In Memoriam: Луческу, който остави след себе си цяла Вселена: Няма да умра като страхливец!

Мирча Луческу го направи със стил, така както тренираше и своите футболисти и отбори. Почина на 80-годишна възраст - навръх 80-годишния си юбилей, като беше вчера! Ирония на съдбата!

Бившият селекционер на националния отбор на Румъния, чиято кариера премина през редица европейски клубове, остави трайна следа във футбола. В своята родина, в Италия, в Украйна и Русия. Обожаваше жена си. На годишнината винаги бяха заедно.

Последните си дни Луческу, който за последно води румънците в плейофа за Мондиал 2026, прекара в една от болниците в Букурещ, след като беше покосен от инфаркт. За втори път. Е, този път сърцето не издържа...

Легендарния треньор остави след себе си цяла Вселена. По-малко от две седмици по-рано, въпреки болестта, той водеше националния отбор на Румъния в плейофен мач от квалификациите за световното първенство срещу Турция.

"Букурещката университетска болница съобщава, че днес, вторник, 7 април 2026 година, около 20:30 часа, господин Мирча Луческу почина. Цели поколения румънци израснаха с неговия образ в сърцата си като национален символ. Бог да прости душата му!", се написа в официалното прессъобщението.

Луческу беше хоспитализиран на 29 март, след като му прилоша по време на тренировка на националния отбор на Румъния. По-късно стана ясно, че Мирча е получил остър инфаркт на миокарда. Скоро състоянието му се влоши и лекарите го въведоха в изкуствена кома.

Шефът на футболната федерация на Румъния - Михай Стойкица, който посети лично своя сънародник в болницата няколко дни преди смъртта му, още тогава очакваше най-лошото.

"Не мога да ви съобщя никакви новини, бях при него пет минути. Той не реагира на нищо. Не може да говори, в изкуствена кома е. Погледнах го - и това е, нищо повече", призна Стойкица пред местните медии.

Проблемите със сърцето съпътстваха Луческу дълги години.

Още през 2009 година, по време на работата си в Шахтьор Донецк, при него беше диагностицирано прединфарктно състояние, след което му беше направена операция и поставен стент.

В началото на 2026 година треньорът също попадна в болница с усложнения на сърцето след тежък грип. Тогава Мирча успя да се възстанови и се върна на работа.

Но този път 80-годишният специалист не можа да бъде спасен.

"Когато лекарите ми казаха, че мога да продължа да бъда треньор, се съсредоточих върху това, което трябва да направя за Румъния. Не съм в най-добрата си форма, така че щях да се пенсионирам, ако имаше друг вариант. Но не мога да си тръгна като страхливец. Трябва да вярваме в шансовете си за класиране на световното първенство", откровен е Луческу пред "Гардиън" в едно от последните си интервюта пред пресата.

Много негови близки се надяваха, че и този път ще успее да се измъкне от ситуацията. Но явно ударът беше твърде силен...

Такива възрастни треньори, герои от 80-те, бяха невероятно обаятелни. Но Мирча владееше дори и този ред. След пет минути усещаш, че той не просто е запомнил името ти - той се съветва с теб! И то искрено!

Добродушният Мистър, чиято стая беше затрупана с касети със стар футбол. Всяка надписана с флумастер: "Лил - Нант, 1985 година".

Никой дори не се съмнявам, че всичко това го е преглеждал отново и отново...

Знаеше осем езика! Португалски научи на 65. Руския - от пресата, сам! Четеше постоянно. Колекционираше изкуство. Ходеше по музеи навсякъде. Знаеше кога да отпусне играчите и кога да ги строи.

Спомени, истории и разкази от Луческу:

"Хаджи е изключителен професионалист, влюбен във футбола до лудост. Но в един момент започна да обръща по-малко внимание на физическата подготовка. Затова, мисля, не успя в Реал. Оттам дойде при мен в Бреша - случваше се да напуска терена още по време на тренировка, не издържаше натоварванията.

А отборът беше в Серия Б, където без физика не става. Сблъсъците са такива, че костите пукат. На Хаджи му трябваше година да се адаптира. През това време възстанови кондицията си, на световното първенство през 1994 беше един от най-добрите — и Барселона го взе".

През 1987-а тренира букурещкия Динамо, където започва голямата му футболна кариера и за периода 1963 - 1977 изиграва 250 мача, в които бележи 57 гола. Години по-късно, под негово ръководство, нападателят на "кучетата" Родион Къмътару вкарва 44 попадения и печели "Златната обувка". Но австриецът Тони Полстер отказва да приеме сребърната, подозирайки измама.

"Как приехте, че по-късно Къмътару беше лишен от наградата?", го питат журналисти.

"Кой ви каза, че е лишен? — сепва се Луческу. - Това са пълни глупости! Наградата си е при него и до днес!

А слуховете за уговорки са абсурд. Да, ние играехме за него, но никой не "лягаше". Във всеки мач имаше още по 6–7 пропуска! През 1989-а, когато той замина за Белгия, друг наш нападател - Дорин Матеуц, вкара 43 гола. И нито един от дузпа! И не е нарочно, а аз му забранявах! Казвах му: "Искаш да докажеш, че си голмайстор - вкарвай от игра!"

След това добява с усмивка: "А Дуду Джорджеску? Две "Златни обувки". 80% от головете му бяха след мои подавания!" (б.а. - Джорджеску е истинска голова легенда на Динамо Букурещ - в 260 мача в румънското първенство той се отчита с респектиращите 207 попадения (включително девет в дерби мачове със Стяуа).
Най-добрият стрелец в историята на Динамо блести и на европейската сцена - в 23 мача в европейските клубни турнири реализира 17 гола! Той е двукратен носител на "Златната обувка" - през 1975 година (с 33 попадения) и през 1977-а (с 47). Записва на сметката си и 21 гола в 40 участия в националния тим, като нерядко е пренебрегван заради... нефутболни причини).

"В съблекалнята на Интер Роналдо (б.а. - Феномена) нямаше проблеми, но той прекаляваше с бирата. Той обичаше не само бирата, а живота във всичките му форми. Казваше ми: "Мистер, на 23 съм, искам да живея!" До 4:00 сутринта по дискотеки... Това беше една от причините да напусна Интер.

Срещу Манчестър Юнайтед го смених. Не беше тренирал, просто стоеше на терена. Пуснах Вентола - той веднага вкара. След мача Роналдо изчезна - отишъл в Бразилия. Попитах: "Кой го пусна?", отговорът: "Морати". Това беше краят.

Имаше и разделение в отбора. Бразилци срещу аржентинци. Но не толкова играчите, колкото агентите им. Странно ми беше едно изказване, че великият Валерий Лобановски казваше, че Роналдо нямало да играе при него... Странно. Той е футболист от световна класа! Но остана сам твърде рано. Никой не го насочи. За разлика от Меси или Кристиано Роналдо. От него направиха идол. А той правеше само това, което му харесваше".

"В Зенит дойдох с мисълта да развивам млади играчи. А се оказа, че всички искат да си тръгнат! Първи - Хълк. Говорих с него три пъти. Отговаряше: "Мистер, имам семейство, Китай ми дава огромен договор. Гарай - всеки ден идваше. После Ломбертс. Кришито. Витцел. Бях в шок. Беше много трудно. В Лига Европа гледах младите - още не бяха готови. После взехме Жулиано и Мак - и направихме 17 мача без загуба! Не исках просто да харча пари. Русия беше под санкции - не беше време за грешки. Исках да изградя нещо с наличните играчи. И най-вече - с руснаци. Затова взехте Цалагов - отличен трансфер! Исках да дам водеща роля на руските играчи. Обичам да ги развивам. Попитайте Дзюба, Кокорин... С тях много съм работил.

Преди мен Зенит играеше само през Хълк. Контраатаки. 40% владение. Аз исках да променя това, исках повече атака. Повече контрол. В Европа без това няма как. Отборът тичаше по 105 км средно на мач. Това е малко! С мен стигнахме 115–116".

И една любопитна история: Хванал своите играчи с момичета в хотела. Казал: "Платете им и - веднага да спите!".