Петко Р. Славейков става жертва на имотна измама

Фрапираща имотна измама, в капана на която попада поетът, публицист и общественик Петко Рачов Славейков, LUPA откри на страниците на септемврийския брой списание „София” от 1980 г. Материалът, озаглавен „Първите адвокати в София”, разказва отдавна забравени истории за видни юристи и поставя под прожектора имена на достойни българи, направили много за столицата и България. Наред с това попадаме и на криминалния сюжет, от който е ощетен Славейков. Насладете се на хубавия текст, написан от Мария Михайлова. 

Министерството на правосъдието се намирало на улица „Витошка” в една ниска двукатна къща. След това се преместило в друга, малко по-голяма сграда с мазе и с три стаи. Едната за господин министъра. Другата за чиновниците. Третата - за архивата. Тази стая била едновременно приемна, кафеджийница и склад. В нея димяло огнище. И там се варяли непрестанно кафета „ала турка” за министъра, за секретаря му и за чиновниците.

Мировият съд се помещавал само в една стая с два прозореца на сегашната ул. „Цар Симеон” и бул. „Георги Димитров” (сега „Мария Луиза”, б.ред.). На това място след време е бил Софийският окръжен съд. Според големия столичен юрист Досю Драганов първите адвокати с редовни права в София били главно гърци и арменци. Петима гърци и седем арменци. Между тях се губели четиримата българи.

Само един от тях всявал респект и сред съдиите, и сред адвокатите. Това бил видинчанинът Илия Цанов - прочут юрист на своето време, либерал и другар на Петко Каравелов и Петко Рачов Славейков. Той притежавал феноменална памет. Познавал римското и османското право. Владеел великолепно девет езика и можел да защищава делата си без помощта на преводач.

Същият този юрист защищавал през лятото на 1876 г. Ботевите четници в Русе, между които Никола Обретенов, Димитър Багряное и другарите им. Когато трябвало да отиде в съда, идвала каляска, запрегната в бели коне, да го вземе. Каляската била съвсем нова, а сбруята на конете - бляскава и скъпа. Кочияшът бил в ливрея; с калцуни, с искрящи копчета. Само един адвокат с огромни доходи можел да си позволи лукса да има собствена каляска, бели коне и слуги.

От Илия Цанов се бояли дори министрите от първия консервативен кабинет на Теодор Бурмов, съставен през юли 1879 г. В него влизали доста юристи. Един от тях бил първият декан на Юридическия факултет в София Марко Балабанов, тогава министър на външните работи в кабинета на Бурмов.

Юрист бил и министърът на финансите Григор Начович от Свищов - една мистериозна личност, която за съжаление все още не е описана в българската литература. „За него, за Григор Начович - разказва Анастас Бендерев - се носеха по онова време всякакви слухове. Че бил ортак с дявола, че търгувал с бели робини, че продал душата си на тартора, че имал тайни публични домове, които командувал, че бил командарин на тайната полиция... Но какво бе истина и какво бълаж, не мога да ви кажа. Тъмна, злокобна личност беше той ... Голям адвокат, който скубеше клиентите си и печелеше делата им ...”

Друг голям юрист в първото правителство на Теодор Бурмов бил доктор Атанасович - човек с големи способности, който се отчаял от правото, станал лекар, после литератор и накрая министър на народното просвещение в княжество България.

Като разлистваме страниците на историята от първите дни на свободата виждаме колко голям е бил напливът на адвокати без дипломи. Някои носели удостоверения от Париж, Лондон, Виена и Букурещ -там уж работили като адвокати. След време излязла наяве прочутата „адвокатска афера” - сдружение на мошеници, които фалшифицирали дипломи и ги продавали на висока цена. За по-голяма авторитетност това сдружение слагало печат „Про ориенте” -значи този е завършил Парижкия университет, но няма право да адвокатствува там, в Париж, а в Ориента ...

Снабдени с тези дипломи, „адвокатите” започвали своята практика. И мнозина от тях усъвършенствували „занаята” като самоуци. Изучавали законите, разпоредбите, четяли редовно „Държавен вестник” и станали големи юристи. Някои натрупали огромно състояние. Имали по десетина къщи и дворни места. Обаче през 1899 г. били разкрити от правителството на юриста д-р Константин Стоилов и изгонени от адвокатската колегия на София. Но те - хитри и изпечени хора, се пръснали из цяла България и успели да хванат отново юздите. Защото през декември 1899 г. правителството на д-р К. Стоилов паднало от власт. Самият той изпаднал в немилост пред монарха Фердинанд. И адвокатите се върнали отново в София да дирят правата си...

През 1879-1881 г. в София се водели много дела - за дворни места, за чифлици и за къщи. Мнозина българи се настанявали в напуснати бейски и арменски къщи и станали техни собственици въз основа на доста съмнителни продавателни и крепостни актове - плащали в брой, без да искат документи за продажбата на къщите. Собствениците вземали парите и заминавали за Цариград, Пловдив, Одрин ...

След време идвали „нови стопани” на къщите. И изгонвали собствениците.

- Ама защо? Ние купихме къщата - викали те.

- Дайте си крепостните актове!

- Нямаме.

- Защо нямате?

- Защото беят не ни даде…

- Да сте искали. Сега напущайте. Ето нашите актове!

Така бил измамен и народният поет Петко Рачов Славейков. Той купил къща на сегашния площад „Славейков” от един бей. Броил парите и се настанил в къщата. Но не взел от нотариуса крепостен акт. След време идва друг човек и се настанява безцеремонно в къщата. Той имал акт ... Трябвало бедният и гладен поет да плаща втори път къщата на новия „стопанин”...

Възрожденецът Хаджи Боне Хаджи Петров - сват на министъра на финансите Григор Начович, бил също изигран от група хитреци - предприемачи гърци, които му ограбили един чифлик и две къщи с фалшиви продавателни актове. Хаджи Петров наел за свой адвокат Илия Цанов, а предприемачите - Марко Балабанов. Заедно с тях действувал и тайният финансов съветник на княз Ал. Батенберг Иван Хаджиенов от Казанлък, аферист и мошеник. Това тъмно сдружение влязло под кожата на Марко Балабанов. И започнало атака срещу Хаджи Петров. След време към това сдружение се присъединил и Григор Начович, който управлявал Министерството на външните работи във втория кабинет на княжество България с министър-председател Митрополит Климент - Васил Друмев.

Юристът Марко Балабанов бил издигнат и просветен. През 1876 г. заедно с Драган Цанков той обикалял кралските дворове на Европа, за да защищава българската кауза след Априлското въстание. Редактирал политическия вестник „ВЕК”, който просъществувал цели четири години. И то под надзора на османската цензура. Написал книгата „Страници от политическото ни възраждане”, в която описва страданията на народа ни и своите тревоги за българщината, за победата на българския народ. А също и за „... невежеството на Европа относно съдбата и качествата на българския народ”. Марко Балабанов бил блестящ стилист и чародей на словото. Той е първият български адвокат, който на стари години се отдал на литературата. След него идва Стоян Михайловски. Марко Балабанов обаче претърпява тежко поражение в съда от юриста Илия Цанов.

Това била най-тежката битка, която водил Илия Цанов. Всъщност това била политическа битка в съда. Зад Илия Цанов стояли либералите. Зад Марко Балабанов - консерваторите. Димитър Греков, министър на правосъдието, бил на страната на консерваторите. Още един опасен и силен враг срещу Илия Цанов. От изхода на делото зависело много: кой ще спечели по-голям авторитет - консерваторите или либералите.

Илия Цанов не чакал враговете му да го нападнат първи. Той започнал с канонада от обвинителни документи против предприемачите-гърци. (Той отишъл в Цариград, направил извлечения от турските полицейски архиви, било чрез подкупи, било чрез свои тайни агенти, на които плащал баснословни суми - всичко от касата на Хаджи Петров. А тя била огромна. Защото и приходите му били огромни. Той имал над 450 декара дворни места в София, плюс седем чифлика около столицата. Един от тях, чифликът „Чардаклия”, бил продаден на княз Батенберг за летен дворец „Враня”)

Снабден с много пари, Илия Цанов извадил преписи от стари „тапии”, канел свидетели, разработил „сценарий” за процеса. Всичко било изпипано до най-малките детайли... На процеса присъствували всички министри, без военния министър генерал Паренсов.

Започнали дебатите. На бавния, спокоен тон на Марко Балабанов отговарял темпераментният, духовит Илия Цанов. Той цитирал римското, османското, французкото, германското, английското право. Цитирал законите на Атина и Букурещ. Цитирал и доказвал правото на своя клиент, който наистина бил ограбен...

Марко Балабанов загубил нервите си. Илия Цанов напротив, колкото по-тежък ставал процесът, толкова по-бодър, по-силен и самоуверен бил. „Той приличаше на яка стомана, на чилик, който колкото повече се нажежава, по-жилав и по-гъвкав става”, го описва съвременникът му Анастас Бендерев. Три дни продължил процесът. Три дни се редували свидетелите от двете страни. И накрая Илия Цанов нанесъл своето последно кроше.

Оттогава всички големи дела били давани на Илия Цанов. Той забогатял много. Имал огромна клиентела. Но вратата му била винаги отворена за поборниците - тях той защищавал без пари. Нещо повече - на свои разноски открил първия старчески дом в София за бедни, изоставени хора, за участници в Априлското въстание. Отделно Цанов давал издръжка на девет бедни панагюрчета и клисурчета, които учели в София. Къщата, в която живеели, била до неговия дом. Всяка събота и неделя те сядали на неговата трапеза - там слушали разговорите на големите, там срещали Петко Каравелов, Петко Р. Славейков, Митрополит Климент, Орошков, генерал Кантакузен, Тодор Бурмов, майор Никифоров - министри от кабинета на Петко Каравелов.

На 29 юни 1884 г., когато Петко Каравелов съставил своя кабинет, за министър на външните работи той поставил своя стар приятел Илия Цанов. Този кабинет просъществувал чак до 9 август 1886 г., когато Анастас Бендерев, майор Груев и другите офицери русофили извършили преврат, свалили княз Батенберг и го пратили в Подгумерския манастир. След преврата идва на власт Стефан Стамболов, който заедно със зетя си подполковник Сава Муткуров от Велико Търново „обявил война” на Илия Цанов и го смазал.

Старческият дом бил разтурен. Питомците от Клисура и Панагюрище се разпръснали. Сам болен, изтощен и гонен от Стамболовата полиция, Илия Цанов заболял тежко. Но продължавал да ходи в съда, защищавал бедните хора без пари.

В ония години всеки адвокат смятал за нужно да си постави фирма пред кантората и пред дома. Тези, които завършвали право в чужбина, слагали още по една фирма - на френски, немски и английски. Само на улица „Позитано” през 1911г. имало 94 адвокати и помощник-адвокати. През 1887 г. с идването на княз Фердинанд в България пристигнали и много юристи-немци, главно виенски възпитаници. Те отворили кантори по главните улици. Станали юрисконсулти на големите немски фирми и банки.

Такива били Йозеф Голдшейн, д-р Краус Милхаузер и д-р Бернард Гросс. Ще бъде интересно да споменем имената на адвокатите в София през 1897 г., взети от „Български Алманах -1897”, издание на Държавната печатница:

Васил Аврамов

Георги Алгънов

Петър Абрашев

Пантелей Баджов

Дим. Баталов

Петър Брайнов

С. Бехчет

Влад. Бошкович

В. Балджиев

Хр. Басманджиев

С.Д. Бобчев

Д-р Вачев

Д. Вълчев

Никола Вардев

К. Василев

Ил. Вълчев

Димитър Греков

Д-р Тодор Гатев

Д.П. Греков

Д-р Голбер

Петър Грудев

Иван Д. Гешев

Д-р Стоян Данев

Този Данев е единственият български политик, който публично признава през 1913 г. в Народното събрание: „Господа, моята политика фалира”.

МАРИЯ МИХАЙЛОВА, сп. „София”, бр. №9, 1980 г.