Почитаме Света Марина

На 17 юли православната църква почита Света великомъченица Марина – една от най-тачените светици в християнската традиция. Родена в Антиохия Писидийска, тя приема християнската вяра въпреки езическото си семейство и загива мъченически едва на 16-годишна възраст.

В българския фолклор обаче Света Марина е известна най-вече като Огнена Марина – повелителка на огъня и закрилница на нивите, реколтата и земеделския труд. Народните вярвания я свързват със стихиите и я почитат като пазителка от пожари, гръмотевици и природни бедствия.

Празникът ѝ се отбелязва в края на т.нар. Горещници – три последователни дни, които според народния календар са сред най-топлите в годината. Смята се, че през този период огънят има особена сила, затова хората избягвали тежка работа на полето и не започвали нови дейности, за да не си навлекат нещастие.

Един от най-разпространените обичаи на Огнена Марина е паленето на ритуален огън. В много краища на страната хората прескачали пламъците за здраве, късмет и предпазване от болести. От свещения огън се вземала жарава, с която се палело домашното огнище, за да носи благополучие на семейството през цялата година.

Според старите поверия именно около празника на Света Марина водата също придобива лечебна сила. Вярвало се, че къпането в извори, реки или минерални води в тези дни предпазва от болести и носи здраве през цялата година.

С Огнена Марина започвал и периодът на летните седенки – време за срещи на младите хора, песни, веселие и любовни наричания, които според народните вярвания можели да помогнат за намирането на избраник.

На 17 юли имен ден празнуват всички, които носят имената Марин, Марина, Маринела, Маринка, Маринел и техните производни.