Министър Лъчезар Борисов: Даваме 156 млн. на затворените бизнеси

Разработваме схема за ликвидна подкрепа на фирмите. Досега над 1 млрд. лв. инвестира държавата в икономиката заради COVID-19, казва в интервю за "Монитор" икономическият министър Лъчезар Борисов.
 
Ето и целия разговор.
 
 - Г-н Борисов, след обявените от правителството нови мерки за справяне с коронавируса ще има ли нова помощ за затворените бизнеси?
 
- Ще се постараем през следващите 3 седмици да надградим всички мерки и да направим така, че да помагаме на всички, които имат нужда от подкрепа. За да бъде здрава икономиката трябва да има здрави хора.
 
С новите мерки постигнахме баланс между свободата на икономическият живот и строгостта на противоепидемичните мерки. Не затваряме икономиката гарантираме доставките, производството и промишлеността.
 
Продължава работата на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на икономиката да намерим най-бързите мерки за компенсация на бизнеса за затворените сектори, които няма да работят поради противоепидемичните мерки.
 
Ще има нова помощ за затворените бизнеси. Благодаря на работодателите, с които сме в непрекъсната връзка почти денонощно и те дадоха своите предложения как да бъде компенсиран този бизнес.
 
Предложенията за компенсация са в сферата на това да намерим подход да бъдат покрити техни фиксирани разходи или чрез процент от оборота тези бизнеси да бъдат подпомогнати. Това върху което работим е да освободим 156 млн. лв. наличен ресурс от Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност", които търсим начин и да надградим.
 
Разработваме схема за ликвидна подкрепа на бизнеса от секторите, които ще бъдат затворени. Тези мерки ще бъдат подпомогнати и от НАП, които ще работят заедно с нас, за да ни подават своевременно информация, за да се изискат всички необходими данни по служебен път,  така че да постигнем най-бързия ефект тези мерки да бъдат достъпни, прозрачни и по най-лесния начин да стигнат до бизнеса.
 
Също така работещите, излезли в неплатен отпуск заради рестрикциите, осигурени на 8 часов работен ден, ще могат да разчитат на 24 лв. на ден още от другата седмица, чрез МТСП и Агенцията по заетостта. Помощта ще се изплаща директно на служителите. С мярката правителството ще подпомогне 50 000 души с отделени за това 50 милиона лева.
 
- Колко пари даде държавата в помощ на бизнеса и гражданите заради COVID-19? Планирате ли да обявите нови мерки?
 
- Към момента Министерството на икономиката и Министерството на труда и социалната политика са инвестирали в българската икономика над 1 млрд. лв. По линия на ресорното ми министерство вече е факт след нотификация от ЕК разширяване на програмата на Българската банка за развитие (ББР), насочена към бизнеса. 
 
Малките и средните предприятия вече ще могат да получават кредити до 1 млн. лв., а големите – до 2 млн. лв. при облекчени условия. Над 900 компании са подпомогнати вече от ББР с близо 130 млн. лв., а  над 22 хил. физически лица са получили 94 млн. лв. По Оперативна програма "Иновации и конкурентособност" са подпомогнати над 21 000 микро и малки фирми със 173 млн. лв. Издал съм заповед и за преразглеждането на останалите 6000 проекта, кандидатствали по програмата компании. Предстои финализирането на разплащането на близо 18 млн. лв. по Закона за насърчаване на инвестициите.
 
В ход е и процедурата за средни предприятия на стойност 200 млн. лв. До седмици трябва да бъде обявено класирането и компаниите да очакват разплащане при изпълняване на своите проекти. Наддоговаряме и сме изпратили покани към бизнеса и по стара процедура за подобряване на производствен капацитет, с която да подпомогнем структурата на БВП от гледна точка на инвестициите. Стойността на разплащането ще бъде 68 млн. лв. През новата година, ще стартираме и мерки по инициативата React EU.
 
Те са свързани с дигитализация и въстановяване на потенциала за растеж на българския бизнес, цифровите и зелени иновации. Това ще бъдат акцентите в началото на следващата година. Разбира се акцент ще бъде поставен и върху Плана за възстановяване и устойчивост, чиито средства ще бъдат уговорени през първите две години, така че наистина да постигнем трансформация на българската икономика.
 
- Кога ще бъде готов експортният дигитален хъб, който държавата готви с помощ от бизнеса?
 
- Това е една идея, с която можем да подпомогнем бизнеса, тъй като освен от активни мерки, той има  нужда и от по-меки такива. Още през месец март, когато с българската индустрия успяхме да мобилизираме предприятията да произвеждат голяма част от предпазните средства, необходими за медиците и хората, създадохме специален отдел в уеб страницата на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия за представяне на база данни за компаниите.
 
Решихме да надградим идеята със създаването на експортен хъб не само за продукти, които се произвеждат у нас, но и съвместно с работодателите и бизнеса, проявяващи интерес, да предоставят информация за експортни продукти.
 
Със съдействие на Агенцията мислим и за елeктронна платформа, първата стъпка обаче e да създадем хъб с подробна информация. Нашите търговски представители предложиха това да става на повече езици. Така ще има по-голям достъп на глобалната икономика до продуктите, които се произвеждат в България.
 
- Идва краят на годината. Каква оценка поставяте на българската икономика през 2020 г.?
 
- Българската икономика се справя добре на фона на останалите глобални икономики. Докато някои от европейските страни регистрираха спад през първото тримесечие на 2020 г., България отбеляза ръст. Второто тримесечие беше слабо за всички икономики. Спадът на годишна база у нас беше около 8.5 и 8.6%.
 
Тогава се справяхме с 50% по-добре от средното за Европейския съюз (ЕС) ниво. Имаше държави със спад на БВП около 20%. Вече имаме и предварителни оценки за третото тримесечие на годината. Спрямо останалите страни на база предходните тримесечия сме малко по-слаби, но пък това е периода, в който икономиките се възстановяваха. България обаче не е реализирала толкова значителни загуби през първите две тримесечия, колкото другите икономики. Именно заради това растежът при нас е по-малък.
 
Визирайки второ тримесечие, спадът у нас беше по линия на инвестициите, тъй като вносът и износът се компенсираха в нетния износ. Задържахме потреблението. През третото тримесечие задълбочаваме тенденцията за поддържане, а дори и доста сериозен растеж на потреблението. Това означава, че мерките на държавата са дали своя ефект.
 
Имаме растеж на годишна база през третото тримесечие на 2020 по отношение на потреблението с 9.3 пункта в реално изражение, а спрямо предходните три месеца той е с 9.8 пункта. Добрата новина за третото тримесечие е, че и инвестициите започнаха да се възстановяват. Растежът им в структурата на БВП през третото, спрямо края на второто тримесечие е  4.3 на сто в реално изражение.
 
Изоставаме с износа, но считам, че ще има подобрения през последното тримесечие и при него. Надявам се гражданите да бъдат солидарни към лекарите и да спазват противоепидемичните мерки, за да не се стига до затваряне на производства и промишленост.
 
- Очаквате подобрение на износа в края на годината. Кое ще бъде двигател на този растеж?
 
- Очаквам износът да се възстанови през последното тримесечие, тъй като спадът му е  22%  през третото тримесечие на 2020-та спрямо същия период на 2019 г., затова през четвъртото ще бъде по-малък, тъй като индустрията работи.
 
Българската промишленост изнася, имаме инвестиции в тази сфера и сме експортно ориентирани, но зависим от ЕС на 75%. Надявам се нашите основни търговски партньори да не изпитват затруднения, за да не ревизираме и ние износа и потенциала, който имаме. Говорим за традиционните пазари с амбиция да възстановяваме загубеното по отношение на износа. Виждаме, че потреблението расте и дори превишава нивата от предкризисната година.
 
- Чия прогноза относно спада на българската икономика очаквате да се реализира – на Европейската комисия или на Международния валутен фонд (МВФ)?
 
- Нашата амбиция винаги е била спадът да е около или под 5% на годишна база в края на 2020 г. Има малко повече оптимизъм в есенната макроикономическа  прогнозата на Министерството на финансите.
 
- Изнесохте данни, че сертифицираните проекти за инвестиции са на стойност 750 млн.лв. Как ще осигурите повече чужди инвестиции през следващата?
 
- На първо място ние променихме нормативната наредба и по-конкретно правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). В момента допускаме да бъдат отпускани грантове на стратегическите инвеститори до 37.5 млн.евро без да уведомяваме Европейската комисия (ЕК).
 
Считам, че освен да облекчава администрацията за преговорите със значичи инвеститори, промяната има и маркетингов ефект в период, когато българската икономика беше добре оценена от прогнозата на ЕК и като политика от МВФ. По време на криза кредитният рейтинг на страната се повишаваше. Сертифицираните проекти за инвестиции са на стойност 750 млн. и ще осигурят над 3500 работни места.
 
През 2019 г. те са 420 млн.лв., което показва, че има засилен интерес към България. Преговаряме и с няколко мащабни инвеститори, но очакваме окончателни решения през 2021 г. По отношение на сертифицираните проекти за края на годината, работим по два от тях. Те са свързани основно със строителство и бъдещо развитие на туристическа среда в паркова среда – говорим за цяло селище.
 
Едната инвестиция е на стойност около 80 млн. евро., а другата на 100 млн. лв. Ако успеем да ги сертифицираме до края на годината, ще доближим инвестиции от 1 млрд. лв. в българската икономика, които са сертифицирани по ЗНИ.
 
- От какъв ранг са инвеститорите, които търсим?
 
- В момента преговаряме с голяма високотехнологична компания, която е свързана със сектора на автомобилопроизводството, но не в производството на краен продукт. Надявам се окончателното решение на инвеститора да стане ясно през първото тримесечие на следващата година.
 
България е на инвестиционната сцена. Проявяваме интерес към високотехнологични производства и услуги. Тазгодишните данни на сертифицираните проекти сочат, че те са именно в тези сектори. Това е важно за нас, тъй като имаме нужда от икономика, която да създава продукция с по-високи нива на добавена стойност, така че да генерираме бъдещото си социално развитие.
 
- Имахте идея за производство на батерии за автомобили. Какво се случва с тях?
 
- Това е един акцент, който предстои да се развива в автомобилостроенето - преминаване към електрическа мобилност. Самият сектор се трансформира в момента. В Пловдив вече произвеждаме електрически камиони, където заедно с инвеститорите планираме да започнем и производство на батерии.
 
Ще отворим темата и за въглеродно неутрални индустриални зони. Българската икономика трябва да се трансформира в такава насока, това е и целта на Плана за възстановяване, чиито стълбове се обсъждат в момента с бинеса.
 
- Пандемията удари ли оръжейните фирми?
 
- Пандемията не засегна пряко оръжейния бизнес, но през последните 1-2 години наблюдаваме определен спад в производството на боеприпаси и муниции. Въпреки това за ден подписах около 100 разрешения за експорт, така че бизнесът поддържа добри нива и успяваме да генерираме немалък износ. Надявам се до края на годината той да достигне нива от над 1 млрд. лв. Колкото беше и миналата година
 
- Разширяваме ли пазарите, на които продаваме?
 
- Да, разширяваме ги, тъй като имаме много иновативни компании в сферата на производството на заглушители и бронирани автомобили. България е един от най-добрите производители на защитни жилетки за армията и полицията. Това са продукти, с които страната се налага на международната сцена. Много от предприятията усвояват и нов тип продукция – не базираната на старото руско произодство, а такава по стандартите на НАТО.
 
- Кога да очакваме първите държавни бензиностанции?
 
- През следващата година ще имаме и първите бензиностанции. Спазваме разписаните в закона норми, които са на две стъпки. Първата от тях е създаването на държавна петролна компания – цялата документация за нея вече е подготвена, съгласувана е на обществено обсъждане, протече и съгласуването в Министерски съвет.
 
Остават някои съвсем дребни редакции и на някое от следващите заседания ще бъде създадена държавната петролна компания, която да се занимава с наличностите, свързани с държавния резерв, временните запаси и продажбата на горивото. Втората стъпка, която е предвидена в законодателството, е създаването на търговско дружество, опериращо бензиностанциите. Ще трябва да обмислим варианта за изграждане на електрически зарядни станции, защото икономиките и автомобилния сектор се трансформират.
 
Веднага след създаването ѝ с конкурс ще бъде назначено и нейно ръководство – първата задача на новия мениджмънт ще бъде да започне да обмисля създаването на търговското дружество. Задачите, заложени в закона, ще бъдат изпълнявани в най-кратки срокове. Ще очакваме от ръководството ѝ много бързи действия, защото подпомагането на бизнеса изисква бързина, публичност и прозрачност.
 
- Обявихте телефонен номер за подаване на сигнали за нередности като "такса успех". Какво показват направените проверки?
 
- Голяма част от тези сигнали имат административен характер и визират забавяне на работата на конкретна администрация. През миналата седмица получихме и по-коректен сигнал като веднага е предаден по имейл в правоохранителните органи в ДАНС и с официално писмо на Министерството на вътрешните работи. В случая отново става въпрос за обаждания от страна на консултантски фирми, които предлагат своите услуги срещу голямо заплащане.