Правото говори: Има ли македонски език?

Има ли македонски език или как е разписана северномакедонската книжовна норма? Въпрос, който в годините все повече се задълбочава и въпреки по-интензивното му обсъждане, отговорът му сякаш изглежда все по-труден и без консенсус. Само за последния месец и в България, и в Северна Македония се чуха мнения на експерти, езиковеди и политици и така разговорът по темата пое в нова посока – спор: има ли македонски или той е разновидност на българския език?

Какви са фактите от историята и как законът определя признаването на език? Отговорите за "Правен свят" дадоха историкът Кирил Илиев от Института по балканистика към БАН и юристът Станислав Станев, доктор по международно право.

Г-н Илиев, през последните седмици станахме свидетели на продължението по спора с езика в Северна Македония. Кога един език става официален в държавата и как се случвало това в годините назад?

Македонският език става официален служебен език в Народна Република Македония с решение на първото заседание на АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония) от 2 август 1944 г. с политически декрет. След това е взето решение за македонската азбука на 5 май 1945 г. Тя е разработена от Блаже Конески, Круме Кепески и Крум Тошев и е приета от АСНОМ след съгласието на Югославската комунистическа партия. На 7 юни 1945 г. е взето решение и за македонския правопис. В тази нова азбука са премахнати български букви и са заменени със сръбски, а българският книжовен език е бил умишлено диалектизиран, за да се създадат несходства и разлики в областта на фонетиката.

В началото на месец май БАН представи книгата „За официалния език на Република Северна Македония“ и това отвори на нов етап голямата дискусия. Книгата посочва, че официалният език на страната е вариант на българския и го обозначават като северномакедонски български, вид регионална форма. Какъв е ефектът върху отношенията между София и Скопие и как ще продължи европейският път на Северна Македония?

Ефектът не е добър, защото обществото в Северна Македония се консолидира на антибългарска основа всеки път щом се заговори за тяхната идентичност, история или език. Това са използва изключително преднамерено от политическите партии в Северна Македония в този момент, защото антибългарската реторика и защитата на македонския идентитет ще им донесат допълнителни гласове на предстоящите избори. Колкото до европейския път на Македония е трудно да се прогнозира как ще се развие. Политическият елит в Скопие демонстрира незрялост, той иска да бъде част от Европейския съюз, но не иска да се раздели с лъжата за македонизма. В Северна Македония продължава да бъде официален празник 11 октомври - т.нар. „Ден на народното востание на македонскиот народ“. На този ден група комунисти нападат полицейския участък и затвора в град Прилеп. Убит е и един полицай от тяхна страна. Това е ден на патологичната омраза спрямо България. По този начин се възпитават поколенията в Македония в ненавист и презрение към българите и България. Именно поради това е важно съвместната историческа комисия да свърши добре своята работа. Така следващото поколение, което ще израсне там, няма да страда от българофобия и от комплекси поради своя български произход. Не на последно място македоноизмът се превръща в държавна политика с поемането на властта в Македония от неговите идеологически носители – комунистическите партии. Как можем да не се възпротивим срещу това наследство от комунизма, ако желаем всички да бъдем част от голямото европейско семейство и искаме да поддържаме приятелски отношения, които да са основани на приятелство и взаимно уважение, а не на комунистическите мистификации относно историята.

Само преди дни Културен център "Иван Михайлов" публикува  документи, в който се посочва, че македонският език е бил обявен за официален с указ през 1944 година. Идеята била на СССР и американското разузнаване. Оповестени бяха и документи, заедно с превод на български към тях, описани като инструкции на съветския професор Самуил Борисович Бернщайн и доклади на американското разузнаване. Според културния център те доказват, че македонският език е създаден по идея на СССР и американското разузнаване и през 1945 г. македонците са говорели на български език. Дава ли това нова насока на спора?

Добре е, че подобни публикации идват от неправителствени организации. В Северна Македония трябва да се четат официални документи, а не да се слушат манипулативни изявления на политици и историци. Преди време македонският историк Драги Георгиев заяви, че митът за Гоце Делчев е над историческите архиви и документи. Това е в разрез с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония, защото той постановлява, че историческата комисия трябва да взима решения само на основата на историческите източници от съответната епоха, а не от нейните „модерни“ интерпретации, независимо от желанията или нежеланията на политическия и научен елит в Република Северна Македония.

Станислав Станев, експерт по международно право и международни отношения

Г-н Станев, като отзвук от 24 май за поредна година остана един спорен въпрос, които става все по-актуален с времето – македонският език и неговото начало. Да погледнем от гледна точка на закона. Кога един език става официален в държавата? Какви са изискванията?

Дискусията за езика, който се говори в Република Северна Македония, не е спирала, но през последните дни се динамизира чувствително. Отдавам това не толкова на празника 24 май, колкото, че скоро там ще предстоят избори, а в такива моменти България е удобна и чувствителна тема. И със съжаление констатирам, че българското общество е толкова реактивно, че лесно може да бъде използвано за целите на вътрешнополитически дебат в друга държава. А по отношение на официалността - всяка държава съобразно вътрешния си правов ред решава как да обяви език за официален.

Нека да обясним как признаването или непризнаването на езика е разписано юридически?

В международното право не съществува институт „признаване на език“ или нация. Могат да бъдат признавани държава, правителство, орган на съпротива и т.н. В тази връзка е интересно да се припомни официалното становище на Скопие в първите месеци от самостоятелното съществуване на държавата. Тогавашният президент Киро Глигоров при един подобен въпрос беше заявил, че той не се притеснява, че София не признава македонските нация и език, тъй като отношения се установяват между държави, а не между нации. Всяка държава има суверенното право да избере кой и какъв език да бъде нейният официален. А въпросът дали и доколко този език следва да се възприема като самостоятелен или отделен от другите е по-скоро научен – лингвистичен. Конституционната норма не може да промени лингвистични реалности.

Какво казва законът за създаването на езика в Северна Македония?

Често се казва, че македонският език е създаден през 1945 г. Това е неточно. През 1945 г. се извършва реформа на азбуката, която започва да се използва в Македония. Тя е осъществена от т. нар. „езикова комисия“, която преди да обяви новата азбука, прави множество заседания. В крайна сметка, на първи юни 1945 г. в „Служебен весник“ (тамошният „Държавен вестник“) е обнародвана одобрената азбука.

Във „весника“ има и своеобразен фонетичен анализ, който има за цел да оправдае защо в новата азбука се появяват символи, характерни за сръбската, като са отстранени тези, които ги има само в българската. В процеса по изкристализирането на новата азбука правят впечатления някои интересни моменти. Тя заседава в няколко различни формата, т.е. част от членовете са били сменени, като основната причина за това е, че са предлагали реформи, които не отдалечават азбуката достатъчно много от българската. Изключително сериозен е дебатът за буквата „Ъ“, която до този момент е широко използвана в писмеността както в Царство България, така и край Вардар.

Въпреки сериозната съпротива от страна на редица участници в езиковата комисия, тя е премахната, тъй като този символ не съществува в сръбския и показва близостта (до този момент – идентичността) с българския език.

Интересно е да се отбележи, че през същата тази 1945 г. в България също се осъществява езикова реформа. До реализацията на тези две реформи хората от двете страни на границата пишат по един и същи начин, но промените започват да формират разлики. В допълнение към това, през следващите десетилетия властите и езиковедите в Македония следват курс по налагане на сръбски думи, което води до допълнително отдалечаване от българския език. Тези усилия обаче не успяват да променят граматиката. В това отношение официалните езици в България и в Македония имат много повече сходства помежду си, отколкото с другите езици със славянска лексика. Последните са „падежни“, докато в България и в Македония езикът е „аналитичен“ – с предлози. Общественият и междудържавният дебат дали македонският език е признат или не, и дали трябва да се признае, е контрапродуктивен. Както беше споменато и по-горе, в международното право няма институт „признаване на език“. Настойчивостта на някои хора в България по този въпрос най-много до доведе до „обогатяване“ на международното право, но във вреда на България. Говорейки за езика, въпросите, които всъщност трябва да се обсъдят, са:

• На какъв език са говорили старите войводи от ВМРО (БМОРК, ТМОРО, ВМОРО)?

• На какъв език са водили своята кореспонденция същите тези войводи, за чиято национална принадлежност се води дебат не само в смесената комисия, но и в обществото от двете страни на границата?

• На какъв език са били написани програмните документи на Организацията?

Задаването на тези или такива въпроси в рамките на дебата ще поставят дискусията на една много по-продуктивна плоскост и ще дадат възможност на да се утаят някои от емоциите и да се дадат някои отговори. Смятам, че в рамките на дискусията за езика няма нищо лошо и нищо срамно в това България да признае, че (разбира се не по своя воля) е станала част от процеса, при който роднините от двете страни на границата са се отдалечили едни от други. Както и че през 1945 г. „потокът“ на българския език е разделен на две течения, които макар и близко едно до друго, са текли и продължават да текат отделно. Отговор на въпроса за разликите между езика в България и в Северна Македония може да бъде визуализиран чрез издадения в Скопие през 2005 г. „българо-македонски речник“.