Ода за флекса
Крайно време беше, след като имаме произведения, посветени на българската природа, езика, комбайните и дори за Светлана Шаренкова, някой да се сети да напише ред и за чудната машина флекс. Ето как се справи с тази обществено отговорна задача фейсбук потребителката Светла Бъчварова:
Прекрасно утро. Птички пеят. Петел се обажда. Комарите спят след като са ни яли на воля. Котка минава безшумно по терасата. Слънцето още е зад хълма.
Идилия. Красота. Патриотични чувства напират в гърдите. Е па няма по-прекрасно място на света от милата ми родина, въздишаш.
И в същия миг той се обажда. И подхваща режещия си безкраен вой.
Той е убиецът на красотата, романтиката, спокойствието, простия живот, здравото хапване и пийване под дърветата, туризма, нервите и мозъчните клетки.
Той е флексът. Невидим, упорит и безконечно стържещ, режещ и утрепващ човешкото у човека.
Ако има нещо, с което първо трябва като един да се преборим, това не са комунистите, герберите, Трифоновите сценаристи, мутрите, кукловодите, а флексовете. Останалите изброени и неспоменатите после. Флексовете да бъдат забранени за употреба и приравнени в НК със стрък марихуана.
Ей тоя вопъл го съчиних под гадния звук на невидим флекс, за който знам, че никога, ама никога няма да секне в тоя живот.
