Няма държава! Как България прецака шофьора на посланика ни в Гърция

Представяме ви един частен случай, разказан от млад човек от Смолян. Частен случай, който по недвусмислен начин сочи, че в България липсват и четирите стълба на правовата държава – спазване на гражданските права, върховенство на закона, разделение на властите и право на справедлив съдебен процес.

Посланик в Гърция в момента е Валентин Порязов, който е на поста от август 2018-а

Докато е бил шофьор на българския посланик в Атина, на Владимир Ковачев системно и с години са нарушавани трудовите права. И когато е потърсил справедливост, установява, че няма разделение на властите, а българският съд си измива ръцете като го праща да търси правосъдие в Гърция.

„Отзвук“ ще продължи да работи по случая, тъй като е показателен за състоянието на държавата ни в момента. Очакваме и отговорите на Министерството на външните работи.

Ето и изповедта на Владимир Ковачев:

През първите дни на 2013 г. подадох молба за назначаването ми като шофьор на посланика в българското посолство в гр. Атина, Република Гърция. Документите ми бяха одобрени и през м. 04.2013 г. започнах работа. Подписах поднесения ми договор като мислех, че е трудов такъв.

Имах пълно доверие на администрацията на посолството, тъй като една от неговите функции по закон е защита правата на българските граждани в чужбина и въобще не допусках, че ще преживея случилото ми се.

На мен не ми беше предоставен екземпляр от този договор, след като същият бе подписан и от посланика. В началото на всяка следваща година (или в края на изтичащата такава) подписвахме нов договор, защото същите бяха срочни – до края на съответната година. Отново не получавах екземпляр. И така – до 31.12.2018 г.

Беше ми казано устно (а и за краткото време преди да подпиша всеки договор, го поглеждах набързо най-общо) какви са моите функции и задължения, определеното ми месечно възнаграждение, от което се правеха удръжки за осигуряване, размера на платения ми годишен отпуск и т.н.

За 2013 г. определеното ми месечно възнаграждение беше 1100 евро, за 2014 и 2015 г. – 1150 евро, а за следващите три години размерът му беше намален на 1000 евро. Платеният ми годишен отпуск за периода 2013-2016 г. вкл. беше по 15 работни дни, а за 2017 и 2018 г. беше увеличен на 20 работни дни.

Имах задължението да се явявам на работа сутрин заедно с другите служители и да напускам не по-рано от тях. Много често се налагаше да се пътува доста по-рано сутрин преди началото на работното време или до късно вечерта, както и за няколко поредни дни, в зависимост от ангажиментите на посланика – посещение на различни мероприятия, срещи, приеми, конференции, посрещане на български делегации и т.н. Аз бях изцяло на негово подчинение и изпълнявах функциите си по негово разпореждане.

С времето установих, че не ми се изплащат:

-       допълнително възнаграждение за прослужено време,

-       възнаграждение за извънреден труд за многото отработени часове извън установеното нормално работно време (отработвах много повече над максимално допустимите 150 часа годишно съгласно българския Кодекс на труда),

-       заплащане на еднодневните ми командировки и на първия ден от многодневните (освен спането, което се осигуряваше от посолството),

-       не получавах и дългосрочни командировки,

-       не ми се даваше или заплащаше служебно работно облекло (осигурявах го с мои средства, въпреки че имах задължението винаги да бъда с костюм, риза и вратовръзка, а и аз самият считах, че заради престижа на моята държава България трябва да бъда подходящо облечен, управлявайки първия автомобил на посолството с българския флаг отпред);

-       в жилищния блок на посолството трябваше да заплащам наем (освен консумативите – ток и вода) за разлика от всички останали служители и т. н.

След много зададени от мен във времето въпроси „защо?” и недоизказани отговори след известен период от време разбрах, че поднесените ми за подпис от посолството договори са били граждански, поради което аз нямам право на тези плащания. Поисках да ми бъдат предоставени копия от  договорите, за да ги прочета внимателно и задълбочено – всеки път получавах отказ.

Направих копия на дадените ми за подпис договори за последните 2 години, но към онзи момент те бяха само с моя подпис и без подписа на ръководителя, тъй като той ги подписваше след мен без мое присъствие. При подписване на договора за 2018 г., предвид моите възражения същият да бъде трудов, посолството промени само наименованието от „Граждански договор” на „Договор за работа”.

Своето възнаграждение получавах в края на всеки месец заедно с другите служители (което също ме подвеждаше, че съм на трудов договор като тях, до узнаване на истината след няколко години работа). От възнаграждението ми бяха правени удръжки, без да се посочва за какво.

За получените от мен суми аз трябваше да се подпиша в подготвена от финансиста на посолството разписка (свободен текст) само в един екземпляр, след което да я върна без да остава екземпляр за мен.

В разписката се посочваше освен изплатената на мен сума и текст, че останалата сума до размера на договореното възнаграждение, се превежда „по банков път”.

Тази сума аз не я получавах по банков път и отново започнах да питам какво става с нея. Обясниха ми, че са удръжки от възнаграждението ми, които се превеждат банково (впоследствие разбрах, че е в  осигурителната каса на Гърция).

Във времето ми направи впечатление, че в разписките за отделни месеци при едно и също възнаграждение се посочва различна сума за заплащане на мен и съответно за превод по банков път (удръжки).

След продължително питане отново месеци наред, през 2017-2018 г. с изненада разбрах, че от моето възнаграждение се удържат суми и за заплащане на задълженията към държавата (Гърция) за т. нар. 13-та и 14-та заплата.

По закон в Гърция всяка година на работниците и служителите се заплащат 13-та и 14-та работна заплата, разделени на определени части за Коледа, за Великден и преди излизане в отпуск, които са за сметка на работодателя. На мен такива никога не са ми заплащани.

Но от моето редовно месечно възнаграждение са били удържани от посолството всички дължими към държавата суми (данъци, осигуровки) и са били внасяни в бюджета все едно съм получавал такива възнаграждения.

От моето възнаграждение се удържаха също всички суми за осигуровки (които са за сметка и на работника, и на работодателя). По виждане на посолството, както посочих и по-горе, тези суми бяха внасяни в осигурителната каса на Гърция, а не в България. В България на мое име не се е внасяло нищо.

Тъй като устните ми възражения по установените от мен нередности относно взаимоотношенията ни с посолството не даваха резултат, в началото на 2018 г. се обърнах към съдия-изпълнител – компетентният в Гърция орган, чрез когото изпратих писмена покана до посолството за заплащане на дължимите ми суми за извънреден труд и за неправомерно направени от възнаграждението ми удръжки. Нямаше никаква реакция от ответната страна.

По-късно, в края на лятото на 2018 г., потърсих услугите на адвокат в Гърция. С негова помощ заведох дело пред Арбитражния съд към Министерство на труда, общественото осигуряване и грижи в Атина, Република Гърция (който е компетентен за решаване на трудово-правни спорове).

Ответната страна не изпълни нашите искания и не представи пред съда посочените от нас доказателства – представи само 2 договора и 1 разписка, като отказа да представи останалите доказателства, позовавайки се на своя дипломатически имунитет.

Арбитражният съд се принуди да прекрати помирителното дело с препоръка да отнесем спора до съда.

Тогава, през 2018 г., с голяма изненада узнах, че Посолството е декларирало пред гръцката администрация следните обстоятелства:

– че през цялото време на работа като шофьор на посланика от м.04.2013 до края на 2018 г. съм бил на трудов (а не на граждански) договор – явно в Гърция администрацията е по-стриктна, следи какво декларират работодателите и не допуска трудови договори да се прикриват с граждански такива.

– че през 2013 г. съм работил само 3 месеца (а през останалите 9 месеца не съм работил, а съм бил напуснал), през 2014 г. съм работил само 7 месеца (и 5 месеца не съм работил); за 2015 г. е посочен само 1 месец без работа (и 11 отработени), през 2016 г. не съм отработил 7 дни през м. януари, а през 2017 г. не съм работил съответно 14 дни през м. януари и целия м. февруари.

В действителност аз съм работил непрекъснато от постъпването ми на работа през април 2013 г. до 31.12.2018 г. без прекъсване, без неплатени отпуски, без самоотлъчки и др., с много часове извънреден труд, както посочих по-горе, като съм ползвал само определения ми в договорите платен годишен отпуск. За времето, за което Посолството е декларирало, че не съм бил на работа, не са ми внасяни никакви осигуровки, а съответно и застраховки, което е смайващо като се има предвид, че като шофьор винаги може да се случи някакъв инцидент, колкото и да съм внимателен на пътя.

– че през дните, месеците и годините на работа в посолството съм бил на 3-часов работен ден – от 10 до 13 часа, (в подписаните договори не беше фиксирано работно време, а изискването за такова ми беше казано устно). В действителност аз отработвах нормалното работно време за всички служители, наред с многото часове извънреден труд, вкл. в почивни и празнични дни. В посолствата на другите държави имаха по двама шофьори, които се сменяха с оглед спазване на задължителната междудневна и междуседмична почивка. В нашето посолство бях сам.

Особено натоварена с работа и много часове извънреден труд беше 2014 г. – тогава  Гърция пое председателството на ЕС и изключително много делегации (от депутати, министри, други членове на правителството, дейци на културата и изкуството и т.н., вкл.официални делегации начело с президент или министър-председател) от България непрекъснато посещаваха страната и трябваше да ги посрещаме, съпътстваме и изпращаме.

– че получаваното от мен месечно възнаграждение е в размер на 550 Е (вместо 1100 Е) за 2013 г. и по 360 Е (вместо 1150 Е или 1000 Е) за всички останали години. Съответно върху такива възнаграждения съм бил осигуряван.

За целия период на работа в посолството от моето месечно възнаграждение се удържаха всички суми за социално,  здравно осигуряване и застраховки, които са за сметка и на работника, и на работодателя (а застраховката е само за сметка на работодателя), както и всички тези удръжки за 13-та и 14-та заплата, каквито не получавах. Така работодателят отчиташе пред контролните органи, че е изпълнил своите задължения, но всичко това беше за моя сметка.

След всички мои възражения и отнасяне на спорните въпроси до компетентните власти в Гърция, на 31.12.2018 г. Посолството се е опитало да предекларира пред държавната администрация на Гърция договора за 2018 г. от трудов на граждански.

Новоназначеният през м. 08.2018 г. в Атина български посланик вместо да се опита да се запознае и реши наболелите въпроси, както и да изпълни законовите разпоредби, организира другарски съд за мен, с обвинението, че руша имиджа на посолството и на държавата ни.

На 31.12.2018 г., когато изтече срокът на шестия по ред срочен договор, нашите взаимоотношения с посолството бяха прекратени по инициатива на последното, като не ми беше изплатено последното възнаграждение, защото се опитах да запиша върху поднесената ми за подпис разписка, че възразявам да ми бъдат направени удръжки за 13-та и 14-та заплата, каквито не съм получил.

При прекратяване на взаимоотношенията ни Посолството не ми издаде и не ми връчи документ за напускането, с който да мога да се регистрирам пред Бюро по труда в Гърция (въпреки, че впоследствие стана ясно, че е отчело пред гръцката администрация изпълнение на това си задължение). А реално аз не съм имал и внесени осигуровки за такава регистрация. В България не са ми внасяни осигуровки и също ми отказаха заплащане на обезщетение за безработица в началото на 2019 г., докато търсех работа. В резултат на невнесените от посолството осигуровки нямам и осигурителен стаж за пенсия за цялото време на работа в това посолство.

През годините не са ми били издавани и предвидените в българския закон служебни бележки за получените през изтеклата година доходи по граждански договори и съответно за удържаните върху тях суми (щом посолството твърди, че договорите са граждански). През 2019 г. изпратих изрично писмо до Посолството с искане да ми бъдат издадени и връчени такива служебни бележки за всички години от 2013 до 2018 г. вкл. До настоящия момент това не се е случило.

В края на 2018 г. изпратих жалба до МВнР. Получих отговор, от който става ясно, че при направената проверка не е установено нищо нередно относно поставените в моята жалба въпроси. Това ми подсказа, че всичко описано по-горе става със знанието, а може би и по указание на министерството.

Още през м. 11.2018 г., отправих жалби до Министерство на труда и социалната политика (МТСП), НОИ и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (ИА„ГИТ”) – София и помолих сключените между мен и Посолството договори да бъдат обявени за трудови такива. През м. 12.2018 г. получих отговор от МТСГ, че препращат жалбата ми до ИА „ГИТ”, а от последната, че са отправили запитване до МВнР и чакат отговор. През есента на 2020 г. (две години по-късно) отново попитах какви са резултатите от проверката на ИА „Главна инспекция по труда” по моята жалба. Уведомиха ме, че МВнР не е отговорило на запитването, поради което остава аз сам да се справя със ситуацията.

Така в края на 2018 и началото на 2019 г. се оказа, че за последните почти 6 години, съм работил в посолството ни в Гърция по граждански договор, въпреки че това е в противоречие на множество обстоятелства:

- в началото на 2013 г. подадох молба за назначаването ми на работа като шофьор в посолството, а не съм договарял, нито съм бил с нагласата за подобни преговори, за сключване на граждански договор за извършване на такава услуга;

- никога, вкл. и до днес, не съм бил регистриран като търговец, нито съм бил самоосигуряващо се лице, за да съм контрагент по граждански договори;

- работех със специален държавен автомобил на посолството, а и не мога да извършвам договорената дейност със собствен автомобил предвид естеството и характера на работата, защото автомобилът ми не е брониран, не е тип лимузина от висок клас, няма дипломатически номер, не се ползва с никакви привилегии и имунитет при пътуване, нито с охрана при особени случаи, не съм пробвал как ще реагират контролните органи в чуждата държава, ако сложа българското знаме отпред и син буркан отгоре;

- през цялото време на работа съм изпълнявал трудови функции под непосредственото и непрекъснато ръководство, разпореждане и контрол на посланика с материали и създадени условия за работа от посолството; от мен не зависеше нито организацията на работата, нито времето за изпълнение на договорените най-общо ангажименти, нито как ще се изпълнят, нито маршрутите на пътуване и т. н. – цялата организация, ръководство и контрол (в детайли) на извършваната от мен дейност бяха от посолството;

- работех по така нар. граждански договори, в които имаше уговорки за платен годишен отпуск, за ползването на който трябваше да искам разрешение от посланика, да се съобразявам с неговото мнение и да го ползвам, когато ми бъде разрешен и т.н.

Обърнах се към български адвокат и предявих няколко иска за защита на моите права. Посолството и МВнР възразиха, че делата не следва да се гледат в България, а трябва да бъдат отправени към съда в Гърция (в подписаните договори, подготвени от Посолството или МВнР, не е записано съдът на коя държава е компетентен да разгледа възникнали спорове, а е записано само, че се прилага българското право).

Аз съм български гражданин и нямам второ гражданство. Постоянният и настоящият ми адрес са в България. От началото на 2019 г. живея и работя в България.

По едно от делата българският съд, съдът на моята държава, ми отказа правосъдие като ме прати да търся такова в чужбина – в Гърция, където нямам нито жилище, нито регистриран адрес, нито съм техен гражданин. По друго от делата съдът прие, че делото е подсъдно на българския съд.

Предполагам, че не съм единственият шофьор на български посланик в чужбина, работещ при посочените условия. Разбира се, има и други такива, които работят по трудов договор и при спазване нормите на българския Кодекс на труда. За съжаление не бях от тях.