Почина Никола Балабанов

Почина Никола Балабанов, дългогодишен директор на водещи печатници и отдаден на развитието на българската полиграфия специалист. Поклонението ще се извърши на 21.10.2023 г., събота, от 12,00 ч. в Ритуалната зала на Централните Софийски гробища.

Никола Балабанов е роден на 25 март 1931 г. След завършване на средното си образование, през 1954 г. започва работа като ецер (специфична длъжност в полиграфията — б.р.) в Държавната печатница, като едновременно с това учи задочно и в ХТИ — София. След завършване на висшето си образование през 1963 г. започва работа като началник на заводската лаборатория в ДПК „Д. Благоев“. В периода 1965–1968 г. работи като началник отдел „Технически“ в Комбината, след което е назначен на длъжността заместник директор по ПТВ. Като такъв работи до 1976 г. От 1976 г. до 1982 г. е на работа в печатница „Балкан“, където заема длъжността „Директор“.

През февруари 1982 г. Никола Балабанов е назначен за директор на ДПК „Д. Благоев“ и като такъв работи до навършване на пенсионната си възраст през септември 1995 г.

С неговото име са свързани разширяването и модернизацията на Комбината. Автор е на нови идеи и рационализации, някои от които и сега действат. В периода на трудовата си дейност е награждаван с
различни държавни отличия. Носител е на званието „Заслужил полиграфист“, награден е с Орден „Кирил и Методий“, „Орден на труда“ — сребърен, Орден „Червено знаме“ и други.

“Откритието на Гутенберг е едно от най-важните за човечеството. Библията, отпечатана чрез него, е книгата с най-голям тираж в света. Това откритие функционира и по мое мнение има бъдеще. Трудно е да си представим човечеството без печат, без книги. Те са нужни и за образование, и за управление и за функционирането на всички други дейности. Не виждам опасност от изчезване на печата. Безспорно той ще се видоизменя, но ще го има”, казва в интервю преди две години Балабанов, който е историята на печатарската индустрия в България.

По време на дългия си стаж в печатници Никола Балабанов е преживял истински технологични революции.

Като най-значими определя навлизането на офсетовия печат и на електронния набор. От 1976 до 1982 г. той е директор на печатница “Балкан”. Когато през 1982 г. оглавил Полиграфическия комбинат “Димитър Благоев” заварил пет вида печат. Имало ръчен набор, помни словослагателите, които подреждали всяка буквичка поотделно. След това от САЩ купуват линотипни машини и създават най-модерния линотипен цех, където се отливали буквени редове с определена дължина, като се осигурявал бърз набор и лесно подреждане на страниците. Имало и монотипни наборни машини. Тази технология използвала устройство за перфориране на хартиена лента и апарат, отливащ буквите по зададените от лентата перфорации.

Четвъртият вид бил т.нар фотонабор, при който текстът се набирал на клавиатура, след това се създавала перфокарта, тя се преснимала и се вадел отпечатък.

После идва революцията — навлизането на цифровите технологии и електронния набор, който днес владее индустрията.

В Полиграфическия комбинат се печатал органът на партията “Работническо дело”, наред с други издания от онова време - “Отечествен фронт”, “Народна младеж”, “Стършел” и мн. др. По онова време вестниците излизат в огромни за мащабите на страната ни тиражи — само официозът на БКП се печата в умопомрачителния тираж от 800 000 бройки.

“Не съм имал усещане за намеса. Имаше Комитет по печата, който ръководеше печатниците. Той спускаше задачи, планове”, казва инж. Балабанов. След това се усмихва. “Когато ме назначиха за директор на Полиграфическия комбинат, ми казаха:

“Внимавай! Има “Работническо дело”, има Балабанов. Няма “Работническо дело”, няма Балабанов. Отваряй си очите”. 

И той внимавал. Държал да бъде информиран за всяка промяна, за всеки проблем, за най-дребните неща. Живеел с работата си. Така дочакал 1989 г. 

Вълнуващи са спомените му и за раждането на свободната преса.

“Имаше решение на Кръглата маса да започне да излиза вестник на опозицията. Валентин Караманчев, който беше председател на ДТСО „Българска книга и печат“ и кандидат-член на ЦК на БКП ме извика. От едната страна — представителите на демократичните сили, от другата страна — аз. Караманчев каза, че са се разбрали да има вестник на демократичните сили.

Тогавашният министър-председател Андрей Луканов казал: “Действайте!”.

Представителите на демократите били много възторжени и някои от тях искали още на следващия ден да печатат. Но Пламен Даракчиев, един от основателите на КТ ”Подкрепа”, който работел като журналист във в. “Народна младеж”, бил гласът на разума и казал, че все още не са готови. “Казах им: Вие няма да правите многотиражка, а сериозен ежедневник. Трябва да сте подготвени с материали, за да не спре вестникът”, разказва Балабанов пред “Труд”.

След 2 седмици се родил в. “Демокрация”

с главен редактор Йордан Василев. Никола Балабанов си спомня с добро чувство за него. “Разбирахме се, добър човек беше. Викаше ми “Инженере”. Помня го с човещината му”. И илюстрира това си мнение със следната случка. За в. “Демокрация” била изпратена хартия от чужбина, която се съхранявала в комбината. Никой не можел да вземе лист от нея без знанието на Йордан Василев. В един момент обаче свършила хартията за в. “Дума” (орган на социалистическата партия — б.р.). Тогава Василев поискал среща с директора на Полиграфията и му казал: “Инженере, няма да оставим в. “Дума” да не излезе”. Разрешил отпускането на хартия

и следващият брой на в. “Дума” бил отпечатан на хартията за в. “Демокрация”.

Инженер Балабанов е горд, че нито едно издание не е било спряно по негово време по производствени причини. “Не допуснахме и в най-сложните времена България да остане без вестници.”, спомня си човекът, който е видял раждането и умирането на стотици вестници и списания, създаването на пресгрупи и появата на таблоидите.

Поклон пред паметта му!