ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ: Как веселият хлапак Коста Чапкънов стигна до дрогата и затвора

Изповеди
20:10 - 14 Февруари 2020
17307
ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ: Как веселият хлапак Коста Чапкънов стигна до дрогата и затвора

Най-дискутираното име в последните дни е това на Константин Чапкънов - синът на големия ни скулптор Георги Чапкънов, който беше задържан от полицията по обвинения в банков грабеж. Lupa.bg се добра до интересни факти от живота на най-малкия от наследниците Чапкънови, който съвсем скоро може да се озове зад решетките. Ето изключително вълнуващия разказ на приятел на Коста, с когото са израснали врата до врата.

Малкият Коста е роден в София, точно до Руски паметник, където и до днес фамилията пази апартамента, който е обитаван от средния брат Тодор. Двамата имат и батко - Крум, който в ранните им детски години почти никой не вижда в квартала, тъй като разликата във възрастта им не го задържа много вкъщи. Крум е този, който отлита първи от семейното гнездо и поема по своя път.

Средният - Тодор, който всички наричат Тоди, също е доста тих и скромен хлапак. Интересува се от изкуство, най-вече от кино, а съдбата явно си знае работата и преплита хобито с професията му. Тодор Чапкънов продължава да преследва мечтата си и се озовава в НАТФИЗ, а след това става един от режисьорите у нас, които работят върху нашумели продукции. За известен период от своя живот Тоди е в САЩ, където учи, снима и продължава да надгражда. За да са върне години по-късно у нас и да започне да твори на родна почва - режисьор на "Дървото на живота" и на "Скъпи наследници".


Константин Чапкънов е момчето, което е най-диво от тройката. В добрия смисъл на думата, разбира се, особено за ранните си години. Коко Чапкънов също има в гените си жилката на изкуството, с която е закърмена фамилията. Той се опитва да рисува, но не по-малко си пада да играе футбол и да се закача с момичетата.

Пощенската кутия на сем. Чапкънови в кооперацията, където живеят на Руски паметник


"Много обичаше да дразни - да те шляпне зад врата, да ти плисне кофа с вода от терасата, а после да избяга и да се скрие у тях или в някой от съседните вътрешни дворове на кооперациите", разказва пред Lupa.bg приятел на Коста от детинство, с който са израснали и правили пакости от Руски паметник, през булевард "Македония", та до Петте кьошета и НДК, както и в съседните училища из квартала.

"Той си беше симпатяга, усмивката не му слизаше от лицето, постоянно ръсеше някакви забавни простотии, опитваше се да бъде интересен и да привлича внимание - разказва приятелка на Коко от онези щастливи години. - Нямам идея какво се промени в това момче, какво стана, та кривна от правия път. Никой не е предполагал, че така ще стане, а и сега не вярвам на тези новини, честно казано".

Освен да ритат топката по единствения двор с трева по онова време, да играят на фунийки и на още куп готини игри през 90-те, децата от махалата имат и още едно любимо занимание - да дразнят другарката Карапетрова, която по това време се изживява като шериф, чистачка на входа и баба на всички деца, когато не са пред погледа на родителите им. Карапето, както я наричат всички, винаги давала съвети - "ти направи това, ти направи онова, не стреляй с тая тръба, че ще ти я счупя в задника, внимавайте с топката, че ако ми счупите прозореца, ще хвърчат глави и т.н."

Да прецакаш Карапето, винаги давало много бонус точки в тази "игра". И разбира се, да не те набара на тясно във входа с бастуна, който започнала да носи малко по-късно. По улицата всички я поздравявали, кимвали с глава, но в двора - царството на децата, те демонстрирали нормалната за тази възраст агресия.

Входът, където Коста Чапкънов и неговите приятели от детинство са правили бели като малки

Един от номерата, станал в последствие коронен, бил изпълнен от Коста Чапкънов. С помощта на още няколко от своите набори, издебнали кога другарката Карапетрова ще излиза и ще стори това с асансьора. Коста напълнил вода в кофичка от кисело мляко и прикрепена с тиксо към горната част на вратата на асансьора, тя се изляла върху Карапето при отварянето. Смях и бягство в различни посоки по етажите влудили бабата, която била с мокра наполовина коса. А прическата й била къдрава - можете да се досетите как е изглеждала старицата.

"Просто съм изумена как от такова готино хлапе, може да стане такав индивид. От доста време не съм го виждала да се мярка насам, явно е поел по своя път в живота. А този път се е оказал съвсем различен от този на нормалните хора, за съжаление. Винаги поздравяваше, дългата му коса се вееше, имаше живец в Коста", признава една от съседките на Чапкънови - Николина Ц.

"И двамата му братя - Крум и Тоди, бяха добри. Коста - също. По нищо не се различаваше от останалите деца. Но явно в един момент човек застава на кръстопът и избира накъде да поеме. Нямах идея, че е бил замесен с дрога и че е направил толкова зулуми, още по-малко пък мога да повярвам, че ще обере банка!? Семейството не е било лишено никога от нищо, винаги са били добри със съседите, както и те с тях. Жалко, много жалко... Представям си какво е сега на семейството", признава жената.

Входът на кооперацията, където е израснал Константин Чапкънов - бул. "Македония" №29 в София

Както всяко момче, Коста също обожава футбола. Незнайно защо, той избира за свой любим отбор Левски, тъй като двамата му по-големи братя са от ЦСКА. Всъщност, повечето деца от махалата са от червения отбор и от Славия, тъй като Руски паметник се слави като славистки квартал.

"Когато ритахме, той все нещо подвикваше, все се заяждаше на тази тема, тъй като знаеше, че по-големите се дразним от това. Когато вкараше гол, Коко тичаше и в радостта си буташе някой от противника или го риташе умишлено по задника. След това ставаше една гонитба... Бяха луди години, весели. Имаше и един коронен номер - при отбелязан гол, Коста се радваше и викаше, че е Гибона (б.а. - Божидар Искренов, наречен още Радостта на народа, и играл през кариерата си за двата гранда Левски и ЦСКА).

Никой от неговите близки от едно време приятели не може да си обясни метаморфозата на хлапето от центъра и защо усмивката и шегите са били заменени от наркотиците, алкохола, агресията, та да се стигне до обир на банков клон.

Най-малкият от тримата синове на Георги Чапкънов има съпруга и две деца. Константин Чапкънов е последният пример как една малка крачка встрани, може да те подхлъзне и да се озовеш в пропастта. И зад решетките.