Писателят-фантаст Николай Светлев пред Lupa.bg: Свети Иван Рилски ни закриля, но ние не се защитаваме, защото не се държим заедно

Актуално интервю
10:20 - 19 Октомври 2021
3976
Писателят-фантаст Николай Светлев пред Lupa.bg: Свети Иван Рилски ни закриля, но ние не се защитаваме, защото не се държим заедно

Николай Светлев е писател, редактор, журналист, любител на риболова, автор на фантастични романи, стихосбирки и книги за риболов. През последните години работи като редактор във в. „Минаха години“ за хората от третата възраст. Фантастичните романи на Николай Светлев от „Трилогия за Доброто и Злото“ -  „Всичкият блясък на Злото“, „Приказка за непобедимото Добро“ и Аз, грешният Иван“ са изградени върху елементи от българската история, фолклор и митология, православното християнство и българското езичество.

Стилът на автора се отличава с наситеност, експресивност и динамика. Романът му „Аз, грешният Иван“ е апокрифно житие за легендарните подвизи, тайните мисии и чудеса на Йоан Рилски Чудотворец, преди да стане светец. Първият тираж на „Аз, грешният Иван” отдавна е изкупен, книгата беше отличена с наградата на публиката „Булгакон” за 2000 г. и бе обявена за най-добра българска фантастична книга за годината. Второто допълнено издание на „Аз, грешният Иван”, което излезе в края на миналата година Николай Светлев е посветил на 1090-годишнината от основаването на Рилския манастир и 550 години от преместването на мощите на  свети Иван Рилски от Велико Търново до Рилската света обител.

Lupa.bg разговаря с писателя за неговите открития, свързани с житието на свети Иван Рилски, смятан за най-великия български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия манастир в България – Рилския, патрон на българските будители и покровител на българските лекари. Светията живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. На 19 октомври Православната църква почита паметта на скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител.

- Г-н Светлев, какво ви провокира да напишете романа за покровителя на българския народ Свети Иван Рилски – „Аз, грешният Иван“?

- Още като бях дете си спомням, че едната ми баба – майката на майка ми, беше силно религиозна. Тя ме водеше на църква и особено тачеше на празниците на Света Богородица и на Свети Иван Рилски. Но не само това е причината да се обърна към вечния небесен покровител на България. Ще ви разкажа накратко предисторията  и как се стигна до написването на романа. Завършил съм инженерство, но съм се посветил на журналистиката. Работих три години по разпределение в един научен институт  и един месец преди да завърша тази моя инженерна сага, отидох на щат във вестник „Машиностроител”. От 11 души кандидати за мястото избраха мен, защото единствен владеех терминологията. Всички останали бяха филолози. Оттам тръгна моят път в журналистиката.

Когато избухна демокрацията бях направил добра кариера в много вестници, в които бях все началник отдел. Само в „Работническо дело“ и после в „Дума“ бях втори заместник-началник. И на 17 май 1990 г. изхвръкнах по собствено и по Продево желание. Моята дума и тази „Дума” не съвпадаха като светоусещане и мироглед. И започнах да наблюдавам процесите, които се развиват. В началото на 90-те написах книгата „Всичкият блясък на Злото”. Тя беше издадена през 1993 г. Това е роман, в който Апокалипсисът започва от България.

- В този свой роман вие предвиждате драматичните събития, които се случиха няколко години по-късно – през бурната 1997 г. – политическа криза и хиперинфлация. През 1993 г. обаче описвате и една друга апокалиптична картина, с която светът и България се сблъскаха през 2020 г. и продължават да се сблъскват. В книгата ви България е представена като страна на всички възможни ужаси, от нея тръгва епидемия, която взима все повече жертви и се разраства до пандемия. Тогава звучеше зловещо нереално. Днес вече е действителност...

- Уви, така се случиха нещата. Във „Всичкият блясък на Злото” трябваше все пак да има и представител на другата страна – на доброто. И като се замислих вкарах в книгата като герой Свети Иван Рилски, защото няма друг олицетворител на доброто за българина в неговата история, в неговата същност, в неговото мислене и подсъзнание. Свети Иван Рилски е част от нашето подсъзнание, ние не го осъзнаваме непрекъснато. Доразвих малко образа на светеца и в следващия си роман – „Приказка за непобедимото Добро“. Така, работейки върху източниците  за Иван Рилски вече събрах страшно много материал, което ми подсказваше, че тук има една голяма загадка върху образа на светеца.

Това, което представя църквата и нейните жития и изследователите и това, което помни народът не е едно и също. И не е еднозначно. Църквата отрича всякакви магически свойства, всякакви екстрасенски и паранормални способности на Свети Иван и ляга върху неговия религиозен устрем. Докато истината е друга – преди да стане светец, той е бил човек. Не се е родил светец. Никой от нас не се е родил светец. И разсъждавайки върху тези неща си казах, че по-сериозно трябва да се отнеса към темата. Затова написах третия роман от трилогията за Доброто и Злото – „Аз, грешният Иван”. Фактически тази книга представлява венец на едно дългогодишно изследване.

Три месеца през 1997 г. бях в Рилския манастир, където четох всякаква възможна литература и исторически сведения, обиколих всички възможни сакрални места, свързани със Свети Иван и открих невероятни неща.

- Това са неща, които църквата не иска да разкрие ли?

- Просто ги е премълчавала. Легендите, които се разказват за Свети Иван Рилски според църквата не са по канона. Книгата се изчерпа много бързо. Както знаете „Аз, грешният Иван” беше отличена с наградата на публиката „Булгакон” за 2000 г. и бе обявена за най-добра българска фантастична книга за годината. Близо 20 години много читатели ме навиваха да я преиздам. По едно време беше стигнала 60-70 лева в антикварните книжарници в интернет, което си е спекула. И затова миналата година успях да издам нов тираж на романа.

- Виждате ли проекция на злото в избухналата пандемия?

- Това е вечният дуализъм. Американците си представяха, че по някакъв начин може да има еднополюсен свят и че земята ще се върти около американския полюс. Но това няма как да се случи, тъй като при само един полюс земята образно казано става неустойчива. Вземете една футболна топка, завъртете я на пръста си и вижте колко време ще стои отгоре. Но ако е между двата пръста, тоест между два полюса и се въртя тя застава в устойчиво положение.

Същото е с доброто и злото. Доброто без злото не може и обратното също, защото иначе те няма как да се познаят. Доброто за лисицата е зло за заека. А що се отнася до сегашната ситуация с пандемията – ние все още не можем да осъзнаем, че това не е непременно човешка работа, не е и Божия.

- Има ли свръхестествена намеса?

- Няма никаква свръхестествена намеса. Всичко е основано на абсолютна човешка глупост.

Формата на коронавируса всички я виждаме. Погледнете под микроскоп поленовия прашец – има абсолютно същата форма. Ние мачкаме пчелите и насекомите. Една от моите представи е, че те като част от биоверигата, не могат да не си взаимодействат много плътно и с човека и с нещата му за храна и т.н. А ние се набъркваме в лоното адово на природата и очакваме, че тя ще бъде благодарна към нас.

Аз като писател-фантаст мога да кажа: представете си, че пчелите имат разумна организация и решат да си го върнат. Как ще се спасят от тези хербициди, с които ги пръскаме? Единствено като изтребят врага си. Тръгват пчелите да спасяват своя вид, защото нашият вид свирепо ги застрашава. 

Прилепите какво ядат – насекоми, в това число и пчели. А китайците пък ядат полусурови прилепи. Е, защо коронавирусът има такъв вид, какъвто има и поленовият прашец? Може да е случайно съвпадение, но обикновено случайни неща в природата няма. Не съм научен работник и не претендирам, че знам отговорите, но фантазията ми щрака яко. Външно като видиш нещо, вътрешно започваш да го анализираш, но в случая нека да кажат учените. Аз контактувам с екстрасенси и чудотворци в България и искам да ви кажа, че от 1000 двама са читави. Останалите са шарлатани. Но читавите виждат някои интересни неща около пандемията.

Ще ви дам пример с житото. Радиестезистът Иван Димитров от Еленския Балкан, който построи там параклис в чест на свети Иван Рилски, мери с махало. Когато избухна пандемията той ми се обади и ми каза, че по енергетичен път с махалото е установил, че вибрацията на коронавируса е идентична с вибрацията на излъчване на  житото и лимеца, който е всъщност диво жито.

Погледнато под микроскоп формата на коронавируса наподобява формата на поленовия прашец 

- Какво ще рече това?

- Това ще рече, че ако пиеш отвара от жито, житна вода, ти създаваш антитела срещу това живо същество, което иска да те атакува. Аз все пак съм инженер по образование и търся логиката на нещата по някакъв начин, иначе другото е субективна вяра. Според Иван Димитров житото ще избави човечеството и спасението тръгва от България. Достатъчно е за профилактика всеки един от нас два месеца да включи в менюто си за деня 100 грама варено жито, сварено в два литра вода, която също трябва да се изпие. Същият човек ми каза, че хора, развили вече симптоми може да разчитат, освен на медицината и на отвара от жълта иглика.

- Да се върнем на Свети Иван Рилски. Защитава ли ни светецът от злини и днес?

- Народът ни е избран. Тази България е 13-тата. Свети Иван Рилски не е от славянски произход, той е син на българския държавно-творчески народ, а не на славянската паплач. Защото не е едно и също. Ако славяните са били толкова организирани са щели да направят тук държава на славянските племена. Идват нашествениците българи отвън и ги строяват на бърза ръка, правят победоносна империя заедно с тях, не въпреки тях. Свети Иван Рилски, Боян Магесник, Василий Врач, поп Богомил - всички са от една епоха. Това е епохата на политическото приемане на християнската религия.

Затова изникват веднага ереси и такива като свети Иван Рилски, който е чистият поддръжник на вярата, пропагандирана не от кой да е, а от Лествицата на свети Йоан Лествичник – това е най-чистото източноправославно учение, което в момента е загърбено. В моя роман са разказани тези неща.

Само ще спомена, че преди време видях древен препис на тази книга в Кокалянския манастир и снимах някои страници с фотоапарат „Киев“. И когато се прояви лентата, за да се напечатат фотографиите се оказа, че там всичко е черно – няма заснето нищо. За мен това е паранормално явление.

Ето и още един пример. Преди време водих една „грешница” в Рилския манастир, но светецът не я пусна да влезе. Спъна я и я закова на вратата и тя не можеше да мръдне напред. Скъса се да реве тази жена. Питате дали Свети Иван Рилски бди над нас. Но той не само бди, но и наказва. Казах на дамата, че първо трябва да отидем в неговата църква да запалим по една свещ и да се поклоним. Дамата бе по-артистична и богата и каза, че първо ще отиде в ресторанта. Тя си пийна порядъчно и след това като отидохме в манастира светецът не е я пусна вътре и тя наистина не можеше да мръдне.

Светецът ни защитава, но ние не се защитаваме, защото не се държим заедно.

Неговият дух обикаля, често напуска България, ходи по Египет, по други страни, за да оправя нашите бакии. Защото тук има намеси, които са от друго естество и в исторически план. Нещата, които са се развивали с неговите мощи също са много интересни. Дори геополитически съображения има за разнасянето на мощите на Свети Иван насам натам и особено на неговата десница, дарена преди векове на Русия. Десницата му се намира сега на остров Тинос в Гърция. Имаше един филм на БНТ, посветен на десницата на свети Иван Рилски и в него се твърдеше, че тя била дадена на гърците по време на Октомврийската революция, защото избягали благородници от Русия  успели да я спасят и да я донесат на гръцките острови. Пълна измислица.

 

* Бестселърът на Николай Светлев „Аз, грешният Иван“ може да бъде закупен лично от автора, като му пишете на имейл адрес veltevs@yahoo.com или го потърсите на телефон 0887 187 774.