Погребението на цар Фердинанд в България не е опит за реабилитация на грешките му, а жест на хуманност (ОБЗОР+СНИМКИ)

Симеон II очаква булевард да носи името на дядо му

Политика
18:25 - 29 Май 2024
6627
Погребението на цар Фердинанд в България не е опит за реабилитация на грешките му, а жест на хуманност (ОБЗОР+СНИМКИ)

"Този жест да се върне цар Фердинанд в България го намирам като нещо, което сочи към друго виждане и друг прочит на историята", заяви Симеон Сакскобургготски пред медиите в царския дворец „Врана“ в София. 

Тленните останки на неговия дядо - цар Фердинанд I пристигнаха днес в София. Те бяха транспортирани от Германия до България с военен самолет "Спартан" съгласно приетото решение на Министерския съвет. Ковчегът с тленните му останки беше положен в централното фоайе на царския дворец „Врана“ в столицата.

По молба на цар Симеон II и на неговото семейство тленните останки ще намерят последен покой в криптата на двореца „Врана“.

"Преди всичко съм благодарен за всичко това, защото това е за нашата история на България. Това също показва, че ние си уважаваме миналото, както другите народи и признаваме и зачитаме заслугите на нашите владетели", каза той.

Сакскобургготски обясни, че е факт, че тленните останки са в България, благодарение на труда на толкова много хора. Мисля, че това е сигнал към нашето настояще. Трябва да сме обединени, защото тогава можем да постигнем много, обясни той.

Цар Фердинанд I умира на 10 септември 1948 г. в град Кобург, Германия, на 87-годишна възраст. Първият цар от Третото българско царство, управлявал най-дълго, лежи оттогава непогребан в криптата на църквата "Св. Августин".

"Любопитното е, че германците поискаха да остане червеният саркофаг там", добави Симеон Сакскобургготски. По думите му би било добре да се лансира идеята да се кръсти булевард на името на цар Фердинанд.

От смъртта си през 1948 г. цар Фердинанд почива в криптата на църквата „Св. Августин“ в град Кобург, провинция Бавария. Като почетен гражданин и любимец на местното население, в понеделник ковчегът му бе изложен за поклонение на гражданите, а вечерта бе отслужена тържествена литургия в чест на неговото окончателно отпътуване от града.

Около 14:00 часа самолетът кацна на летище София. Шестима гвардейци изнесоха ковчега, покрит с личния щандарт на бившия монарх, и минавайки през гвардейски шпалир, го натовариха в траурен автомобил.

В 15:00 часа от официалния вход на парка към двореца „Врана“ потегли траурното шествие, водено от оркестъра на Националната гвардейска част и православен свещеник, следвани от катафалката, с караул от четирима гвардейци.

След тях вървяха внуците на покойния, князете Кирил Преславски и Константин-Асен Видински, членове и близки на царското семейство, граждани. По централната алея бяха оформили шпалир младежи и девойки от родолюбиви организации и студенти, които след подминаване на автомобила се присъединяваха към шествието.

Преди последната отсечка осем гвардейци поеха царския ковчег на рамо и през шпалир от свои колеги отнесоха тялото пред входа на двореца, където ги очакваха цар Симеон II и царица Маргарита, членове на тяхното семейство, както и официални лица, сред които Васил Терзиев, кмет на София, заместник министър на отбраната Иван Пейков, академик Юлиан Ревалски, председател на БАН, Христо Григоров, председател на БЧК, евродепутатите д-р Андрей Ковачев, Андрей Новаков, народните представители Даниел Митов, Тома Биков, д-р Петър Николов, Радомир Чолаков, д-р Йордан Цонев, бившият президент Росен Плевнелиев, Миглена Кунева, заместник- началникът на отбраната генерал-лейтенант Михаил Попов, духовните лица Белоградчишки епископ Поликарп, първи викарий на Вдовстващия софийски митрополитски престол, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия и много други.

Венци поднесоха министърът на отбраната, председателят на БАН, кметът на Столична община, Министерство на външните работи, Никола Минчев, зам.-председател на Народното събрание, Росица Кирова, временно изпълняваща длъжността Председател на НС, Лили Иванова, Главно мюфтийство на мюсюлманското изповедание в Република България, ПГ ГЕРБ-СДС, ПП ДПС, УниБИТ, Националната спортна академия „Васил Левски“, Суверенния Малтийски орден.

Осемте гвардейци, носещи ковчега на покойния цар, обърнати на изток и застанали мирно, както и смълчаното множество, изслушаха изпълнението на първия ни национален химн „Шуми Марица“ и под звуците на Траурния марш внесоха тялото по стълбите в Централното фоайе.

Ковчегът бе положен в центъра, около него застанаха на пост четирима гвардейци, а роднините и гостите заеха места наоколо. Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний отслужи кратък заупокой, при мелодичния музикален фон на 21 хористи от катедралата „Св. Неделя“. Присъстващият апостолически нунций в България, архиепископ Лучано Суриани, също отслужи кратък заупокой по западен обряд.

Пред саркофага на цар Фердинанд бяха поставени част от неговите отличия: княжеската и царската му колодка с ордени, звездите на двата най-високи български царски ордена – Св. Св. Кирил и Методий и Ордена за храброст, както и фелдмаршалския му жезъл. Цар Фердинанд е единственият български фелдмаршал.

След кратко прощаване на семейството и официалните лица в тесен кръг, стотиците присъстващи граждани бяха поканени в двореца, за да отдадат почит пред ковчега на покойния цар Фердинанд.

Основни подробности от протокола:

· Гвардейският оркестър върви пред катафалката /лафета/, зад него се носи кръстът, следван от духовно лице, а зад катафалката вървят опечалените;

· Никой освен покойният не преминава през шпалира от гвардейци;

· Внасянето на ковчега става с краката напред, а при четенето на молитвите покойният се обръща с глава на изток;

· При опело на лица от висок ранг край ковчега застават под караул четирима гвардейци, обърнати с лице един към друг;

· В краката на покойния на нарочна възглавничка се поставят най-високите му отличия;

· Класическата форма на облекло за такива случаи е „пълен траур“: черен костюм и обувки, бяла риза, черна вратовръзка за мъжете, за жените – черна рокля, черни чорапи, черни обувки, бе екстравагантни бижута. Разрешени са миниатюри на ордени.

По време на поклонението в Орденската зала на двореца директорът на Фонд „Цар Борис и Царица Йоанна“, доц. Ивайло Шалафов, и председателят на Историческото общество на Фонда, проф. Петър Стоянович, направиха изявление пред медиите и отговаряха на въпроси на журналисти.

В залата бяха показани и лични документи от архива на цар Фердинанд: паспортът, с който пристига в  България през 1887 г., документите, с които осъществява своите научни пътувания в Южна Америка и Африка, както и последната му лична карта, издадена от американските окупационни власти в Германия през 1946 г.

От Фонд „Цар Борис и Царица Йоанна“ заявиха, че днес българската държава и нация дадоха знак за единство и благородство, отдавайки почит към един от своите най-дълго управлявали държавни глави. 

Усилията и надеждите на няколко инициативни комитети за пренасяне на тленните останки през годините днес най-сетне имаха успешен резултат.

Историкът проф. Петър Стоянович изтъкна, че оценката за личността и делото на цар Фердинанд не е безспорна, но е безспорна решаващата му роля за модернизацията на България. Погребението на монарха във втората му родина не е опит нито за възхвала на успехите, нито за реабилитация на грешките му, а жест на хуманност и благородство.

Цар Фердинанд е един от онези, които най-силно се нуждаят от обективна и надпартийна оценка на живота и делото им, която – надяваме се – няма да закъснее.

Днес показахме пред света едно достойно европейско лице на нашата държава, нека оставим историческите оценки на експертите, които да направят проучване на базата на факти и документи и без конюнктурни пристрастия, отбелязаха от Фонд „Цар Борис и Царица Йоанна“.

 
Симеон II помоли българските власти да разрешат тленните останки на цар Фердинанд да бъдат транпортирани в България и той да бъде погребан на българска земя.

Походният саркофаг на цар Фердинанд почива в криптата на църквата „Св. Августин“ в град Кобург (провинция Бавария) от 1948 до 2024 г. Той е разположен пред мраморните надгробни статуи на баща си Август принц Сакс-Кобургски и Готски и принцеса Клементина Орлеанска (дъщеря на френския крал Луи Филип).

Погребението му в България през всичките десетилетия е било невъзможно поради външно- и вътрешнополитически причини и сложното международно положение. Това обстоятелство е преодоляно днес, когато България е пълноправен член на ЕС и светът се стреми да гледа към общото си бъдеще, а не към разделенията на миналото.

„Милата ми България“ е споменавана многократно от боледуващия цар Фердинанд, преди да си напусне този свят. Днес това негово желание най-сетне е изпълнено.

По решение на службата за паметниците на културата на гр. Кобург червеният (походен) саркофаг остава в криптата, защото междувременно се е превърнал в част от историческия интериор на църквата и ще носи спомена за високо уважавания сред своите съграждани български цар. В криптата на „Врана“ ковчегът на цар Фердинанд ще бъде положен в нов саркофаг, изграден от тъмночервен мрамор.

Пренасянето на тленните останки на цар Фердинанд е по инициатива на цар Симеон и княгиня Мария Луиза и осъществено от техни пълномощници.

"Преговорите и подготовката по пренасянето продължават около шест месеца, с различна интензивност, като за финалната фаза дължим особена благодарност на Министерство на отбраната и Министерство на външните работи", споделиха от Фонд „Цар Борис и Царица Йоанна“, чийто почетен председател е Симеон II.

"Дължим признателност на Народното събрание, на Президента на Републиката и на Светия Синод, които взеха делото присърце, както и на Министерски съвет, който прие историческия момент без възражения. На 30 май царското семейство ще положи ковчега на цар Фердинанд в саркофага му в криптата на „Врана“ в тесен кръг. След завършването на санирането на двореца „Врана“ посещенията в криптата ще станат част от графика на посещения в музея.