Писма, портрети и емоционални писания за лидера – новите оръжия в кампанията на БСП

Автор: Валентин Иванов-Кардамски

Традиционно с наближаването на избори у нас се навъждат и избуяват всякакви политически мислители, анализатори и фалшиви синтезатори. Започва едно голямо тълкуване с напъване за ходовете на партиите и техните лидери. Напъването е тъй голямо, че аха и ще се пукне. И ако досега беше характерно да венцеславят по най-безсрамен начин Бойко Борисов, от известно време е модерно да сипят същия изкуствен елей върху главата на Корнелия Нинова.

Видно е, че това е новият курс в кампанията на столетницата. За сефте и там партийната пара ще се похарчи с фокус само върху председателката, оправяйки кривиците в публичния й образ. Явно ръководството е единно в мнението си, че няма нужда да се прокламират лицата в листите на БСП, нито пък левите послания и предложения за справяне с кризата след пандемията. Ще се инвестира само в материали и снимки на лидера. И в това левицата ще изкопира ГЕРБ.

И за неполитически въоръжено око е видно, че епицентрално се разпространяват писма, психопортрети и емоционални писания за Нинова, представящи я в ролята на първи държавник, дипломат и полиглот, признат от свои и чужди. Нямам представа, дали й е приятно, но със сигурност тези новопроизведени аеди, пеещи несъществуващи епоси за председателката на БСП, по-скоро я окарикатуряват, отколкото да я героизират. Да не говорим за алюзията с други времена и култове. Те издават тежък комплекс и подчертават още повече пукнатините в кандидат-премиерския образ на Нинова. Очевидно не си дават сметка, че този словесен разгул ще се отрази не само на нейното реноме, но и на лявата партия.

Изчетох писмото на онзи, надявам се, съществуващ българин в Париж. Малко ми стана неудобно за Нинова, защото да й приписват недоказани качества е несправедливо. Дни по-късно в друго писание беше публикувано, че „Корнелия Нинова придвижва идеологически БСП от крайното Ляво към Центъра и се стреми да постигне златната среда в политическия спектър“. Пишещият онези редове се определя като „умерено консервативен десен човек“, според който „точно това показват действията, а не просто думите й (на Нинова), в последните 5 години“. Пак според автора, „днес БСП е съвсем прилична, класическа лява партия“.

Тук нещата загрубяват и си дадох сметка, че тези аеди, докато пеят за „героизма“ на председателката на левицата, са готови да минат без проблем през унизяването на водената от нея партия. Констатацията, че благодарение на действията на Нинова, БСП се е отдалечила от левите си ценности и е заела място в политическия център е тежка присъда за Корнелия, а не признание, още по-малко е комплимент. Чудно е как анализаторката, наблюдавайки петгодишната работа на Нинова, не забеляза, че нейният устрем е в друга посока - към консервативните и традиционни национални ценности. Към една ниша на националистите и популистите, в която БСП никога няма да бъде припозната като автентична, тъкмо заради нейните история и политическа идеология. Затова и влиянието на БСП се топи катастрофално.

Ако Корнелия беше повела БСП към центъра, щеше да може да говори с всички останали политически анти-ГЕРБ играчи, да сглоби коалиция срещу статуквото, да увлече недоволните, младите и средната класа и... да спечели изборите!

Повече от притеснително е убеждението в консервативните десни представители у нас, че председателката на левицата е променила идеологическия курс на столетницата към политическия център, защото натам отдавна се е запътила ГЕРБ след като реализира не една и две леви политики. В този смисъл, вероятността да вземат да се припознаят и да се коалират е повече от реалистична.

Опорните точки от „Позитано“ 20 прозират и зад друг извод на анализаторката. По думите й: „Всички вътрешни елементи в столетницата, работещи за коалиция с ГЕРБ, бяха неутрализирани, вкл. хайверената левица от ПЕС. Членовете на този вътрешен клуб в БСП направиха и невъзможното, за да разкъсат партията отвътре и ще продължават да го правят до последен дъх.“ Дамата поразително повтаря тези на Корнелия, демонизиращи редица социалисти в БСП. На двете бих препоръчал малко да се поуспокоят, да поемат дъх и да се замислят какво ще отговорят на въпроса – като са искали предшествениците на Нинова да се коалират с ГЕРБ, защо не са го направили, след като са имали всички възможности?

Но, нищо ново под слънцето! И тази кампания ще мине под знака на разграничването на БСП от европейската левица. Не знам само ще последваме ли Орбан? Той скоро ще е в друга политическа група в ЕП, понеже най-накрая дори на ЕНП стигнаха сили да го изхвърли от редиците си.

Повече от тъжно е БСП да бъде свързвана от българските граждани през последните пет години само с вътрешните си проблеми. За пореден път и в тази кампания няма да чуем мечтата от ляво за истински социални политики, или разказ как да се изправи България след кризата. И Корнелия Нинова, и нейните приближени трябва да разберат веднъж завинаги, че една партия прилича на голямо семейство. То трябва да излъчва общност, единство и сила, независимо дали има вътрешни спорове. Доверието в семействата, в които единият непрекъснато крещи в истерия и разправя на всеослушание колко лоши са другите, намалява и накрая се стопява. Същото се случва и с партиите. А резултатът се вижда на избори.

* Коментарът на пиар експерта и политически анализатор Валентин Иванов-Кардамски е от фейсбук