Мария Статулова пред Lupa.bg: Стефан бе роден да се раздава и да прави добро!

"В такъв момент най-тъжното е, когато си отива човек, свързан с младостта, когато си отива човек, свързан с приятелството, когато си отива един безкраен весел дух, един въздушен човек. Стефан беше надарен от Бога с такава виталност, с такава чувствителност, с такава усмивка, с такава грижа, той имаше такъв импулс като артист и като човек, който не мога да забравя." Това сподели пред Lupa.bg голямата актриса Мария Статулова по повод смъртта на Стефан Данаилов. И добави: "Никога не съм се обръщала към него с Ламбо, защото не мога да си позволя такъв род интимност. Винаги съм му казвала Стефане."

Ето и цялата изповед на Мария Статулова пред Lupa.bg за приятелството и за колегиалните й отношения със Стефан Данаилов, който си отиде от този свят нази нощ дни преди да навърши 77 години:

"Снимали сме в "Дами канят", в "Кръвта остава." Той е прекрасен артист. Той изпълваше екрана и сцената с очарование. Той е човек, който като се появи въздухът започва да трепти по друг начин около него. Невероятно смешен, невероятно добър. Човек с брилянтно чувство за хумор, човек, който никога не изневери на родителите си и потегли по техния път – нещо, което е достойно за уважение. Той сам каза в едно свое интервю, че винаги е помагал на хората и това е абсолютната истина.

Един човек, който каквото и да правихме, както и да вилнеехме по филмите накрая винаги казваше: „Ау, чакай, забравих да купя нещо за вкъщи!“ Стефан беше грижовен към дома си. Стефан беше „разбойник“ в най-красивия смисъл на думата. Стефан е запалителна течност. В мига, в който режисьорът поиска нещо да изиграе нямаше никакви проблеми, реагираше мигновено с плът и кръв, ама толкова пълнокръвно, както никой друг. И затова той е най-естественият човек, най-естественият артист. В киното главното действащо лице е естествеността. А той я притежаваше с пълни шепи, защото Господ Бог така го е дарил.

Стефан Данаилов в кадър от "Дами канят"

Когато минаха много години от премиерата на „Дами канят“ решихме да направим една сбирка на останалите от дамите, защото някои вече бяха излетели. Решихме да се съберем у нас и със Стефан тръгваме на пазар. Това беше такъв купон, който никой не може да си представи. Първо, защото слизайки на пазара „Ситняково“ всички казаха: "Ааа, Стефан Данаилов" и забравят да ни сложат колкото домати сме казали в торбата. Отиваме за месо и той вика: „Как ще купим само 2-3 килограма?! Ти луда ли си! Ние сме 7-8 души.“ Викам: „По едно кило на човек ли да пека?“

Беше много смешно. А на всичко отгоре с Люба Маричкова – съпругата на режисьора на „Дами канят“ Иван Андонов - поръчахме две торти, защото една ни се видя малко. Обикновено хората пишат „Честит рожден ден!“, а ние помолихме в сладкарницата да напишат „Баби канят“, защото това беше заплахата ни към сценариста Георги Мишев да напише втора серия на „Дами канят“, но вече да се казва „Баби канят“. Сладкарката ме поглежда и казва: „Какво да напиша?“ Викам: „Ама, вие глуха ли сте? Казах „Баби канят“. На едната торта пише „Баби“, а на другата „канят“. И с това се занимавахме няколко дни – да съберем продуктите, аз да наготвя, да съберем част от екипа. За щастие тогава Иван Андонов беше жив. Такава чудна вечер беше.

Стефан може да се раздава. Когато сме си говорили с Невена Коканова сме си казвали, че има хора за раздаване в този живот и хора, които едно грахово зърно не са дали никому. Ние бяхме от първите и се раздавахме. А Стефан е бележит пример в това отношение. Това е човек, който е готов веднага да помогне. Със съпругата му Мария бяха помогнали на Йордан Радичков. Ходиха в една болница, за да „откраднат“ едни лекарства, т.е за да вземат от лекари лекарства и да помогнат на Радичков. Звъннеш ли му и помолиш ли го за помощ той реагираше на секундата, без да се замисля.

Стефан никога не се отдаваше на тъгата си, за да не тормози другите хора. По принцип актьорът е тъжен човек, защото и той като останалите хора и той живее в това ежедневие и както казва Йордан Радичков тези безкрайни битови подробности, които ни заобикалят понякога надделяват над нас. Благодарение на щурия дух, който притежаваме и на това, че умеем да излизаме в това или в друго състояние навярно много често сами сме си помагали да излезем от тъгата. Както казват всички мои приятели свещеници: „Радвайте се на този живот!“ Не знаем кое е горе и кое долу, кои са на земята и кои са на небето и къде е всъщност истинският живот. Затова искам Стефан винаги да се чувства толкова ведър, бодър, с чувство за хумор, където и да се намира.

Скоро е рожденият ден на Стефан – на 9 декември и бих искала да пожелая на всички хора, които са го познавали, но и които не го познават, нека да знаят и да помнят, че това е най-прекрасният човек, най-великодушният, най-добрият, човек, пълен с енергия да прави добро на света. Стефан е надарен с безкрайна виталност, с много истински приятели, което не е маловажно за един човешки живот."