Почитаме паметта на св. цар Борис-Михаил , един от най-големите европейски държавници

На 2 май Българската православна църква почита паметта на един от най-значимите държавници в европейската история – св. цар Борис-Михаил. Неговото дело не е просто религиозен акт, а стратегически избор, който полага основите на българската народност, култура и държавност.

Борис I застава начело на България през 852 г. в период на големи геополитически промени. Държавата е разкъсвана между езическите традиции на прабългари и славяни, а на международната сцена е притисната между двата големи центъра на силата – Рим и Константинопол.

Борис осъзнава, че за да бъде България равноправен партньор в средновековна Европа, тя трябва да приеме християнството. След серия от военни сблъсъци и дипломатически маневри, през 864 г. той приема светото кръщение от византийски духовници. Негов кръстник става самият император Михаил III, чието име Борис приема като свое второ име.

Най-голямото изпитание пред Борис-Михаил е извоюването на църковна независимост. След като умело лавира между папата и патриарха, през 870 г. той успява да издейства автономия за Българската църква.

Следващата му мъдра стъпка е приемането на учениците на св. Кирил и св. Методий през 886 г. Чрез създаването на книжовните школи в Плиска и Охрид, Борис превръща славянския език в официален държавен и църковен език. Така той спасява делото на солунските братя и превръща България в културно огнище на целия славянски свят.

През 889 г. Борис доброволно се отказва от престола и се оттегля в манастир, като прекарва времето си в молитви и книжовност. Когато обаче първородният му син Владимир-Расате се опитва да върне езичеството, старият владетел напуска манастира, сваля сина си от власт, ослепява го и възкачва на престола по-малкия си син – Симеон Велики. С това той гарантира необратимостта на християнския път.

Борис-Михаил завършва земния си път като монах на 2 май 907 г.

 Българската църква почита светия цар на деня на неговото успение – 2 май. Празникът е символ на духовното просвещение и националното единство. Още в ранното Средновековие той е канонизиран за светец и равноапостол заради огромните му заслуги към вярата.

 На този ден празнуват всички, които носят имената Борис, Борислав, Борислава, Боряна, Борил. Името Борис има древен корен, който често се свързва с понятието за „борба“ или „барс“ (снежен леопард), но в християнския контекст то става символ на волята да победиш тъмнината на невежеството.

 „Този благочестив цар беше за своя народ като нов Мойсей, който го изведе от египетското мракобесие на езичеството.“ – из житието на св. цар Борис.