Най-сетне: Великият Георги Русев с паметна плоча в Костенец

Топ
18:04 - 25 Септември 2020
1045
Най-сетне: Великият Георги Русев с паметна плоча в Костенец

Най-сетне се случи: Големият актьор Георги Русев, който ни напусна на 1 април 2011 г., вече има паметна плоча в Костенец, родопския град, в който е отраснал. Новина дойде от фейсбук страницата на любимецът на киноманите, която се поддържа от негови почитатели.

Вчера официално бе открита паметна плоча за Георги Русев пред читалище "Прогрес" в гр. Костенец. Той е роден и израснал в Костенец и е почетен гражданин на града”, пише под снимките, качени от събитието.

Комикът, който можеше да накара и най-тъжните да се превиват от смях, остави зад себе си ролите на неповторими чешити в киното. И досега няма актьор, който да има толкова култови реплики, превърнали се във времето във вицове.

Колкото и да е странно, в живота Русев е сериозен и отговорен човек, готов да отстоява неговите си принципи до крайност с твърдост, която малцина виждаха зад благата му усмивка. Актьорът е родом от Костенец, Ихтиманско. Там израства в семейството на свещеник, преселил се от Македония. Той е най-малкият в семейството. Родителите му са изключително будни хора - бащата работи като учител, преди да се запопи, а майката е изключително начетена и интересна жена.

Артистичният талант най-вероятно наследява от нея - докато останалите бродирали по седенките, тя четяла стиховете на Яворов и романите на Димитър Талев. Една година работи като даскал, където децата го обичали заради неподражаемото му чувство за хумор, дадено му по рождение. Започва актьорската си кариера в Драматичния театър в Пловдив (1953 - 1962); продължава за няколко години в софийския Младежки театър (1962 - 1966), за да се установи в Пернишкия театър (1966 - 1990), където става и директор (1977 - 1990). Той е сред основателите на Малък градски театър „Зад канала“.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с неговите отпечатъци. Освен в театъра Русев играе в киното, като дебютира през 1966 г. във филма „Началото на една ваканция“. Участва в много от емблематичните български филми от 1970-те и 1980-те години. Незабравими по своя колорит са ролите му (обикновено на отрицателни герои) от „Селянинът с колелото“, „Дами канят“, „Вчера“, „Матриархат“, „Опасен чар“, „Изпити по никое време“.

Неподражаемият комик успя да иронизира дори смъртта, подхвърляйки шегата, че не е номерът да се родиш на 1 април, а да умреш на тази дата, защото никой няма да ти повярва. По ирония на съдбата той умира точно навръх Деня на хумора през 2011 г. в София след тежко боледуване, на 82 години.