ПОКЛОН: Величко Минеков и златната следа в изкуство (СНИМКИ)

Скулпторът проф. Величко Минеков, който почина на 93-годишна възраст, ще запише името си със златни букви в българското изкуство. По ирония на съдбата той си отиде точно в деня, в който синът му Велислав Минеков встъпи за втори път в длъжност като служебен министър на културата.

Известен е с монументалната си пластика - цял живот работи с двете си ръце и вае скулптори, чиито размери надхвърлят в пъти реалните образи. Трудът му бе къртовски, а талантът - фин.

Ръцете на проф. Минеков "вдъхнаха живот" на някои от най-емблематичните статуи и паметници, покрай които много от нас минават всеки ден. Най-популярните от тях вероятно са двата лъва, пазещи Съдебната палата на столичния бул. "Витоша". Приживе той не се пазеше да отговаря на критиките, че е сгрешил походката на символите на нацията ни.

Двата лъва символизират важността и авторитета, какъвто би трябвало да притежава институцията на съдебната власт. Двете статуи са поставени пред входа в поза „пасант“ (ходейки) и гледат в различни посоки, пазейки храма на Темида зад гърба си.
 
Величко Минеков е автор и на някои от статуите на спортисти, разположени около Националния стадион "Васил Левски".

Негово дело е и паметника на Съединението в Пловдив, на декоративна пластична стена и бюст на Людмила Живкова, на премахнатия по-късно бюст на Тодор Живков в Правец.

Скулпторът е изваял и монументалната статуя на мемориала „Хан Аспарух“ в Добрич.

Минеков работи в областта на скулптурния портрет, фигуралната композиция, монументалната, монументално-декоративна скулптура и малката пластика. Създава типизирани образи на българки, свързани със земята, селския бит, борбите в историята на народа.

Негови творби се намират в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“, варненската градска художествена галерия „Борис Георгиев“, художествената галерия „Станислав_Доспевски“ в Пазарджик и др.

Величко Минеков е роден на 13 октомври 1928 г. в пазарджишкото село Мало Конаре. Учи в ВИИИ "Николай Павлович“ в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 г. в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев. Става член на БКП от 1959 г.

От 1964 г. е преподавател по скулптура в Националната художествена академия. Става професор през 1975 г. Следващата година е избран за ректор на Академията, като заема поста до 1983 г. По-късно преподава във Великотърновския университет.

Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев. От 1976 г. е зам.-председател на СБХ.