Недялко Йорданов написа стих за изчегъртването
Недялко Йорданов пресъздаде паниката около изчегъртването на кадрите на правителството на ГЕРБ върху белия лист.
Той сътвори „Какво доживяхме”, „за да ми олекне от постоянната тревога за бъдещето на нашата Родина”.
Ето как творецът описа ситуацията у нас след падането от власт на Бойко Борисов, след което прочетете и стихчето, публикувано от Пик, който се списва от сина му Недялко Недялков:
Защо толкова се мразим? Колко народ сме...Каква е тази нетърпимост, тази злоба...Не съм политик...Не стоя зад никоя партия...Моята партия е България.
Боли ме, когато на моите години ставам свидетел на призиви за саморазправа и на неистова омраза, такава, каквато не е имало дори в първите години след промяната.
Нали всички сме българи и малката земя, която ни принадлежи и на която живеем, е общата ни Майка...Която беше напусната от милион наши братя и сестри.
Простете на поета за наивността, че е възможно разбирателство днес, но ако го няма, ако продължаваме така – нищо чудно да изчезнем един ден като народ, оцелял повече от хилядолетие въпреки жестоката си съдба.
КАКВО ДОЖИВЯХМЕ...
Какво доживяхме, Господи...Господи, какво доживяхме!
Какво ли не ни се случи...Какво ли не изтърпяхме...
Но някакво стръкче надежда още се зеленееше.
Нали все пак сме си българи...Всеки с това се гордееше.
Гордост ли...Срам за България...Срам за родината мила...
Толкова дива Омраза в сърцата гнездо си е свила.
Снася яйца и ги хвърля яростно срещу брата.
Смачкани вече илюзии...С черупките по земята.
Някой спасил ти живота? Хайде де. Чудо голямо.
Ще го размажа веднага...Нека да падне само.
Нека го видя там долу... Няма къде да "избега"...
Даже услуга му правя, като му нося ковчега...
Ето...Сега е момента да му направим мръсно.
Бързаме...Нямаме време...Утре ще бъде късно.
Утре е проблематично...Ако излезем от мода.
Кой знай какво ще му хрумне и как ще гласува народа.
Жаждата за отмъщение нетърпеливо чука...
Затвор за всичките "бивши"... Вдигай високо юмрука!
Наша ще бъде тази скапана жалка държава.
Ако се сдушим сумарно...Ама не се получава...
Всеки към себе си дърпа...Всеки за себе си иска...
Всеки за себе си пази мръсната своя ризка.
А пък народът...Народът...Сякаш смълчал се е чинно.
Чака горкият Денят си, за да гласува машинно.
13 юни 2021г.