване на родителските задължения може да не бъде чак толкова индивидуален, колкото нагласата, че някой друг е задължен да се погрижи за моето дете. Това е нагласата на много хора у нас, особено на малолетните майки от ромския етнос.

- Свръхнатоварена ли е държавата от това бреме, което родители от ромския етнос ѝ причиняват постоянно?

- Безспорно този проблем е нож с две остриета, тъй като не само държавата е тази, която поема големия ангажимент.

Това е и един голям стрес както за родителите, които осиновяват такива деца, така и за самите деца, а и за държавата…

Така че увеличаването на броят подобни случаи оказва по-специфично влияние върху обществото. Хубавото е, че има хора, които са съгласни да полагат грижи за тези изоставени деца, дори да ги приемат като свои. Проблемът е, че пътят на осиновяването никак не е лек и той оставя трайни психологически травми у всички участници в процеса. А съдействието, което оказва държавата на тези семейства, е допълнителен товар.