Недялко Йорданов: Ужасявам се вече, че и изкуственият интелект е започнал да пише от мое име

Големият български поет, композитор и драматург Недялко Йорданов сподели какво го тревожи в наши дни и колко технологиите промениха живота ни.

Lupa.bg публикува думите на твореца без редакторска намеса:

Скъпи приятели, едно интимно признание. Наскоро отгърнах своите някогашни ръкописи и писма, писани преди почти 65 години. С обикновена перодръжка. В ученически тетрадки и на листове за писма. Стана ми някак особено, по-скоро тъжно отколкото весело от тези чисти, почти наивни стихотворения и размисли за живота. Предназначени за някогашната първа чисто платонична любов. Наистина ми беше интересно да видя как съм зачерквал, как съм пробвал различни варианти и как съм преписвал на чисто готовото стихотворение.

Четох... четох... А после... После отворих лаптопа, както обикновено, където всяко изтриване става механично и няма цялата предистория на написването.

Какво да се прави. Ужасявам се вече , че и изкуственият интелект е започнал да пише от мое име.

КОПИ ПЕЙСТ

Мойте тетрадки... С по двадесет листа.

Пиша... Зачерквам... От сутрин до мрак.

Баба ми бди.. Мушамата е чиста...

Свърши едната... Другата пак...

Пълна мастилница... И перодръжка.

И попивателна... С форма на лък.

Ето... Метафора... Чакай! Изкръшка...

Беше страхотна!... Изчезна... Язък...

Беше шейсета... И беше прекрасно...

Писане... От януари до май...

Тук съм поправял... Какво? Не е ясно...

Там съм преписвал на чисто... За край!

Грозния почерк сам си разбирам...

Тайна... Секретност... Нали е любов.

Ключ на вратата... Чета... Рецитирам...

И белова! И съм вече готов...

Плик... И във пощата... Листът кариран...

Пъхам го вътре... Залепям с език...

И "До поискване“... Неадресиран...

Нейното име... С паспортния лик...

Тя е щастлива... И хич не е малка...

Вече разбира от тези неща.

Пише със автоматична писалка...

Има си, значи, заможен баща...

Времето, времето... Всичко изпомпа...

Дишам друг въздух... В огромния хол...

Трябва да пиша... И сядам на компа...

Ентър... Дилийт... Копи пейст... Шифт контрол.

Свети екрана... Сам съм на стола...

Камерка...Скайп... И светкавичен чат.

Блогъри... Хакери... Тайна парола...

Смели имейли от целия свят...

И в този хаос тревичка пониква...

Спомен зеленичък... Сигурен знак!

Мойте тетрадки! И мишката кликва

файлчето, дето ги сейвнах все пак...