Митрополит Киприан пред Lupa.bg: Музиката e най-късият път към Бога

Старозагорският митрополит Киприан за пръв път ще дирижира Софийската опера. Владиката с музикално образование застава на пулта, за да дирижира уникална музикална поема за Свети Йоан Рилски - "Рилският пустинник“. Текстът на творбата е написан преди близо 90 години от Тихомир Павлов, а музиката е създадена наскоро от един от най-добрите родни църковни композитори отец Кирил Попов.

Както Lupa.bg вече съобщи премиерата на спектакъла е на 10 и 23 май. Този поетичен концерт е посветен на 70-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, която се възражда на 10 май 1953 г. Известният актьор Ириней Константинов ще се превъплъти в образа на българския светец, а един от водещите солисти на Софийска опера Атанас Младенов ще бъде Йоан Рилски като млад. Режисьор на спектакъла е акад. Пламен Карталов.

"Паралел със съвремието винаги може да се прави, защото през 1937 г. Тихомир Павлов, който е роден в Казанлък, в Старозагорска епархия и е автор на поемата за небесния закрилник на българския народ, е желаел тя да бъде изучавана от деца и те да научат що е българско. Винаги трябва да тачим българското и да милеем за него. Свети Йоан Рилски е един от светците, който всеки българин тачи и се покланя пред неговите мощи в Рилската света обител", сподели специално за Lupa.bg Старозагорският владика по повод премиерата на "Рилският пустинник“. 

Старозагорският владика Киприан и композиторът отец Кирил Попов

"Ако човек е мъдър, човек ще може да живее във всяка епоха. Ако човек познава Свещеното писание ще познава всички епохи - от създаването на света до Апокалипсиса - последната книга на Библията. Ако човек познава своята вътрешност, своята идентичност и своята вяра, той ще запази епохата", каза още владиката с палка.

"Произведението е твърде мащабно и то ще бъде в концертен вариант, за да може да се насладим на красивата музика. Децата на Софийска опера са достатъчно обучени, както и солистите, и хористите, и оркестрантите. Има една тънкост в музиката - когато гледаш ръката на диригента няма проблем", така дядо Киприан отговори на въпроса на Lupa.bg дали е доволен от работата си с децата солисти от Националната опера, както и какво е усещането да дирижира за пръв път нейния оркестър.

Владиката каза, че за него е чест да дирижира това прекрасно българско произведение, посветено на Рилския чудотворец - небесния закрилник на България.

"Отец Кирил ми беше учител по хорово дирижиране в Семинарията. Заедно сме вече години наред и познавам неговите произведения, както и това, което написа под вдъхновението на Свети Йоан Рилски. Когато ми предложиха да дирижирам „Рилският пустинник“, веднага приех, защото музиката е на отец Кирил Попов. Но бях изненадан, отваряйки партитурата, да видя симбиоза между източното и западното пеене.

Има преплитащи се гласове на деца солисти, един прекрасен хор, както и солисти, които трябваше да приемат, че пеят църковна музика. Тази музика носи святост, носи надежда, носи мир. И тогава, когато човек излезе от залата с мир означава, че всички сме постигнали онова, за което сме призвани. Произведението е трудно. Благодарим на младия Рилски пустинник и на помъдрелия Рилски пустинник и на всички солисти, които с прекрасни тембри пресъздават различните ситуации в живота на Свети Йоан Рилски чудотворец", сподели още Старозагорският митрополит.

"Посланията в тази музикална поема са много. Нашият народ казва много мъдро: "Който живее с миналото е мъдрец. Който живее с бъдещето е глупак. А който живее с настоящето живее с Бога. Затова сега ние живеем в настоящето. Да благодарим на Бога за всички велики благодеяния към нас, грешните, да благодарим за това, че сме заедно и затова, че имаме тази възможност в спокойствие, дай Боже достойно, да прославим Свети Йоан", каза пък пред Lupa.bg композиторът отец Кирил Попов.

"Бог ни е дал и словото, и музиката. Тези Божии дарове трябва да се развиват, защото всички, които се докоснат до хармонията им, усещат Божията благодат, Божието присъствие, стаено в тях. Това е и един от пътищата вярата да срещне хората на културата, а и не само тях. И словото, и музиката са нещо метафизично, те са надземни, подтикващи ни да осъзнаем необходимостта си от духовност, те са наша утеха, изпратена от небето, която може да се види само с очите на сърцето", сподели още владиката.

Според него талантът, който Бог ни е дал, трябва да бъде развиван. От друга страна, който се докосва до музиката, се докосва и до Бога.

"Има много начини Бог да влезе в сърцата ни и един от тях е посредством обгърнатите в музика слова. Затова и песнопенията звучат на Светата литургия, но също така излизат извън пределите на храма, за да докоснат колкото се може повече от нас. Универсалният език на музиката понякога се оказва най-късия път между човешкото сърце, посланията на вярата и Бог", вярва митрополит Киприан.

“При раждането на Господ Иисус Христос ангелски хор възвести неговото идване на Земята с вековечния химн “Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение”. Музиката е тази, която е в човешкия организъм, гласът е този, който възхвалява Бога. Затова и в православната музика има толкова нюанси – както страдания, така и радост, химнословие, молитвословие. Затова и онзи, който иска да се докосне до нея, неминуемо се докосва и до Бога", сподели още Старозагорският владика, който дебютира като диригент в Софийската опера.