Отиде си Никола Инджов

На 84-годишна възраст почина писателят Никола Инджов, съобщиха тъжната новина от БНР. Дълга и забележителна е кариерата на интелектуалеца, който ни остави богато литературно наследство.

Никола Инджов е поет, публицист, есеист, преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски. Бил е дипломат в Куба и Мексико, той бе един от малцината наши писатели лично познавали и контактували с Габриел Гарсия Маркес. Преводач на Лопе де Вега и Пабло Неруда.

Той бе главен редактор и основател на редица литературни издания като "Отечество", "Литературен фронт", "Родолюбие", "Литературен вестник" и много други.

Бил и главен редактор в БНТ на Главна редакция за младежта и децата. В последните години основно се занимаваше с тракийската кауза, превърнала се в негова лична от дълго време, като син на бежанци от Беломорска Тракия.

"Никола Инджов е поет по милост божия, по начин на живот и човешко общуване", пише за него литературният критик Владимир Янев и допълва:

"Той е такъв и в строгата си документалистика, и в изящните си есета, и в прозаичните си търсения. Поет на гражданското и патриотичното начало, на съдбовната мисъл, на извисената нравственост и красота. Романтичен поет - озарен от познанието, което дори и да е тъжно, води до хората. Не е ли в това същността на "Посвещение":

Меланхоличен е поета
на вашето градче.
По калдъръмите полека
живота му тече.

Във клюките за него вий сте
със челюсти на кон:
поезия - самоубийство
с ръждясал камертон!

Разголва са и се разува
за срам на този град...
Ала поетът съществува,
не ще умре от глад!

Той пише златната си книга
и тя с върховна власт
като апостолска верига
придържа го към вас.

Поетът съществува - да не предполагаме наивно откъде започва и къде свършва! Съществува като укор и радост за нас: какво по-красиво и трагическо събитие..."

Никола Инджов е роден е на 30 септември 1935 г. в Бургас в семейството на бежанци от Беломорска Тракия, но детството му преминава в Созопол, в Гюмюрджина, в Хасково. Завършва Икономически техникум, следва във ВИНС-Варна, учи испански език в Хаванския университет. 

За първи път публикува стихове в списание "Септември" през 1952 г., когато е на 17 години. Носител е на множество награди, сред които: от Празника на поезията (1961), от Световния младежки фестивал в Хелзинки (1962), от Съюза на съветските писатели (1967), от Съюза на преводачите (1999), от Съюза на българските писатели за най-добър роман ("Възречени от Манастър") за 2001, за най-добра публицистична книга ("Приписки към времето") за 2005.

Негова е голямата литературна награда на Бургас (1996), на Националната Ботевска награда (2001), има Орден "Кирил и Методий" - огърлие, за особени заслуги в развитието на българската култура (2006).

Получил е и национална награда за патриотична поезия "Георги Джагаров" (2008), Наградата на Съвета на европейската научна и културна общност "Златна книга" за принос към българската култура (2012), Националната награда "Никола Фурнаджиев" за цялостно творчество (2013).

Носител и на Националната литературна награда "Захарий Стоянов" на едноименното издателство, БАН и Столична община - за цялостно творчество и по случай 80-годишния му юбилей (2015), на Наградата "Ергосфера" на изд. "Фльорир" за цялостно творчество (2015). 

Бе му връчена и наградата на СБП за цялостно творчество и принос в съвременната българска литература през 2016 г. За особено големи заслуги в националната ни култура Министерският съвет му присъди пожизнена месечна парична награда в размер на 700 лв.  

Той е автор е на стихосбирките: "Предчувствие", "Пътища и любов", "Вечерна ръкавица", "Всекидневен човек", "Лунна родина", "Останали стихотворения"; на поемите "Балада за Камен Болшевика", "Тихол с петела", "Дългосвет", "Избор на звезда", "Странник"; на романа "Възречени от Манастър".

На книгите с публицистичен и пътеписен характер: "Сантиментален марш", "Кубамар", "Лотос, винтовка, рало", "Висоти и подножия", "Всекидневно човечество", "Отдалече път и надалече", "Пее среднощ, призори плаче", "Дяволите от рая", "Приписки към времето", "Избрани съчинения в четири тома" (изд. "Захарий Стоянов").

Някои преводи: Лопе де Вега "Фуенте овехуна" (драма), "Петото слънце" (поезия на маите, инките и ацтеките), "Потеклото на светците" (поезия на убити латиноамерикански поети), "Време и вик под кондора" (латиноамериканска доколумбова, класическа и съвременна поезия).

ВСЕКИДНЕВИЕ

Все още здравеца ти идва
в съня прозрачен призори
и между проглас и молитва
искри душицата, искри.

Все още от предишна рана
върху сърце и по лице
кръвта като кобилка врана
току се вихром понесе.

Все още в тебе екне с тътен
дочут и недочут светът,
мори те сутрин зов попътен,
а вечерта - жена на път.

Все още... Докато най-сетне,
от утрешен простор дошла,
душа на друг човек просветне
в угасващата ти душа.
 
ЕСКИМОСИ
1962

В страна без дървета
и спомен за дъжд
видях силуета
на куче и мъж.
Големият северен кръг
мелеше сняг, сняг.
Чак до Южния кръст
стелеше сняг, сняг.

Попитах тогава
кучето и мъжа:
- Сиянието не изгрява,
може би ви дължа
светлина или багра
от южна земя?
Паметта ми е бавна,
но пъстрее като змия.

Отвърнаха те
на езика си древен:
- Сиянието расте
изпод белия север,
то е палма и кестен,
то е нар и бреза.
Дъждът ни е известен
по кучешката сълза.

Големият северен кръг
мелеше сняг, сняг.
Дори до Южния кръст
стелеше сняг, сняг.
Никола Инджов

Поклон!