Мария Луиза е кръстница на Евксиноград

Княгиня Мария Луиза е кръстница на лятната резиденция на българските владетели Евксиноград, което в превод означава „Гостоприемният град”. За съжаление първата съпруга на княз Фердинанд не доживява да се радва на пълната красота на това приказно място край морето, защото умира твърде млада – едва навършила 29 години, на 30 януари 1899 г. малко след раждането на най-малката си дъщеря Надежда.

Мария Луиза Бурбон Пармска живее по-малко от 6 години със съпруга си княз Фердинанд. За това време му ражда четири деца. Княгинята не харесва името „Сандрово” на лятната резиденция край морето.

Мария Луиза живее по-малко от 6 години със съпруга си княз Фердинанд

Дворецът е наречен така по умалителното име на княз Александър Батенберг, който пръв решава на това място близо до Варна да бъде построен летен палат за българския владетел. Мария Луиза променя „Сандрово” на Евксиноград, което на гръцки означава Гостоприемният град и е в пряка връзка с гръцкото наименование на Черно море – Евксински понт.

Княгинята много обича мястото и прекарва дълги дни тук. С толкова любов се отнася към Евксиноград и нейната наследница до Фердинанд – германската принцеса Елеонора. Тя се омъжва за овдовелия княз на 28 февруари 1908 г. и след по-малко от половин година вече има титлата царица, защото на 22 септември 1908 г. е обявена Независимостта на България от Турция.

Отношенията между Елеонора и Фердинанд така и не успяват да станат топли, близки и съпружески. Често се припомня как Фердинанд настоява за него и съпругата му да бъдат осигурени отделни спални по време на гостуването им при краля на Румъния Карол I, което всъщност е меденият месец на младоженците.

Двамата нямат деца, но състрадателната и грижовна Елеонора бързо печели любовта на заварените деца на Фердинанд, както и на целия български народ. Царицата прекарва по-голяма част от времето в Евксиноград, където умира на 12 септември 1917 г. Според поета Кирил Христов не е имало жена, която да не е отишла на опелото й.

Отношенията между съпрузите Елеонора и Фердинанд така и не успяват да станат топли

От 4 до 22 август 1880 г. княз Александър Батенберг е във Варна, за да направи първа копка и да положи основния камък на нова катедрала. Князът е настанен в манастира „Свети Димитър”. През цялото му пребиваване общественият живот в града е подчинен на българо-гръцкото съперничество.

Във всички общоградски прояви има двойно представителство и дейност: българска, от името на гражданството и гръкоманска, от името на гръцката митрополия и община. Българите използват присъствието на държавния глава, за да внушат на гръкоманите, че силата е на българска страна. Гръкоманите пък се оплакват на княза, че са репресирани от българите.

През юли 1881 г. от канцеларията на Батенберг започват преговори с гръцката община във Варна за закупуване на манастира „Свети Димитър”. На 7 август 1881 г. варненският общински съвет взима решение „да се отстъпи празно място или се купи такова за палат”. През януари 1882 г. Министерският съвет решава манастирът „Свети Димитър“ да стане лятна резиденция. На 15 август 1882 г. тържествено е положен основният камък на летния дворец.

До завършването му през 1885 г. княз Батенберг летува в старата сграда на манастира. Новият манастир е наречен „Сандрово“ и става лятна резиденция. По-късно князът разширява имота до съвременната му площ от 80 хектара. При абдикацията на Александър Батенберг през август 1886 г. българската държава откупува от него имота за 1,4 млн. златни лева.

При строежа и обзавеждането на новия дворец не са използвани само държавни финанси. В двореца са правени подобрения с личните средства на Фердинанд и Борис Трети. Тяхна лична собственост са и богатите сбирки от картини и други произведения на изкуството, които остават в България след заминаването на царското семейство през 1946 г. Собствеността на двореца Евксиноград остава държавна. През 1987 г. се прави пълна реставрация на двореца. Днес е правителствена и държавна резиденция, в която се организират екскурзии.

Когато сяда на българския престол, Фердинанд превръща манастира „Свети Димитър” в по-малка резиденция, наречена „Тунела”. Модерният дворец и градините му са дело именно на страстния ботаник Фердинанд. Първоначалният проект за главната сграда на двореца Евксиноград е изготвен от австрийския архитект Виктор Румпелмайер във френски шато-стил „Луи XIII“ - фугирана тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна обшивка и часовникова кула.

Сградата е довършена от швейцарския архитект Херман Майер с участието на арх. Никола Лазаров в последното десетилетие на 19 век и се възприема като един от най-изящните примери на архитектурата в България след Освобождението.

Главната сграда е на 3 етажа. На първия са приемните зали, музикална зала и салон за вечеря, на вторият са били разположени спалните на царското семейство, а третият е бил предназначен за персонала. Оригиналната мебелировка е изработена от махагон и орехово дърво, а огромният и тежък полилей, украсен с царската корона и златни френски лилии, е дар от Бурбоните.

Бравите на вратите за тоалетните също са украсени с герба на цар Фердинанд. През 1906 г. едновременно с изграждането на Варненското пристанище е построено и пристанището при двореца Евксиноград и е укрепен скатът на нос Сованлък. През 1928 г. е издигнат фарът, светещ с постоянна червена светлина.

В Евксиноград е пълно с часовници. Някои се шегуват, че тук има тиктакащи машинки на квадратен метър - като се започне с четириъгълна кула с часовник, която гледа към морето и се свърши със слънчевия часовник, подарен от английската кралица на Фердинанд.

Във всеки салон на лятната резиденция има камина с различен цвят на мрамора, върху която е поставен часовник от колекцията на цар Борис Трети. Повечето от часовниците са реставрирани и всеки един от тях има характерен звън. Освен че е много красив, слънчевият часовник в Евксиноград е с голяма историческа стойност. Той е подарен на Фердинанд от английската кралица.

„Оставям другите да ви разказват за бури и за ветрове, аз само ще отмервам вашите слънчеви часове”, гласи надписът, издялан върху подаръка на кралица Виктория за цар Фердинанд в знак на признателност за това, че наши моряци спасяват британски корабокрушенци в близост до Варненския залив.