Нобелистът Хандке се обиди на медиите заради Милошевич
Новият носител на Нобеловата награда за литература - австрийският писател Петер Хандке, коментира за първи път критиките срещу себе си, като заяви, че никога повече няма да разговаря с журналисти, след обвиненията заради позицията му по войните в Югославия през 90-те години и подкрепата, която оказа на покойния сръбски президент Слободан Милошевич.
В изявление пред австрийските медии във вторник вечерта след среща с общински лидери в родния му град Грифен, Южна Австрия, Хандке се оплака, че журналистите го бомбардират с въпроси за политическите му възгледи, без изобщо да се интересуват от писането му.
„Стоя на портата на градината ми, срещу мен 50 журналисти – всички ми задават въпроси като вас и не чух нито един да е чел нещо от мен или да знае поне една от книгите, които съм написал”, каза Хандке през австрийския канал ORF.
„Задават ми само въпроси, свързани с реакции от цял свят. Реакции на реакциите на реакциите. Аз съм писател, произхождам от Толстой, от Омир, от Сервантес. Оставете ме на мира и не ми задавайте такива въпроси”, каза обиденият нобелист, който според ORF повече нямало да разговаря с журналисти.
Петер Хандке се разсърди, след като бе помолен да коментира критиките от Саша Станишич, босненско-германски романист, спечелил наградата „Германска книга“ в понеделник.
„Имах щастието да избягам от войната, която Петер Хандке не успя да опише – каза Станишич в словото си при приемането на наградата. – Аз съм в състояние да застана тук пред вас, въпреки реалността, която този човек не успя да приеме.“
Други писатели, включително Салман Рушди и Хари Кунзру, разкритикуваха Нобеловия комитет за присъждането на тазгодишната награда на Хандке. В статия в „Ню Йорк Таймс“ Александър Хемон, босненско-американски романист, нарече Хандке „Боб Дилън на апологетите на геноцида“. Шведската академия е търсена многократно за коментар на критиките, но все още не е отговорила.
По време на войните в Югославия през 90-те години Хандке, който има словенска кръв по майчина линия, зае силно просръбска позиция. В книгата си от 1996 г. "Пътешествие към реките: Справедливост за Сърбия" Хандке обрисува държавата като истинската жертва на конфликта.
През 2006 г. в словото си на погребението на сръбския военнопрестъпник Слободан Милошевич Хандке каза: „Не знам истината. Но аз гледам. Слушам. Чувствам. Помня. Ето защо днес съм тук, близо до Югославия, близо до Сърбия, близо до Слободан Милошевич”.
