Патиланец пред Lupa.bg: Как (не) се бяга в Канада с фалшива виза (първа част)

Покрай бежанската криза, която четвърта година тресе Европа, читател на Lupa.bg изпрати текст, в който описва как е опитал да стигне до Канада с фалшива виза. Патиланецът съветва читателите ни да не се хващат на опасната игра, която може да им донесе присъда в Централния софийски. Публикуваме текста без редакторска намеса.

Канада – мечта на онези, които искат да са далече от задъхващата се от имигранти Европа, да имат що-годе нормални доходи, относително спокоен живот, време да отгледат децата си на добро място. И да поживеят сред чистота на границата на облагородената дивотия. Канада е красива, голяма, богата, просперираща, зелена, много водна и на няколко места все още почти няма българи. Все магнитчета, които малко по малко те дърпат към Северна Америка, особено ако имаш парче пернишки винкел в главата.  

Така и аз. Преди няколко години, още не бяхме семейни с ЕС, реших, че България тясна е за моя талант и стегнах раницата с надеждата след ден-два да смуча бира край водопада Ниагара. За мой късмет се оказа, че кръвният ми брат живее наоколо, а това не беше случайно.

Сюжетът се организира лесно – той ми изпрати 1500 евро с „Уестър юниън“ и телефонен номер. От другата страна на слушалката вдигна прекрасен човек от голям град с панорама в него, който обеща и срещу споменатата сума ми продаде отлично копие на канадска бизнес виза.

Торонто е мечта за имигрантите

Документът, който се квалифицира като ценни книжа и фалшифицирането му е равно на правенето на пари, трябваше да залепя на страница №9 в задграничния си паспорт и така да мина европейските бариери. В резултат невнятен и подозрителен да кацна в Торонто като …..циганин. Хубавото е, че в цивилизована Канада може да си рус като Памела Андерсън и синеок като Брад Пит – и да се пишеш братовчед на Цар Киро. И хората хващат вяра. А като ром мога да се пиша репресиран от властите у нас, които не ми осигуряват конституционното право на работа и добър живот. Това пък е моят аргумент да поискам да стана канадец.

Жителите на онази наистина голяма земя не работят със стереотипи като „циганинът смърди, краде и от носа му задължително виси сопол“. А и са доверчиви – казваш: Аз съм наследник на преселници от Индиите, и те вярват. Канадци…

Така. Стигнахме до Плевен. В тоя град живее онова добро същество, което ми продаде прекрасно, доколкото незапознатото ми око може да прецени, менте на канадска виза с всичките му атрибути, номера, защитно фолио и прочие. По-късно се оказа, че наистина е било добро, ама мнооого добро копие.

CN tower в Торонто се извисява на 553 м

След няколко срещи, на които обговаряхме само лошия вариант: „Дъниш се, хващат те, лежиш в ареста“, дойде време да приложа наученото на практика. Щастливият развой – властите в Торонто да повярват на версията ми, не се обсъждаше много-много, нещата бяха ясни – аз съм онеправдан циганин, който не може да си намери работа заради мъглявия си индийски произход, кацам без виза в паспорта, която по време на полета ще скъсам и пусна по „канален ред” в тоалетната, и мрънкам само една дума на английски – „рефюджи”, демек, бежанец…

Имам солиден сюжет в главата си като предистория на моето „бягство” от България, даже знаех името на „злия“ полицай от N-ското РПУ, който ката ден ме тормози и топи пред случайно наелия ме работодател, че съм крадец и смърдя. Което пък води до поредното уволнение и нов период на безпаричие. А тези страдания се лекуват от хладните води на Нигара фолс.

Това трябва да научат ченгетата в Торонто при кацането. И да се убедят, че не аз, а някой дух Господен е залепил визата-менте в паспорта ми. Която те, канадците, така и няма да видят, понеже на 10 000 метра височина по маршрута Амстердам-Торонто ще ми се допикае след няколкото чаши вино. В тоалетната ще скъсам цялата страница №9, която ми струва, пардон, струва на брат ми, 1500 евро, и ще я изпратя в небитието. Оттам насетне не знам нищо, аз съм Душко Добродушков от България, който търси спокойствието и уюта на Северна Америка. Благодаря, моля.

Ниагарският водопад е любимо място на туристите от цял свят

Съчинената ми история гласи, че, незнайно и за мен самия как, голяма ромска партия у нас ми е уредила качване в самолета с ментето в тескерето. Веднъж пристигнал на междинната отсечка по маршрута – Холандия, след двудневен престой и тестване на няколко вида марихуана с цветистите имена „Сноу куийн“ и „Хепи стик“ в интересен квартал на Амстердам, трябва да полетя към моята бира на Ниагарския водопад. И към щастието, което, като циганин, тук не получавам в България. А заслужавам, нали?!

Сега назад към реалността – аз съм на летище „София”, купената фалшива виза за Канада дреме в багажа ми, скрита във „Война и мир“. Отделно, в друга страница от книжното тяло на 1-2 том, се мъдри прозрачно фолио, на което се вижда конник с насочено надолу копие на фона на кленови листа, символът на моята мечтана, любена и недолюбена Канада.

Чакам полета за Амдам, както запознатите наричат холандската перла, който е в 6,40 сутринта. Ръцете ми са потни от нерви, а и иначе изглеждам като Гогол под дървото – хич не съм на мястото си. Дано граничните полицаи не ме надушат, моля се наум.

Брат ми звъни: „Спокойно, всичко ще е наред“, а аз, като истински циганин, искам да ударя един ром на екс, щото явно ми предстои сериозно престъпление, за което, току-виж, търкам наровете някоя и друга година. Все още имам джиесем, по някое време от едноседмичния екшън, който ви разказвам, го изхвърлям в един холандски канал.

Какво ми се случи в Амстердам и защо мъжете в Холандия са по-готини от жените – във втората част. В продължението ще прочетете още как се отървах от затвора след седмица арест, в който пих и ядох с оскърбление от затворническата трапеза на нидерландците.