Опасната треска за изкачване на върхове
Дипанкар Гош, 52-годишен индийски фотограф, през май се устреми към петия по височина връх в света – покрития със сняг Макалу (8485 mм). Той обаче не успя да слезе жив.
След като бил отделен от останалата част от екипа заради лошото време, той колабирал и загинал заедно с Нараян Сингх, офицер от индийската армия.
„Дипанкар имаше лично отношение към планините“, разказва брат му Гутам, седнал край ковчега след връщането му в семейния дом в Колката, столицата на щата Западна Бенгалия.
„Нямаше нищо, което той да обича повече“, допълва Гутам.
Смъртта на Гош стана поредният трагичен инцидент през пролетния сезон в Хималаите, като най-осезаемо е това на Еверест (8848 м) – най-високия връх в света.
Девет души са загинали досега от началото на годината от непалската страна на планината, което прави този катерачески сезон най-смъртоносния от 2015 година. Тази статистика поставя в неудобно положение непалското правителство, което е подложено на все по-силни критики заради начина, по който издава разрешителни и контролира компаниите, организиращи изкачвания.
Броят на индийските алпинисти в Хималаите силно нараства, може би твърде много спрямо риска, тъй като те обикновено се присъединяват към евтини експедиции, които понякога са по-лошо екипирани. Това сочат интервюта с над двадесет катерачи, компании и представители на властите в Индия и Непал.
Министерството на туризма на Непал миналата година е издало разрешителни на рекордните 78 индийски алпинисти през 2019 година спрямо 59 през 2018 година. Индийците вече са най-голямата група получатели на разрешителни и тази година са надминали по брой гражданите на САЩ.
Четирима индийци вече загинаха в отделни инциденти на Еверест от началото на годината – най-много, откакто петима индийски войници намериха смъртта си при експедиция през 1985 година.
Бум на местния пазар
От години експедициите към Еверест и другите осемхилядници на Непал – малка група от трудни за изкачване върхове с височина над 8000 метра, обичани от катерачите, бяха доминирани от чуждестранни компании.
След това през 2012 и 2014 години лавини убиха няколко местни планински водачи, т.нар. шерпи. Инцидентите разпалиха гневна реакция и обвинения, че западни компании трупат големи печалби, разказва Алън Арнет, ветеран алпинист, който отдавна следи „черната хроника“ на Еверест.
Местни компании се намесиха агресивно с пакети, които подливат предложенията на чуждестранните конкуренти. Непалска компания взема около 35 000 долара за изкачване на Еверест спрямо таксите от 70 000 долара или повече на чуждестранните компании според няколко туроператори.
Преди пет години около 80% от изкачванията са били организирани от чуждестранни компании. Сега съотношението е обърнато според Арнет и Фил Кромптън от американската компания за планински преходи Altitude.
Със сигурност в клопките, поставени от избора на по-евтин оператор – от недостиг на кислородни бутилки до готвачи, представяни като опитни водачи – могат да се хванат алпинисти от всички страни. Нискобюджетните компании обаче са особено привлекателни за индийците, които имат склонност да са по-пестеливи и да се въздържат да набират дарения или да търсят спонсори, за да си помогнат с финансирането на изкачването, отбелязват няколко компании за планински преходи.
„Някои индийски катерачи търсят нискобюджетни компании и получават лоши услуги“, посочва Анг Тсхеринг Шерпа, основател на Asian Trekking – една от най-големите непалски компании за алпинизъм, която тази година е изкачила 54 катерачи на Еверест без фатални случаи.
Риза Али, 18-годишен алпинист от контролирания от Индия Кашмир, разказва, че е бил принуден да се откаже от изкачването на Еверест миналата седмица, след като неговият шерп, работещ за непалска компания, не успял да донесе достатъчно кислород за върха.
Неопитните водачи не успяват да се справят с „голямото задръстване“ от катерачи, което се образува близо до върха, допълва той. То е резултат от факта, че тази година непалското правителство е издало рекордните 381 разрешителни за изкачване на Еверест. „Ако дойда следващ път, ще избирам по-умно с коя компания. Ще избера умно с кой шерп, ще избирам всичко по-умно“, казва младият алпинист.
Гош, опитен катерач, е бил с експедиция на непалската компания Seven Summit Treks, която е сред най-големите в страната. Седем нейни клиенти са загинали на три хималайски върха от началото на годината, съобщава компанията, което е близо една трета от всички фатални случаи в Непалските Хималаи.
Тханесвор Гурагай, мениджър на Seven Summit Treks, твърди, че смъртните случаи не са резултат от мениджърски провал на компанията. „Времето е било лошо и всеки би могъл да загине. Не защото нямаме опитни шерпи или защото не осигуряваме достатъчно подкрепа“, казва той.
Гурагай и семейството на Гош отказват да говорят за цената на неговата експедиция. По думите на Гурагай компанията предлага пакети, струващи между 30 000 и 130 000 долара на катерач.
Съблазънта на планината
Нарастващата популярност на Еверест, разпалвана от социалните медии и обещанието за бърза слава, тревожи опитните алпинисти в Индия. Според тях така хора, които нямат необходимите умения или подготовка, биват насърчавани да изкушават съдбата.
„Ако неопитен катерач достигне Еверест, след това бива канен като почетен гост на различни социални събития - разказва Малай Мукерджи, индийски ветеран алпинист от Колката. - Това не означава, че е добър или отговорен алпинист, а изпраща погрешно послание на другите“, допълва той.
Мая Шерпа, 41-годишната председателка на Everest Summiteers’ Association, която три пъти е изкачвала върха, разказва как се връщала от връх Канчендзьонга (8586 м, трети по височина в света) на 15 май, когато срещнала индиец, борещ се с изкачването. „Беше болен, но настояваше да продължи“, припомня си тя.
Осемнайсетгодишният Али от Кашмир разказва как, след като му казали, че няма достатъчно кислород за върха, слязъл от планината, облян в сълзи. Сега обаче може да погледне нещата в перспектива. „Мечтая за това, откакто бях дете. Планината обаче винаги ще е там, няма смисъл да се самоубиваш“, казва той.
