Министърът на финансите: Невъзможно е да бъде разработена актуализация на бюджета

"На този етап считаме, че актуализация на бюджета е невъзможно да бъде разработена. Приходите са изключително напрегнати, не очакваме преизпълнение на приходите. Преизпълнение на приходите не е налично, за да се изпълни една актуализация", заяви министърът на финансите Росица Велкова-Желева.

Желева уточни, че неминуемо ще има „някаква икономия” в капиталовите разходи, която ще бъде преструктурирана. Тя обаче нямало да бъде в размера, който се обсъждал в общественото пространство.

Финансовият министър подчерта, че има много непредвидени разходи, които служебното правителство ще се наложи да осигурява. Като пример посочи над 70 млн. за провеждането на предсрочните парламентарни избори.

При двуцифрена инфлация - над 11%, и ръст на икономиката около 2,3% ще бъдат разчетени държавните финанси за 2023 г. Бюджетният дефицит се очертава в рамките на 6,5-7% в зависимост от различните сценарии за разходите.

За да се покрият плащанията по дълга, които са около 3 милиарда лева, таванът на дълга ще се вдигне до 14 млрд. лв., предвижда още прогнозата. Сега той е 10,3 млрд. лв.

"За 6 милиарда лева допълнителни постоянни разходи, които не могат да бъдат покрити от увеличаване на приходите", предупреди служебният финансов министър Росица Велкова.

Според нея е наложително преструктуриране на разходи, за да не се наложи вдигане на данъци.

Осъвременените пенсии, енергийните помощи и други социални разходи, които са приети със закон, ограничават възможностите за преструктуриране, затова въпросът за увеличаване на данъците остава отворен.

Прогнозата рязко снижава перспективите за икономиката ни догодина, а и през следващите две. Тя залага на двойно по-нисък ръст на икономиката – от сегашните 4,8 на 2,3%, и на също двоен ръст на бюджетния дефицит - от планираните 3,3 до 7%. Предложението на бившия финансов министър Асен Василев в предишната тригодишна прогноза бе дефицитът да се движи в рамките на разрешените от Брюксел 3%.

От 1 януари 2023 г. минималната заплата, която в предишната прогноза бе предложено да е 710 лв., вероятно ще се повиши поне до 800 лв., тъй като тя вече ще се изчислява като 50% от средната заплата за България, която в момента е 1730 лв.

Индексиране на пенсиите с около 9-10% на 1 юли е предвидено в новата прогноза. Документът залага на запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост. Не е предвидена промяна в размерите и съотношенията на осигурителните вноски, както и на размера на здравноосигурителната вноска - тя си остава 8%.

Запазва се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица на 710 лв. и минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители – 710 лв., както и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица за целия прогнозен период – 3400 лв.

Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да продължи да нараства до 26,4 на сто през 2023 г., 28,0 на сто през 2024 г. и 29,5 на сто към края на 2025 г., но ще остане под нивата за свръхзадлъжнялост.

Така тригодишната прогноза, макар и междинна, показва влошаване на перспективите за икономиката ни в сравнение с последния документ на ЕК за България. Той заложи на ръст на икономиката 3,1%. Очакванията бяха и за намаляване на инфлацията - от 12,5% за тази година до 6,8% за догодина. Прилагането на Националния план за възстановяване и устойчивост ще бъде основен фактор за ускорения растеж на инвестициите за тази и следващата година.

Несигурната външна среда, неизвестните около войната и режима на санкции, енергийната криза и затягането на условията по заемите, съчетани с по-слабото нарастване на заплатите, обясняват ревизията надолу в двете прогнози. Очакванията за рецесия в еврозоната също влияят върху прогнозата за България.

Снимки: Агнес Методиева