Окончателно: Сърбия отказа да върне Цветан Василев в България

След почти 8 години сръбската съдебна сага на мажоритарния собственик на фалиралата КТБ Цветан Василев приключи.

Белград окончателно отказа да го предаде на българските власти, за да отговаря за присвояването на над 2,6 млрд. лева. Решението не е изненада, защото досега делото за екстрадицията му четири пъти стига до апелативния съд в сръбската столица, който три пъти го връщаше на първата инстанция - Висшия съд в Белград.

Последното, което е от края на миналата седмица, гласи, че съдът отказва екстрадицията на Цветан Василев, защото не са изпълнени законодателните изисквания за предаването му на България. Бившият банкер, който има сайт и страница в социалните мрежи, още не е коментирал решението.

То обаче няма да се отрази на делото в специализирания съд, което е срещу Цветан Василев и още 17 души и е за присвояването от банката. Води се задочно срещу банкера и затова ще продължи.

С успех се е увенчало и желанието на Цветан Василев да получи политическо убежище в Белград. Сдобил се със статута през юли 2021 г.

През тези осем години двама главни прокурори - Сотир Цацаров, а след него и Иван Гешев, безрезултатно се опитваха да го върнат в България. Те занимаха с проблема и европейските институции. Първо Цацаров им писа през 2016 г. На 5 февруари 2020-а Гешев, който беше и един от наблюдаващите прокурори, уведоми Съвета на Европа и Европейския комитет по проблемите на престъпността, че сръбските власти не екстрадират Василев.

Че той е в Белград, се знае от средата на август 2014 г. Според основния свидетел по делото някогашният му доверен счетоводител Бисер Лазов отпътувал от България на 14 юни 2014 г.

Ден по-рано прокуратурата и полицията влязоха в офисите му на бул. “Цар Борис III”. На 16 септември 2014 г. Цветан Василев сам се предаде на сръбските власти. След няколкочасов разпит и арест съдът постанови да не напуска адреса си и да се явява всекидневно за подпис в полицейското управление. Започнаха и усилията на прокуратурата по неговата екстрадиция. Тя два пъти праща молби за предаването му, последвани от две напомнителни писма и едно допълнение към искането.

Делото за връщането му е стигало четири пъти до апелативния съд в Белград. Три пъти го е връщал преди окончателното решение.

Първото искане за екстрадицията на Василев, за да бъде разследван за източването на КТБ, е от 18 септември 2014 г. То е изпратено по дипломатически път в посолството ни в Белград на 22 септември същата година.

Сърбия не казва дали молбата е допусната за разглеждане, или не. Това става причина на 21 май 2015 г. да бъде изпратено писмо до сръбския правосъден министър, в което се напомня, че чакаме отговор.

Следва и допълнителната молба за екстрадиция. Тя първо отива в нашето правосъдно министерство. Това става на 25 май 2015 г. и с нота е предадена на сръбското външно министерство на 28 май 2015 г. Отговор от Белград отново няма.

Заради това на 24 ноември 2015 г. тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров изпраща напомнително писмо, както и питане дали съдът е постановил решение за екстрадицията на Василев.

През 2015 г. Висшият съд в сръбската столица, който е първа инстанция, дава съгласие банкерът да бъде върнат. Адвокатите му обжалват пред апелативния съд, че било нарушено правото му на защита. Делото е върнато на Висшия съд, който се занимава с екстрадицията и през 2016 г.

Тогава се провеждат няколко заседания. Първото е през февруари 2016 г., но е отложено, защото Василев е болен от грип. Следващите две са през март и април същата година. Василев е изслушан при закрити врата.

Магистратите променят мярката му за неотклонение от всекидневно подписване в централното полицейско управление на подписване през няколко седмици. През юни същата година Висшият съд отново постановява той да бъде екстрадиран. Делото пак стига до апелативния съд, който на 7 юни 2016 г. изслушва банкера.

Следва ново връщане на първата инстанция за разглеждане. През 2017 г. обаче Висшият съд се обявява за некомпетентен да се произнася по искането, защото делото у нас вече било внесено в специализирания съд.

Междувременно при старта на процеса през февруари 2018 г. Василев прати писмо до спецсъда, с което поиска прекратяването му. В началото на 2020 г. Гешев сезира евроинституциите и делото отново тръгна във Висшия съд на Белград, който през октомври 2020 г. за трети път даде съгласие той да бъде предаден на българските власти. През май 2021 г. то пак е върнато от апелативния съд. Мотивите са, че формулировката била неясна и противоречива. Следва ново гледане от първата инстанция, която този път отказва да екстрадира банкера, а втората потвърждава нейното решение.

Все по-неясно става и бъдещето на делото за присвояването на над 2,6 млрд. лева, което се гледа в специализирания съд. След 28 юли тази година, когато той престане да съществува, то ще мине в Софийския градски. Законът предвижда всички започнати дела в специализирания да отидат в градския. Противоречиви са мненията дали заседанията ще са в Съдебната палата, или в сградата на ул. “Черковна” 90. Трябва да бъде догледано от съдия Виржиния Петрова и същите съдебни заседатели. Само един от тях да се откаже, делото трябва да започне отначало.

Макар че върви от 4 години, то не е особено напреднало. От една страна, го забави пандемията. Първо три месеца през 2020 г. въобще не се гледаха дела, после имаше отлагания заради противоепидемичните мерки. То е с 18 подсъдими, всеки с минимум двама адвокати и заради огромния брой хора те трудно можеха да се спазват. Имаше и отлагания заради заболели.

От друга страна, първата година мина в четене на обвинителния акт, който е почти 11 хил. страници.

Преди 4 години законът изискваше целият да бъде прочетен в съдебната зала. Това щеше да отнеме години. През 2019 г. беше направена поправка в НПК, според която задължението на прокурора да го прочита в пълнота отпадна. След това близо година беше разпитван основният свидетел Бисер Лазов. Три месеца след края на неговите показания започна и пандемията. Разпитани бяха още трима свидетели.

В досъдебното производство обаче те са 414 свидетели, събрани са веществени доказателства за 500 тома плюс още 477 тома писмени доказателства, 90 експертизи. Делото е далеч от финал дори и само на първа инстанция, посочва 24 часа.