Нишан Джингозян – експерт от Лондон пред Lupa.bg: Брекзит отново ще бъде отложен

Нишан Джингозян е родом от Варна. Завършил е Техническия университет в морската столица. Преди 22 години заминава за Великобритания, където се дипломира като магистър по мениджмънт на околната среда, има и дипломи по социална и здравна дейност. Работил е в Националната здравна система на Великобритания. Нишан бе инициатор на проекта „Солидарност с българските медици“, който бе създаден през 2004 г. Той е създател на Българския център за социална интеграция и култура в Лондон, чиято цел е да подпомага огромната българска общност в Обединеното кралство. Ръководи и Eastern European Forum - платформа на 45 организации, работещи и подпомагащи гражданите на ЕС във Великобритания.

От две години Нишан Джингозян е британски гражданин, а в момента работи в две районни кметства в Лондон – в Брент и Хартфордшър. Следи от близо британската политика, както процесите в Европейския съюз. Репортер на Lupa.bg разговаря с Нишан Джингозян, който за кратко бе в София, за това дали ще се стигне до реален развод между Великобритания и ЕС. С българския експерт от Лондон коментирахме и проблемите пред българската общност на Острова при евентуален Брекзит.

- Нишан, каква е вашата прогноза – ще се стигне ли до реален развод между Великобритания и ЕС или Обединеното кралство още дълго време ще бъде в ситуацията – нито вътре, нито вън?

- Според мен ще се стигне до ново отлагане на Брекзит и разводът няма да се случи на 31 октомври 2019 г. Както знаете датата за Брекзит вече няколко пъти беше променяна. Въпреки декларираното намерение на бъдещия министър-председател на Великобритания от Консервативната партия Борис Джонсън кралството да напусне ЕС без сделка, до тази възможност може да се стигне единствено, ако консерваторите решат тотално да елиминират позицията на парламента. Само преди няколко месеца всички възможности за напускане на ЕС бяха дискутирани в британския парламент и възможността за напускане без сделка беше отхвърлена.

- Какво губи Великобритания при Брекзит без сделка?

- Обединеното кралство е наясно, че да напусне блок, с който половин век е градило отношения и с който търговски е обвързано над 50 %, е икономическо харакири. Напускането на ЕС без сделка е възможно само при условие, че Борис Джонсън успее да елиминира британския парламент и позицията на депутатите, което не ми се струва, че е възможно. Все пак Великобритания е държава с толкова дълга демократична и парламентарна традиция. Няма форма на Брекзит, около която не само британските депутати, но и обществото да се обедини.

Това е така, защото по време на кампанията, предхождаща референдума „за” и „против” Брекзит, който се състоя на 23 юни 2016 г., никой не конкретизира и никой не обяви: „Ще напуснем ЕС при тези и тези условия”. Никой не каза дали, ако се напусне политическия съюз, това означава напускане и на икономическата структура. В момента политическата криза се дължи на това, че тези детайли не бяха обяснени и че не може да се намери компромисно решение, което да удовлетворява всички страни.

- Великобритания е страна с хилядолетни исторически традиции и на високо равнище решенията не се взимат емоционално. Защо обаче в случая с напускането на ЕС като че ли и политиците, и избирателите подходиха твърде емоционално, а не рационално?

- Решението, взето на референдума, за излизане от ЕС не беше базирано на логични аргументи, а беше емоционално. Идеята за тотална независимост в глобален, взаимнообвързан свят не е разумна. Освен това идеята за Британската империя още е жива в съзнанието на много поданици на Нейно Величество, особено сред по-възрастното поколение и тя е много примамлива. Дори в химна на Великобритания се споменава за тези, които ще управляват вълните. Самата идея да си център на света и много държави да бъдат зависими от теб е в британското ДНК.

- Великобритания явно не може да се примири с мисълта, че трябва да се подчинява на център извън кралството – т.е. на Брюксел.

- За мнозинството от британците самата идея да бъдат равни в клуб, в който членуват още 27 държави, не е много приемлива и не в традицията на тази държава.

В британското общество се чуват гласове за втори референдум, който да реши дали кралството наистина да напусне ЕС

- Възможно ли е да има нов референдум?

- Разбира се, че е възможно. Зависи как ще се развият нещата. Това зависи и от позицията на лидера на Лейбъристката партия Джереми Корбин, чиято позиция беше неясна. Едва преди дни той призова да бъде свикан нов референдум за Брекзит. Сред лейбъристите протичат процеси, сходни на тези в БСП – една голяма част от ръководството на партията и от депутатите не одобряват политиката на лидера и конкретно неговата неясна политика по отношение на Брекзит. Корбин се опитва да балансира между различните социални групи. Ако се удовлетвори този мултукултурен елит в Лондон той ще загуби миньорите в Северна и Североизточна Англия, а това са много хора – това е работническата класа в Северна Англия. Но засега никой не може да прогнозира дали е възможен нов референдум.

- С какво ще бъде запомнено управлението на консервативния премиер Тереза Мей?

- Когато във Великобритания бе приета т.нар. стратегия „hostile environment“ - враждебна стратегия срещу мигрантите, която бе одобрена от нейния екип Мей не пророни нито една сълза за емигрантите и бежанците. Когато пожар в Лондон изпепели 24-етажна сграда и имаше много загинали и ранени Мей също не пророни сълза за тях. Единственият път, когато тя се разплака бе тогава, когато обяви, че кариерата й приключва. Като ляв човек, като българин и европейски гражданин не съм неин фен. Тя продължи политиката на орязване на социалните  програми, политика, започнала още при Маргарет Тачър – крайно десен политик, което продължава и в момента.

Тази политика остави много хора на улицата, оряза бюджета на NHS – Националната здравна служба на Великобритания. Публична тайна е, че след Брекзит към британската здравна система има апетити от големи американски компании, които искат да я приватизират и от безплатно лечението да стане платено, както е в САЩ. Политиката на Мей към източноевропейците, включително и към българската общност, кампаниите, които се водеха срещу нас от страна на членове на нейния кабинет и от крайнодесни политици не оставят топли чувства у мен. Не съм фен нито на Тереза Мей, нито на Маргарет Тачър.

- За момента Борис Джонсън изглежда най-вероятният наследник на Мей. Бихте ли го анализирали като личност.

- Почти съм сигурен, че Борис Джонсън ще е следващият лидер на Консервативната партия и респективно премиер на Великобритания. Лидерът на консерваторите се избира от членовете на Консервативната партия, които са 0,3 % от населението на Великобритания. Скандалното в случая е, че тези 0,3 % ще определят следващия министър-председател и те ще определят политиката на страната през следващите години. Борис Джонсън е скандален, изключително емоционален и краен, избухлив, много често променя мнението си, прави скандални изказвания. Едно от тях бе, че оприличи жените, които ходят със забрадка, на ходещи пощенски кутии. За тъмнокожите във Великобритания каза, че имат усмивки като динена кора.

Борис Джонсън е фаворит за наследник на Тереза Мей

- Ще си подхождат с американския президент Доналд Тръмп.

- Да, Тръмп заяви, че Борис Джонсън е негов добър приятел и би се справил успешно със задачата да бъде министър-председател.

- А какво означава за ЕС Борис Джонсън да е британски премиер?

-  На последните избори Консервативната партия претърпя тотално поражение. В някои региони на Англия дори беше на четвърто място. Националистическият, крайнодесен вот бе обран от новата партия на Найджъл Фараж, която той сформира. Единствената възможност в момента Консервативната партия да оцелее е да прокара крайнодясна националистическа политика срещу бежанци, чужденци, срещу ЕС, срещу гейовете и религиозните малцинства, да прокарва политика про-Тръмп. Борис Джонсън е подходящата фигура, тъй като неговите послания са в този спектър. От гледна точка на запазване целостта на Консервативната партия той е много добър избор. От гледна точка на ЕС и в частност на България евентуалното избиране на Борис Джонсън за партиен лидер и за премиер не е добра новина.

Избирането му за премиер ще доведе до проблем с териториалната цялост на Великобритания. Шотландия вече заяви, че след напускане на ЕС без сделка следващата стъпка, която те ще предприемат е нов референдум за независимост от Лондон. Такива гласове се чуват и в Северна Ирландия. Между другото преди няколко седмици Тереза Мей отправи предупреждение към Борис Джонсън, в което изрично спомена, че ако той предприеме курс за напускане на ЕС без сделка това ще застраши териториалната цялост на кралството.

- През каква процедура трябва да преминат българите и изобщо гражданите на ЕС, които не са британски граждани и които желаят да останат във Великобритания при евентуален развод с Брюксел?

- Всички граждани на ЕС, включително и българите, живеещи във Великобритания, независимо от периода, през който са живели там, независимо от това дали работят или не, от семейното им положение и социалния статут и т.н. трябва да кандидатстват за „статут за уседналост“, който ще им даде правото на постоянно пребиваване след Брекзит. Тези, които са пребивавали 5 или повече години във Великобритания и може чрез документи да докажат престоя си, кандидатстват за т.нар. „settled status” – „статут за уседналост“. Всички останали, които са в страната по-малко от 5 години, ще получат „временен статут на уседналост” – „pre-settled status”. Крайният срок за кандидатстване е 30 юни 2021 г., ако не настъпят промени. Има онлайн процедура, за която се кандидатства. Не е трудна, не е сложна, безплатна е, но е съпроводена с владеене на английски на някакво ниво, на компютърна грамотност. Човек трябва да докаже престоя си чрез доходи, жилище, плащане на социални осигуровки, регистрация при личен лекар и т.н. Процедурата не е направена, така че да обезкуражи гражданите на ЕС да не кандидатстват, но има мининум от неща, които трябва да се докажат.

- Това не е ли пресяване и начин да бъдат изгонени европейците, които не преминат през въпросната процедура.

- Не знам дали това пресяване е направено съзнателно или не, но според мен наистина това е вид пресяване. Смятам, че трябваше да има регистрация, а не кандидатстване за този статут. Всеки гражданин на ЕС трябваше да получи правото да може да се регистрира. Но е факт, че една част от българските граждани няма да успеят да получат този статут поради много причини – поради липса на информация, поради липса на езикови знания и компютърна грамотност, липса на дзокументи, които трябва да се предоставят. Засега няма позиция на Хоум офис (министерство на вътрешните работи на Великобритания, отговарящо и за миграционния контрол, б.а.) какво ще се случи с тези хора, които не покрият критериите. Никой не казва официално дали ще бъдат екстрадирани.

- Колко българи живеят и работят във Великобритания?

- Според моята информация минимум 300 000 българи живеят във Великобритания. Според българската парламентарна комисия за работа с българите в чужбина броят им е 280 000 – толкова българи са кандидатствали за социален осигурителен номер. Данните на българското Външно министерство са за 200 000 българи в Англия.

- Живеете от дълго време в Лондон. Там сте учили, там и работите вече дълго време. Вече сте и британски гражданин. От много години работите с различни социални общности в Англия. Работите и в две лондонски кметства. Чувствате ли се британец и чувствате ли се интегриран в британското общество?

- Чувствам се част от това общество. Живея там 22 години. Аз съм британски гражданин, но никога няма да бъда англичанин. Мисля, че съм постигнал едно ниво, което определена част от хората, родени там не са успели да постигнат. Имам отлична работа, имам собствено жилище, социална среда, личен живот, завършил съм много добър университет във Великобритания. Никога не съм се чувствал второ качество човек. Мисля, че никога не съм бил дискриминиран във Великобритания. Но това как се чувстваш и какво място заемаш в британското общество до голяма степен зависи и къде би искал да бъдеш и как би искал да изживееш живота си.

Положил съм много усилия да стигна до определено ниво. Обстоятелствата са били благоприятни за мен, защото самият аз съм положил много усилия. Не съм стандартният емигрант. Мисля, че голяма част от българите във Великобритания срещат много големи проблеми. Вярно е, че голяма част от българите не идват тук с дългосрочна визия. Те идват с нагласата да поживеят тук няколко години, да съберат някакви средства и да подпомогнат семействата си. Малка част от тях инвестират в добро образование и имат дългосрочна визия за своето развитие. Има успели българи във всички сфери, но това не е нагласата на голяма част от българите във Великобритания. Аз се сблъсквам ежедневно с тоя проблем. Отговарям за две много големи програми за социална интергация на бежанци и на етнически малцинства. Българите изпитват определени затрудения и това им пречи да се интегрират.

- Кои са основните?

- Нямат достъп до услугите, предлагани от локалните кметства. Липсва и доверие към институциите. Не на последно място поставям и различният манталитет. Някои от програмите, които са отворени към българската общност, не съществуват в България. Най-трудното е да се промени манталитетът на един човек. Ще ви дам пример. На 6 юли в Лондон се проведе гей парад. Над 1 милион участваха в него, дойдоха представители на всички политически сили, както и кметът на Лондон Садик Кан. В една българска група, в която има 65 000 българи, се появи пост, в който една дама каза: „Омръзна ми от тези гейове.” И под нейния коментар се разрази дискусия – някои я подкрепяха, други – не. Аз не съм срещал такъв пост в английски групи във фейсбук. Ето това имах предвид, говорейки за манталитета – разликата в манталитета е огромна.

- С какво се занимавате в двете кметства и с какво помагате на източноевропейците?

- Българската общност беше идентифицирана от екипа на кмета на Лондон Садик Кан като приоритетна и по тази причина правителството на Великобритания отпусна сериозни суми по различни социални програми чрез фондове за интеграция. Целта на тези програми е да се достигне до по-бърза и ефективна интеграция на тези общности. Работим с много благотворителни организации. Организираме курсове по английски, информационни сесии на различни теми, които са близки до тази общност. Помагаме на българите и на останалите източноевропейци да кандидатстват за новия статут и да се справят с процедурата. Организираме източноевропейски фестивали, които също се финансират по тези програми.

Защото иначе се получава един затворен кръг – българи работят с българи, живеят с българи, гледат българска телевизия, четат български вестници, посещават концерти, организирани от българи за българи. Така процесът на интеграция се забавя изключително много. Наскоро бях поканен от британското Министерство на външните работи и на въпросите на Британската общност в качеството ми на експерт в една работна група, сформирана именно от Форин офис. В нея няма политици, а само експерти. Участват представители на всички държави от ЕС с големи общности във Великобритания. Един от въпросите, който дискутирахме беше, че правителствата на Великобритания не са успели да установят успешен диалог с тези общности. Сега идеята е тази работна група да е мост между тези общности. Целта е при евентуален Брекзит пораженията да бъдат минимализирани.

- Последният Европейски съвет доказа едно голямо разделение между Източна и Западна Европа в рамките на ЕС по линия на бежанците и традиционните ценности. То стана факт покрай бежанската криза в Европа, но сега лъсна чрез разпределянето на най-важните постове в Съюза. Защо все пак Източна Европа няма да има свой представител на висок пост в ЕС?

- Като източноевропеец, живеещ във Великобритания, съжалявам, че нито един гражданин на Източна Европа не успя да заеме ключова позиция в Европейския съюз, „благодарение” на Вишеградската четворка. Тя изразходва цялата си енергия и капацитет да не позволи кандидатът на социалистите холандецът Франс Тимерманс да стане шеф на Европейската комисия. От тяхна гледна точка това е правилен ход, от моя - не е. Тимерманс е силно недолюбван от унгарския премиер Виктор Орбан и от Полша, защото стана изразител на критиките на ЕС срещу политиката на Вишеградската група спрямо бежанците. Ако Сергей Станишев беше станал председател на Европейския парламент това щеше да е силно послание към Източна Европа. Но, уви, то не беше направено.

Еманюел Макрон и Ангела Меркел разпределиха по свой начин кой да заеме най-отговорните постове в Евросъюза

- Лидерът на ПЕС отказа кандидатурата за председател на ЕП да бъде обсъждана, въпреки че получи подкрепа от голяма част от лидерите на страните-членки на ЕС. Така той протестира срещу начина, по който Европейският съвет буквално зачеркна резултата от евроизборите.

- Да, именно. Договореността между Германия и Фрация какво показа – че независимо кое политическо семейство печели евроизборите, независимо кой кандидат с каква платформа излиза пред избирателите, в крайна сметка лидерите на Германия и Франция – в случая канцлерът Ангела Меркел и президентът Еманюел Макрон се договарят кой да е шеф на ЕК. Противно на всички правила те определят председателя на Еврокомисията, нарушавайки установени традиции в ЕС. Те решават да номинират един кандидат – в случая германския военен министър Урсула фон дер Лайен, който е изгоден единствено за тях двамата.

Така напълно се обезсмислят изборите и се игнорират резултатите от евровота. На преден план изпъкват национализмът и интересите на две държави в ЕС. Смятам, че Урсула фон дер Лайен няма да получи подкрепа от много държави при гласуването в Европейския парламент. Още повече, че нейното име е свързано с доста скандали в Германия – със сексуални извращения н армията, с корупционни практики при покупката на ново оръжие. Групата на социалистите в ЕП е разделена в мнението си дали да бъде подкрепена, макар че договорката между лидерите доведе до това италианският социалист Давид-Мария Сасоли да бъде избран за председател на Европарламента.

- Как бихте коментирали битката между Корнелия Нинова и Сергей Станишев?

- Не мисля, че е това е битка на лична основа. Това е сблъсък на две концепции - дали БСП трябва да бъде европейска лява прогресивна партия, каквато е визията на Станишев, или БСП да бъде лява, но всъщност да е дясна консервативна партия, която да защитава т.нар. традиционни ценности. А кои ценности са традиционни? Сложно е да се формулират „традиционните ценности“ през 2019 г. в един глобален свят.

- Придържане към православието и традиционния брак между мъж и жена – не е ли това част от традиционните ценности?

- Не мисля, че трябва да се опираме на позицията на Българската православна църква. Църквите са най-консервативните институции по света. Те винаги са спъвали прогреса. Само до преди няколко века хора са били изгаряни на клада заради своите възгледи. Истината е, че БСП страда от криза на идентичността каква партия да бъде – лява или консервативна.