Писателят Христо Стоянов: Черно БВМ уби жена пред очите ми

За нов ужас на пътя, завършил с фатален край в Ботевград разказа писателят Христо Стоянов. Във фейсбук профила си той описа шокиращи детайли за убита пред очите му жена от "летящо по пътя БМВ".

Ето как разказа за трагедията Стоянов в мрежата: 

"Днес пред очите ми убиха жена. В Ботевград. На излизане от града спирам на пешеходна пътека. Давам път на жена. Сигурно е искала да се прибере, напазарувала е, ще приготви вечеря - дали не се подаваше франзела от чантата. Дори ми кимна, усмихна се и... прекрачи в смъртта. Черно БМВ по другото платно. Вече съжалявам, че съм й дал път.

Иска ми се да върна няколко секунди назад, да не й давам път, да се превърна в онази стена от арогантност и самодоволство, които ще й попречат да нагази в смъртта. Но те прекрачва, БМВ то лети. Удря я с левия фар, тя изхвръква и не знае, че ще вечеря с Бог тази вечер. Фарът я изхвърля нагоре, тя се опитва да литне към Бог, но се сеща, че я чакат вкъщи и пада върху капака, после пак излита...

И чак когато се удря в стъклото на БМВ-то то спира. Не от спирачките, а от нея. Тя се претъркулва и попада под колелата. Събират се хора. Спирам, давам аварийни... И никой, ама никой от насъбралите се не иска да свидетелства. От трийсетината сеирджии. Ни-кой... Абсолютно никой. Изчаквам полицаите, линейката отнася... И виждам как трийсетина мъртъвци се прибират вкъщи, за да разкажат... А после лягат и със сигурност не сънуват. Защото те живеят във сън и се събуждат, за да заспят...", гласи поста на Стоянов, под който се завихря за минути истинска вълна от реакции.

В един от многобройните коментари под поста на писателя, негов познат описва аналогичен случай отпреди три дни, само че от столичната улица "Раковски":

"Христо, ще разкажа подобна история, но от друг ракурс, при това напълно истинска от преди три дни. Пред дома, където живея на ул. "Г. С. Раковски" в София има повдигната пешеходна пътека. Аз стоях на единия тротоар, а на отсрещния жена на около тридесет години с разкошна бяла рокля с дантели ровеше задълбочено в телефона си, поставила леко единия крак на пешеходната пътека.

Бял лек автомобил, правещ ляв завой спря пред пътеката, до жената. Тя изобщо не го погледна и продължи да търси нещо на екрана на телефона. Чу се калаксон, ала госпожата не го отрази и само леко пристъпи напред. Последва втори звуков сигнал от колата и през отворения прозорец долетя гласа на шофьора: "Хайде минавай!".

Кокетната госпожа не реагира, а продължи да отмята с пръста по екрана. Водачът подаде газ и машината тръгна. Тогава въпросната персона от тротоара също реши да пресича без даже да отдели поглед от телефона си. Последва скърцане на спирачки и от сваленото стъкло на автомобила долетя грозна псувня.

Дамата се обърна леко, погледна бялата си рокля, която бе опряла бронята на колата и изкрещя:" Простак! Аз имам предимство". След това продължи към тротоара, на който бях аз, забила отново поглед в устройството, което държеше. Явно госпожата знаеше своите права, защото сигурно на екрана и се бе появил Бог. Линейката на "Бърза помощ" навярно щеше да закъснее поне с 15 минути.", завършва картината.