Нямате мотивация и настроение? От смяната на часовото време е

Промяната на часовото време и неговият ефект върху концентрацията, настроението и работоспособността са обичайно преходни и строго индивидуални, каза за БТА д-р Петя Терзииванова, началник втора психиатрична клиника в болница „Св. Наум“. Тя обясни, че от гледна точка на хронобиологията постоянното зимно стандартно часово време изглежда по-благоприятно за човешкия организъм от постоянното лятно часово време, главно защото осигурява по-добро съответствие между сезонните промени в цикъла на светлината през деня и биологичния часовник.

Въпреки това доказателствата за дългосрочните здравни последици от постоянното зимно часово време спрямо постоянното лятно време остават ограничени и разнородни, поради което е необходимо заключенията да бъдат формулирани предпазливо, каза още д-р Терзииванова.

Според специалиста недостатъчният сън може да понижи концентрацията, да ни направи по-разсеяни и невнимателни във всекидневните дейности. Адаптационната реакция може да включва краткотрайни промени в настроението като раздразнителност, лека потиснатост, тревожност или, както някои хора споделят, „не знам какво ми е, но не ми е добре“. 

Първите дни след смяна на времето някои хора съобщават за снижение в мотивацията, по-лесна уморяемост и загуба на енергия, което води до преживяване за по-ниска работоспособност, обясни д-р Терзииванова. Тя добави, че обичайно тези оплаквания са преходни и изчезват в рамките на няколко дни.  

Биологичният часовник на човека отразява функцията на циркадните ритми и пряко се влияе от количеството дневна светлина. Биологичният ни часовник е адаптиран към сезонните промени в продължителността на светлата част на деня – дълъг ден през летните месеци и кратък през зимните, посочи д-р Терзииванова и допълни, че смяната на часа изисква една по-бърза адаптация, която обикновено отнема няколко дни. 

При преминаване към лятно часово време се налага да се събуждаме и съответно да си лягаме с един час по-рано от обичайното до този момент. Това може да доведе до по-трудно заспиване вечер, по-трудно събуждане сутрин, намаляване на обичайната продължителност на съня, временна умора и/или повишена сънливост през деня. Този преход обикновено е труден за хората с вечерен хронотип, които естествено заспиват по-късно и предпочитат да стават по-късно, обясни д-р Терзииванова.

При преминаване към зимно часово време се налага да се събуждаме и съответно да си лягаме с един час по-късно. Това може да доведе до по-ранно събуждане, заспиване в по-ранни часове и съкращаване на времето, прекарвано в обичайните вечерни активности. Този преход обикновено е труден за хората със сутрешен хронотип, които естествено се събуждат по-рано, обясни още д-р Петя Терзииванова.

Според нея адаптацията към промените в средата са строго индивидуални. Приема се, че по-чувствителни към промените в часовото време са хората с нарушения в съня, децата и юношите, както и хората с хронични телесни и психични заболявания.