Най-зловещите места по света (СНИМКИ)

Ако се чудите дали има места, където кръвта ви да се смрази, то отговорът е - да, има. Тези места не са никак малко. Ето и едни от най-страховитите:

Хелтаун

Името на Хелтаун съвсем не е случайно, превежда се като „Адския град“.

През 70-те години американското правителство решава да превърне градчето в национален парк и така жителите му се изнасят. Проектът не се състоял и така Хелтаун се оказал с безпризорни къщи, които така и не били сринати. Мястото се превърнало в класическия призрачен град, където липсва човешко присъствие. Част от сградите са обгорени, защото там се се провеждали тренировките на местната пожарна.

Слуховете свързани с това запустяло място също са доста мрачни. Говори се, че по отбивката на околния Станфордски път, могат да се срещнат привидения и мутанти. Доста зловещо място е и местното гробище.

Гробището в Стал

Стал е малък град в щата Далас. Въпреки това може да се каже, че се намира в средата на нищото, а жителите които го населяват са не повече от 20 души.

Две трагедии са разтърсили този малък град в началото на 20 век.

Жител на града е решил да изгори нивата си, за да освободи място за нови посеви, но за нещастие по-късно е открил обгореното тяло на сина си в същата тази нива.

Друг мъж е изчезнал безследно и по-късно е бил открит обесен в гората.

След тези случаи гробището в град Стал е започнало да привлича вниманието на всякакви ентусиасти и писатели на книги. Дори енциклопедичната Weird US е отделила специално внимание на градът и в нея е написано:

„Някои гробища из САЩ, вдъхват чувството за прокълнатост и усещането за обитавано от духове място.  Гробището в Стал е едно от тези места“.

Мистериозната къща в Уинчестър

Kъщата на мистериите се намира в Сан Хосе. Имотът се състои от 160 стаи, множество коридори, стълбища, тайни проходи и врати и човек може буквално да се изгуби.

Къщата носи името на Сара Уинчестър. Историята е следната: Сара губи съпруга си и дъщеря си края на 19 век. Потънала в мъка тя решава да посети медиум, който и казва, че е обсебена от душите на починалите, които са убити с оръжията, произведени от семейния им бизнес – пушките „Уинчестър“. Единственият начин, по който може да намери утеха е… да започне да строи къща и да не спира до края на живота си.

Сара послушала медиума и през 1884 година започнала да строи имението, като това продължило 38 години! Така тя успяла да изгради огромния комплекс и дори няколко пъти се губила в него. Семейство Уинчестър смятат, че множеството тайни врати, коридори и стълбища са били построени с цел, да държат призраците далеч от Сара.

Хъмбърстоун и Ла Нория

Хамбърстоун и Ла Нория са били миньорски градове, които днес са изоставени. В тях е добивана силитра, а икономиката бързо достигнала възход и процъфтяла. Последвали Голямата депресия и още няколко икономически удара върху Чили и през 1958 година, бил обявен пълен фалит на бизнеса. Само след две години градовете се обезлюдили.

Според витаещите слухове, мъртвите в Ла Нория излизат посред нощ от гробовете си и се лутат из града. 

Множество фотографии на призраци са заснети в Хъмбърстоун. Имайки предвид тези две неща, не е чудно, че хората живеещи в околните селища отказват да пристъпят там.

В действителност някои от гробовете в Ла Нория са отворени и телата на починалите се виждат изцяло. Не е ясно чие дело е това.

Църквата-костница в Седлец – Чехия

Някои хора определят църквата в чешкия град Седлец като „водопада на мъртвите хора“. От самото осветяванет на гробището с пръст от Свети земи през 13 век, множество хора от всички части на Европа искали останките им да бъдат положени на това място. Така гробището се разраснало изключително много до 1870 година. Тогава свещениците взели решение да се справят с проблема, който се състоял в прекалено многото кости.

Ето какво било тяхното решение – те декорирали църквата не с друго, ами със стотиците, хиляди човешки кости и скелети. Дори едно посещение е достатъчно, за да се види мрачното изкуство на Франтишек Ринт. Това е чешкият дърводелец, който е подредил хилядите кости. От таваните на Седлец висят полилей от човешки кости, има огромни купчини от скелети във всеки един от четирите ъгъла на храма, както и много други странни „дизайнерски“ решения.

Къщата на Ридъл

Къщата на Ридъл се намира във Флорида. Преди години е била погреално бюро. Разглобена е и е построена отново в парка Йестрийр Вилидж в Южна Флорида. Тогава става собственост на Карл Ридъл.

Един от работниците, които ремонтирали къщата, се обесил в таванската стая. От тогава се носят слухове, че духът му останал в къщата и нападал всеки който дръзнел да се качи в таванското помещение. Други стаи в къщата също били обитавани от духове и мебелите се местели сами.

Лудницата "Хълмовете"

В лудницата били извършени стотици лоботомии (Лоботомия е хирургическа операция, състояща се в прерязването на снопчетата от вътрешномозъчни нервни влакна, които свързват основата на главния мозък с челната мозъчна кора. Тази техника се използва често до шестдесетте години при лечението на психични разстройства /психастения, натраплива невроза, хронична ажитация и т. н./. Практически тя не лекува нищо, а премахва мъчителната страна на някои симптоми., инфо Уикипедия), а като най-честите причини за състоянието на болните, били посочвани мастурбацията и епилепсията.

Лудницата е с номер 13 в списъка на най-обитаваните от духове места в света. Били Милигън – известен престъпник, е прекарал години в лудницата.

Една от най-известните истории е за 54-годишна пациентка, която избягала и не могли да я намерят 6 седмици. Открили я мъртва в една неизползвана килия. Жената била съблякла дрехите си и ги била сложила внимателно на земята, където в последствие е умряла. Заради разлагането на тялото на пода все още има петно на мястото, където е лежала. Духът й до ден днешен обитава изоставената килия.

Музеят на геноцида Тул Сленг

В Пном Пен, Камбоджа се намира музеят на геноцида – Тул Сленг. В Миналото сградата била гимназия, но през 1975 г. е превърната в затвор, където много затворници били измъчвани и в крайна сметка намерили смъртта си. Голяма част от тях били войници и правителствени агенти от режима на Лон Нол.

Говори се, че призраците на около 17 000 погубени хора продължават да бродят по коридорите и стаите и да предизвикват мистериозни случки. Много от жертвите били принудени да признаят за престъпления, които не са извършили. Сред убитите е имало американци, французи, новозеландци, австралийци, араби, индийци, пакистанци и виетнамци. Смята се, че оцелелите от ужаса на затвора са едва 12 души.