Отбелязваме 150 години от рождението на Гоце Делчев

Отбелязваме 150 години от рождението на големия революционер Гоце Делчев. Президентът Румен Радев и министър-председателят Кирил Петков ще се присъединят към честванията в Благоевград, а министърът на външните работи Теодора Генчовска заминава за Северна Македония, където ще поднесе цветя на гроба на героя в църквата "Свети Спас" в Скопие.

От северномакедонска страна там ще бъде министърът на културата на Северна Македония. По същото време външният министър Буяр Османи и премиерът Димитър Ковачевски са в Брюксел.

Гоце Делчев остава ключова разделителна фигура в отношенията на двете държави. След подписването на Договора за приятелство и добросъседство на 1 август 2017 година премиерите на двете страни на няколко пъти полагаха венци пред гроба му в Скопие и пред паметника му в Благоевград.

Премиерът Кирил Петков коментира вчера пред БНТ, че общи чествания ще има.

Георги (Гоце) Николов Делчев (изписване до 1945 година: Гоце Дѣлчевъ) е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Национален герой в България и Северна Македония. Използва псевдоними като Ахил, Миндизот.

Гоце Делчев е роден на 23 януари стар стил (4 февруари) 1872 година в Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в семейството на Никола и Султана Делчеви. Той е третото от девет деца и първият син в семейството. Неговата най-голяма сестра Руша и братята му Милан, Димитър и Христо Делчеви също стават революционери от ВМОРО, а и всички останали деца помагат в борбата.

Учи в българско униатско начално училище, а след това в българската екзархийска прогимназия в родния си град. След като я завършва през учебната 1886/1887 година той иска да продължи образованието си в българската гимназия в Солун, но баща му смята да го подготви за свой заместник и затова не го пуска, а го дава чирак в чужд дюкян, а после и при себе си. Все пак желанието на Гоце надделява и през есента на 1888 година баща му го изпраща в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където постъпва в 4-ти гимназиален клас.

Там се формира една група от Кукуш: Гоце Делчев, Гоце Имов, Гоце Петков и Христо Тенчов, негов неразделен другар. Сприятелява се и с Йордан Николов от Прилеп, който си изписва книги от чужбина и Гоце ги чете; самият той и Христо Тенчов почват да правят същото. Силно повлиян е от Христо Ботев, чрез своя учител по литература Константин Величков. Учителят му по математика Благой Димитров допринася математиката да е негов любим предмет. Участва в таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

През 1891 година постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен само месец преди дипломирането му. В резултат  решава да се бори за свободата на Македония, като за изграждането на революционна организация смята да използва вече изградената образователна мрежа на Българската екзархия.

През есента на 1894 година е назначен за екзархийски учител в Щип, където учителства до 1896 година.

В Щип Гоце Делчев се среща повторно с Дамян Груев, един от основателите на БМОРК, и е привлечен в организацията, на която по-късно става фактически ръководител. През това време организира пограничните пунктове на организацията в Кочериново, Рила, Кюстендил, Дупница и др. и на нелегалните канали към вътрешността на Македония. През лятото на 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на Българските македоно-одрински революционни комитети, който предвижда изграждането ѝ на демократични основи.

От есента на 1896 г. той става учител в Банско, където работи два месеца и успява да изгради широка организационна мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко и Горноджумайско като достига и до Неврокопско. След това става задграничен представител на организацията в София. Като такъв участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет.

Същевременно като главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който започва да изпраща подготвени четници и войводи във вътрешността на Македония и изиграва основна роля в масовизирането на движението. Полага големи усилия и за снабдяването на организацията с оръжие и пари.

Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония, Одринска Тракия и Родопите. Тези региони са разделени на революционни окръзи. В 1897 година обикаля Мелнишко и посвещава учителите Георги Поцков, Павел Георгиев, учител в Кашина, Никола Найденов от Ковачево, братя Темелкови от Орман. Основава революционен комитет в Мелник и назначава за негов ръководител Илия Даскалов.

През зимата на 1900 година той пребивава известно време в Бургас. Там основава в двора на Минковия хан фабрика за бомби, чийто динамит е използван и при Солунските атентати и там предлага, Михаил Герджиков да оглави въстанието в Одринския революционен окръг. През месец март Делчев, придружен от Лазар Маджаров, се отправя на обиколка в Одринска Тракия, завръщайки се в Бургас в средата на април.

През 1902 година заедно с Гьорче Петров участва в изработването на нова програма и устав на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“ , както и извоюване на пълна политическа автономия. По това време името на организацията е Тайна македоно-одринска революционна организация.

Въпреки постигнатите успехи в организационното ѝ изграждане Гоце Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес от 1903 за вдигане на въстание през пролетта на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 година, договаряйки и промяна на предвидената тактика. Така планът за повсеместно и масово въстание се трансформира в партизанска война, т.е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат участие предимно сформираните за тази цел въоръжени чети.

През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун – Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг, четата му попада в обкръжение в село Баница, Сярско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. Битката край село Баница завършва със смъртта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов. 

След като на потерята е забранено от Тефиков да се гаврят с труповете им, останките на Гоце Делчев и Димитър Гущанов за кратко са изпратени в Сяр и разпознати от местната власт. След това те са погребани в общ гроб в село Баница.

Междувременно през Междусъюзническата война от 1913 година родният град на Гоце Делчев – Кукуш, както и лобното му място – Баница, са опожарени от гръцката армия, а населението им е прогонено в България. Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България от Михаил Чаков, като първоначално са в Ксанти, после в Пловдив, а накрая са транспортирани в София. До 1946 година те се пазят в урна от „Илинденската организация“.

По време на Втората световна война гробът на Гоце Делчев, който тогава попада на територията на Царство България, е възстановен.

На 3 май 1943 г., върху общ гроб в покрайнините на село Баница видни общественици, заедно със сестрите на Гоце – Руша, Велика и Елена, както и техните потомци, поставят бяла мраморна плоча с надпис: „В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина – България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово, войвода; Стефан Духов от с. Търлис, четник; Стоян Захариев от с. Баница, революционер; Димитър Палянков от с. Броди, революционер. Заветът им бе – Свобода или смърт!“.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под натиск на ФНР Югославия и директно на СССР, БРП (к) предава костите на Гоце Делчев на Скопие по време на започналата Културна автономия на Пиринска Македония.

Въпреки че първоначално премиерът Лазар Колишевски обявява Гоце Делчев за „...един българин без значение за освободителните борби“, костите са приети в Народна република Македония и са препогребани в каменен саркофаг в църквата „Свети Спас, където са и днес.“

След 1948 година България постепенно започва да се връща към старата си теза, че македонците са българи, но в Югославия историографията вече приема Гоце Делчев за македонски национален герой, като същевременно в Скопие се внушава, че Гоце Делчев е убит не без политическата намеса на България.

Делчев е привърженик на лявото течение в македоно-одринското освободително движение и има анархо-социалистически и републикански убеждения, които постепенно еволюират. Той не подкрепя решаването на македонския и тракийския въпрос чрез непосредствено присъединяване на двете области към Княжество България. Стои зад идеята, че Македония и Одринския вилает трябва да се обособят като самостоятелна автономна единица в Османската империя с равноправие на всички народности, живеещи в нея.

Като следващ етап той вижда развитието на тази единица като република в контекста на бъдеща Балканска федерация или конфедерация. В същото време той не изключва и възможността Македоно-Одринска автономна област по примера на Източна Румелия да се присъедини към България. Самият Делчев определя себе си, както и славянското население в Македония и Одринско, като българи.

Приблизителна характеристика за неговите променящи се политически възгледи дават следните мисли: "Гръцките свещеници и учители са пречка за нас. Дойде време да работим за България, понеже ние всички сме българи. Трябва да работим за България, защото тя ще дойде и ще ни помогне да отхвърлим османската власт."

„Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби на разпадащата се турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество."

"Ние, българите от Македония и Одринско, не трябва да изпущаме изпредвид, че има и други народности и държави, които са много заинтересовани от разрешението на този въпрос. Една намеса на България ще предизвика намесата и на съседните държави и може да доведе до разпокъсването на Македония. Ето защо народите, населяващи тия две области, трябва сами с общи усилия и жертви да извоюват своята свобода и независимост в границите на една автономна Македоно-Одринска държава, като разчитаме само на материалната и морална подкрепа на България и на Великите сили."

Официалната гледна точка в България определя Гоце Делчев и всички останали революционери от ВМОРО като етнически българи.

Днес Гоце Делчев се разглежда като национален герой в България, в която той е считан за един от най-великите революционери, дали живота си за да освободят Македония и Одринска Тракия. Самият Делчев е с ясно българско самосъзнание и гледа на сънародниците си като българи.

Наименованието „македонци“, според тогавашната терминология, е било използвано за етническите българи, турци, гърци, албанци, власи, цигани, евреи и други, а когато се отнасяло до местните славяни, това е означавало регионална българска идентичност. Въпреки това може да се приеме, че идеите на Гоце Делчев за политическа автономия на Македония (и Одринско) са стимулирали впоследствие развитието на съвременния македонски национализъм.

В България ежегодно се честват датите, на които Гоце Делчев е роден и на които е загинал. България чрез свои високопоставени политици неколкократно предлага на Северна Македония през XXI век съвместно честване на общите исторически герои и събития, почитани и в двете страни (вкл. Г. Делчев), но тези идеи са отхвърлени като застрашаващи македонската идентичност и устоите на младата държава.

Официалната гледна точка в Северна Македония, в съответствие с господстващото македонистко виждане и подкрепена от историографията в страната, определя Гоце Делчев като етнически македонец.

Тезата на Гоце Делчев и на ВМОРО, че Македония и Одринско ще извоюват своите права след вътрешна подготовка и въстание отвътре, както и относителната самостоятелност на организацията от българската държава, според македонистката интерпретация са израз на сепаратизъм. Този сепаратизъм според Скопие почива на етническа, а не на политическа основа и то само относно Македония, но не и относно Тракия, където Делчев също е активен.

В повечето случаи защитниците на подобни твърдения приемат, че по това време сред славяноезичното население в Македония, както и сред членската маса на ВМОРО, преобладава македонско съзнание, но такова липсва сред активистите на организацията от Тракия и Княжество България. Гоце Делчев е обявен за национален герой на Северна Македония.

Темата за Гоце Делчев е основна при интерпретацията на миналото в творчеството и на много писатели от Северна Македония – Гане Тодоровски, Георги Абаджиев, Анте Поповски, Тодор Чаловски и други. Той се споменава и в химна на Северна Македония.

За да не се дават български доводи в полза на тези тълкувания след като на 25 април 1991 година общинският съвет на Гоце Делчев с подкрепата на гражданите решава да върне на града историческото име Неврокоп, президентът Жельо Желев не подписва указа за преименуването.

Българската идентичност на Делчев е признавана и от някои историци и политици в Северна Македония. От политиците един такъв известен случай е настоящият президент Стево Пендаровски, който в интервю през 2019 година каза, че: „Безспорна историческа истина е, че той (Гоце Делчев) се е определял като българин, както е безспорна истина и факт, че се е борил за независима македонска държава.“ Втората част от твърдението му обаче не се поддържа от историческите факти.