МС и МОСВ са осъдени да платят 150 000 лв. обезщетение за загинала при взрива в завод „Миджур“

ВАС осъди Министерския съвет и МОСВ да заплатят 150 000 лв. обезщетение на наследниците на загинала при взрива в завод „Миджур“, съобщиха от съда.

Върховният административен съд осъди Министерския съвет на Република България и Министерството на околната среда и водите солидарно да заплатят обезщетение в размер на 150 000 лева за неимуществени вреди, причинени на родствениците на М. Ангелова, загинала при тежкия производствен инцидент на 01.10.2014 г. в завод "Миджур", собственост на "Видекс "АД, ведно със законната лихва, считано от деня на инцидента, предава БГНЕС.

Административно дело е образувано по касационна жалба на трима наследници срещу решение на Административен съд-Видин, с което са отхвърлени предявените от тях искове срещу Министерския съвет на Република България и Министерството на околната среда и водите за заплащане на всеки от тях обезщетение за нанесени неимуществени вреди, причинени със смъртта на тяхната съпруга, майка и дъщеря М. Ангелова, в резултат на незаконно бездействие на органи и длъжностни лица.

Според ищците, Министерският съвет не е предприел необходимите мерки за спиране на действията по унищожаване на 1,6 млн. противопехотни мини, внесени от Гърция на територията на Република България, след като на 6.07.2008 г. е бил уведомен с искане за намеса от четири неправителствени организации.

Вносителите на исковата молба твърдят, че Министерският съвет бездействал за изпълнение на възложените му функции по ръководство и осъществяване на вътрешната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите /чл.105,ал.1 КРБ/, по осигуряване на обществения ред и национална сигурност /чл.105,ал.2 КРБ/. В исковата молба ищците твърдят, че Министерството на околната среда и водите не е предприело действия по отнемането на издаденият на „Видекс“ АД разрешително № 67/2007 г. за експлоатация на завод „Миджур“ в село Горни Лом. След като заместник-министърът на околната среда и водите е бил уведомен с писмо от септември 2009 г. за вноса на около 1,6 млн. броя противопехотни мини и съгласно т. 17 от издаденото разрешително се задължавал да извърши проверка за наличието на предпоставки за изменение или отнемане на разрешителното.

Съгласно сключеният договор на 08.07.2008 г. между „Акмон“ СА със седалище Република Гърция и „Видекс“ АД, българското дружество поело задължение за разоръжаване и безопасна ликвидация на противопехотни мини по стандарта STANAG 4518, с прилагането на метода „технология на топене“. Под записаните в договора термини „разснарядаване“ или „демилитаризация“ следвало да се разбира пълно и безопасно ликвидиране на мините, включително взривното вещество и детонатора.

Национално движение „Екогласност“ било уведомено с писмо № 17-00-28/29.07.2008г., подписано от началника на кабинета на министър-председателя, че „Видекс“АД е спечелило конкурс, проведен от гръцката армия и е сключило договор за утилизация на боеприпаси, след като неправителствената организация събира становища от секретаря на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната, от Министерството на икономиката и енергетиката, в това число и от секретаря на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване, от министъра на външните работи, министъра на околната среда и водите, министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.

Върховните съдии приемат, че трансферът на противопехотните мини по договора между „Акмон“ СА и „Видекс“ АД е в нарушение на Конвенцията за забрана на използването, складирането и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване /Отавската конвенция/. Конвенцията допуска трансфер с цел унищожаването на противопехотни мини, но не и с цел обезвреждането на мините по друг начин. Съобразно предвижданията на конвенцията Междуведомствената комисия не е трябвало да разрешава сделката, а Междуведомственият съвет да издава необходимите за изпълнение на договора лицензи на „Видекс“ АД. Съдът приема, че условията на договора са несъвместими с поетите от държавата международни задължения. Според ясните предписания на международния договор държавите трябва да унищожават, а не да утилизират противопехотни мини.